РОК РАЗХОДКА: седмичен рок обзор

Днес е 8-ми октомври, ден понеделник. В първия ден от новата седмица, е редно да направим кратка ретроспекция на събитията, които се случиха в света на рока. Без много излишни уводни думи, смятам да започна хрониката си с една от най-важните новини през изтеклата седмица. След над 40 години на сцената, най-накрая името на Deep Purple може и да влезе в семейството на „Рокендрол залата на славата“ . През изминалата седмица от „залата“ обявиха номинираните артисти, които ще бъдат приети на грандиозна церемония през 2013. Сред номинираните са Deep Purple, Heart, Joan Jett and The Blackhearts, Procol Harum, Rush и др.. Това, което най- много ме озадачава е присъствието на артисти, които нямат нищо общо с рокендрола, нито пък с някой от подстиловете му. Изпълнители като Public Enemy, N.W.A. и Donna Summer, също са сред номинираните за рокендрол слава. Историята показва, че през годините, от 1986 до 2012, в „славния списък на рокендрол изпълнителите“  влизат и артисти, подвизаващи се в хип хоп средите (Grandmaster Flash, Run DMC, Beastie Boys), диско средите (“Earth, Wind and Fire”), поп средите (Madonna, Michael Jackson, Jackson 5), соул средите (Соломон Бърк, Айзък Хейс). Въпреки, че днес Ричи Блекмор – оригиналният китарист на Deep Purple и главен композитор в бандата, се занимава с английска ренесансова музика, неотдавна беше казал, че не му трябва да влиза в „Залата“, след като в нея няма много рок изпълнители. И споменавайки името му, се сещам за това, дали той би се съгласил на компромис и би застанал редом до Йън Гилън, на една сцена, ако евентуално бъдат приети. Междувременно, чудейки се над това ще гласувам именно за английската банда в анкетата, която от сайта www.rockhall.com  са пуснали. Може и вие да го направите на ТОЗИ АДРЕС.

Една от новините, които също са на дневен ред е DVD – то, което Led Zeppelin бяха така добри най-накрая да пуснат. Концертът, който ще се прожектира на големия екран и у нас, е заснет в Лондон през 2007, когато събитие на годината безспорно беше реюниъна, който тримата оцелели членове на британската класик рок банда, осъществиха. Излиза, че 20 млн души са изявили желание да присъстват на концерта, а само 12 хиляди са получили тази възможност. Концертът ще бъде прожектиран в легендарния Ziegfeld Theater в Ню Йорк на 9 октомври. Бандата обещава да даде пресконференция в Ню Йорк, след което на 12 – ти октомври ще е на линия за лондонската премиера. Във връзка с това преди няколко дни сайтът на сп. Classic Rock публикува един много интересен материал „10 – те причини, поради, които Led Zeppelin няма да повторят реюниъна от 2007“.  Може би авторите на сайта, са се вдъхновили от клиширания въпрос на журналистите, зададен по време на официалната пресконференция, която Джон Пол Джоунс, Робърт Плант и Джими Пейдж дадоха преди няколко дни, а именно „Ще се съберете ли отново?“. Тримата музиканти изтъкват, че това не може да се случи защото нямат нов материал, освен това времето на Led Zeppelin е отминало безвъзвратно. Не е тайна, че тримата се дърпат от реюниъна и заради загубата на Джон Бонъм – барабанистът, който умира през 1980. Въпреки, че през 2007 свириха със сина му Джейсън, Джон си остава единственият барабанист, който Led Zeppelin са имали. Каквото и да решат, Led Zeppelin си остават велика банда, няма защо да крия пристрастията си. На 21-ви, всички фенове ще видим как го правят „старите кучета“?

Geoff Tate пусна дебютния си солов сингъл миналата седмица, може би вече сте го чули, но, ако ви се прииска да го чуете пак, може да го направите по-долу. Бившият вокалист на Queensryche, изкара парчето Dark Money”, което има подчертан политически привкус. Самият Тейт твърди, че никога не се е интересувал живо от политика, но не може да остане безразличен към проблема, че някои хора броят жълтите си стотинки, докато други – мултимилионери, пръскат пари за политически кампании. Междувременно момчетата от Queensryche са се заели да съдят Тейт, който се подвизава в група, която е нещо като кавър версия на „ истинските“ Queensryche. Басистът на групата Eddie Jackson сподели пред Billboard, че това е единственият начин, по който могат да спрат бившия си вокалист да използва името на групата, към която вече не принадлежи. Миналия месец, Джеф Тейт оповести и състава на „новата“ Queensryche. Това са басистът Rudy Sarzo, барабанистът Bobby Blotzer, китаристите Glen Drover и Кelly Gray, както и клавиристът Randy Gane. Междувременно оригиналните членове на бандата – китаристът Michael Wilton, барабанистът Scott Rockenfield и басистът Eddie Jackson ходят по концерти и записват под името Queensryche с вокалиста Todd La Torre и китариста Parker Lundgren. Стана малко сложничко!

Steve Harris от метъл легендите Iron Maiden също се е нагърбил с нелеката задача да прави солов проект. Впрочем, той вече е факт, става дума за албума “British Lion”, който излезе преди няколко седмици. А вече, можем да се насладим и на първото видео от соловите неща на Harris. По-долу може да видите клипа на This Is My God”.

Kiss, които ще пуснат новия си албум Monster днес в Европа (в Германия, Австрия, Швейцария и Норвегия, албумът вече е факт) и утре – 9 октомври в Северна Америка, решиха да ни изненадат с цели две нови парчета от новата тава. Чуйте ги ТУК и ТУК, през Soundcloud.

Време за четене: Шведският китарен виртуоз – Ингви Малмстийн пише мемоарите си, които ще излязат през 2013 година. Трейлърът може да видите по-долу.

Оставаме на вълна рок документалистика. Спомняте ли си, концерта, който Deep Purple правят през 1974 на фестивала California Jam.  Аз го гледах на VHS касета, която пусках отново и отново. Въпреки, че знам всеки малък детайл наизуст, все още се вълнувам, когато става дума за California Jam. Датата е 6-ти април, годината 1974 – в Deep Purple са се случили поредните смени на басист и вокалист. Този път Гилън е заменен от млад, двадесет и три годишен, леко притеснен вокалист, чието име Дейвид Ковърдейл, тепърва ще се налага. На баса е Глен Хюз, китарата отново принадлежи на Блекмор, „властелинът на клавишите“ е Джон Лорд, а барабанист е Йън Пейс. Петимата са хедлайнъри на фестивала и изнасят страхотно шоу пред 165 000 души. Сега концертът е обект на нова документална книга, която се очаква през декември 2012. Книгата ще представлява колекционерски фотоалбум, който ще побере на страниците си редки и непоказвани цветни, както и чернобели снимки, както от самото шоу, така и от репетицията. Лъскавото издание  ще струва 126 паунда от джоба на най-верните Purple фенове.

Годишнини: На 6-ти октомври, 1966 се ражда Jimi Hendrix Experience. Бившият басист на Animals, Chas Chandler, успява да придума Jimi Hendrix, да отиде в Лондон с него, където ще го направи звезда. След пристигането им във Великобритания, Chandler представя Hendrix на басиста Noel Redding и на барабаниста Mitch Mitchell, които скоро ще оформят триото Jimi Hendrix Experience. Първата им репетиция е на 6-ти октомври 1966, което по някаква чиста случайност е и датата, когато в САЩ обявяват използването на LSD за незаконна дейност.  Влиянието на Jimi Hendrix Experience в Англия е неизбежно. Сред най-върлите почитатели на новата музикална сила, са музиканти като Eric Clapton, Brian Jones, Jeff Beck и Pete Townshend. По това време (декември), бандата изкарва дебютния си сингъл „Hey Joe”, а Джими Хендрикс е на път да се превърне в легенда.

Сингълът „Something” на The Beatles излиза преди 43 години. Джодж Харисън най-накрая написва  песен, която групата издава на А-страната на сингъл на 6-ти октомври, 1969. Според Bruce Spizer, който пише книгата „The Beatles On Apple Records”, “Something” е втората песен на групата, след „Yesterday”, която има най-много кавъри. Известни са безброй версии, но най-сполучливата си остава на Франк Синатра, който я нарича „най-великата любовна песен, писана през последните петдесет години“. След смъртта на Harrison през 2001-ва година, Пол Маккартни често изпълнява укулеле версия на песента, в чест на приятеля си.


http://www.youtube.com/watch?v=u7-0fZPGj0c&feature=player_embedded

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото