SAVAGE RAVAGE в целия им блясък

Savage Ravage са свежа столична група, която определя стила си като „трансцедентален грайнд алфавил тектоникъл детметълче„. За себе си казват, че мразят да не ги приемат на сериозно, но още повече мразят, когато ги приемат на сериозно. Тримата младежи, с които си поговорих, са Александър на баса и зад микрофона, Антон с барабаните и Танчо, който обгрижва китарите. Протестната обстановка изобщо не ни попречи да си поговорим – къде на шега, къде по-стегнато. Вижте какво споделиха момчетата.

Как се събрахте в бандата, момчета?
Александър: Точната дата е 29 януари 2009г. Много харесвам числото 9 и мисля, че това е добра поличба (смее се). Беше за един училищен концерт. По това време аз и Танчо бяхме седми клас, а Тонката вече беше в гимназията.

А одобриха ли вашите това решение?
Танчо: Шегата настрана, ако не бяха мама и тате…
Александър: Мамо, тате, ако четете това, много ви благодаря!
Антон: Родителите ни са огромна подкрепа, наистина.

Кога за пръв път излязохте на сцена?
Александър: На 24 март 2009 във ВИАС. Отбелязвахме празника на нашето училище – 38 ОУ.
Тони: Избихме рибата.
Танчо: Беше страхотно!

Много смени ли преживя съставът ви, докато стигнете до тук?
Танчо: О, да, сменяхме се честичко в началото.
Александър: Сменяхме най-често басисти. Единият просто не издържа на напрежението. Но искаме да благодарим на Съни, че даде всичко от себе си!
Антон: Ние тримата сме оригиналният състав. (през смях) Можеш да съкратиш името на групата до ТАТ!

Един много сериозен въпрос. Моля ви да не се смеете (избухвам в смях). Спазвате ли някакви неписани правила?
Александър: Неписани правила си имаме, обаче ако ти ги кажем и ги напишеш, вече няма да са неписани!

Какво друго, освен страстта към музиката, ви обединява?
Танчо: Гаражът на Цецо. Свирим там вече четвърта година и сме му адски благодарни, защото той е един от малкото, които ни изтърпяват.

Ясно е, че ви се получават нещата, но откъде този порив? Откъде черпите вдъхновение?
Танчо: От всякъде. От живота.
Александър: От емоциите.
Антон: От група „Еталон“. (подсмихвам се) Съвсем сериозен съм, не ми се смей.

А бихте ли направили албум по книга? Интересно ми е, защото това е често срещана практика напоследък.
Антон: Ако книгата е за нас. Не, не, извън кръга на шегата, имаме такъв проект, но още нищо не е сигурно.

Къде записахте ЕР-то?
Танчо: В Zero Project Studio.
Александър: Искаме да изкажем десетки хиляди благодарности на Владо Бочев и леля Надя Василева.

Коя група бихте подгрявали? Отговорете ми съвсем първосигнално.
Танчо: На Messhugah!
Aлександър: На Junkyard!

Кое е мястото – мечта? Къде бихте свирили с удоволствие?
Антон: Навсякъде, където биха ни приели добре.
Александър: В Хавана. Представяте ли си какъв рай е там?

Сега към настоящия момент. Какво провокира написването на „Жълти изроди“?
Антон: Всичко жълто. То е отвратително до такава степен, че чак е неописуемо. Масовата медия е пълен боклук.

Като стана дума за отвратително до неописуемост, какво мислите за политическата ситуация у нас – като хора, не като музиканти?
Танчо: Като цяло гледаме да не намесваме политиката в музиката си.
Антон: Извън капацитета си на музикант съм против правителството.
Александър: Според мен хората трябва да са част от промяната.

Какво ви предстои от тук нататък? Албуми, концерти, ЕР-та…?
Александър: Планираме да излезем извън България. Една Сърбия не би ни дошла зле.
Антон: Две ЕР-та трябва да видят бял свят до края на годината. Едно от тях е акустично.

Обратно в хипотетичното – как изглежда вашият мечтан концерт?
Танчо: В Женева.
Антон: На улицата.
Александър: На плажа. Или на покрива на сграда – класика!

Като за финал провокирам размисли и страсти и ви питам следното: какво е за вас музиката?
Александър: Всичко.
Танчо: Начин на живот.
Антон: Най-изразителното изкуство.

Какво ще пожелаете на хората, които ще прочетат това?
Алекс: Не четете това!
Танчо: Съжаляваме за загубеното време!
Антон: Бъдете част от промяната, българи! Нека възродим страната си!

Искам само да отбележа, че това беше най-изстрадалото ми интервю досега. Благодаря на момчетата за проявеното търпение и на хората, които подпомогнаха показването му на бял свят. Безплатна виртуална бира за всички вас, пичове!

Жълти изроди  (песен от настоящото едноименно ЕР на групата)