Rockstadt Extreme Fest 2016, ден първи и втори: Дъждовни пътеписи

Ден първи: Четвъртък, 11-ти август, денят на откриването на тазгодишното издание на румънския Rockstadt Extreme Fest. Уви, адекватен репортаж липсва, тъй като доброто настроение, с което в ранния следобед тръгваме от сборния пункт в Русе, бива съвсем леко помрачено от двучасовото забавяне на границата, километрите задръствания по румънските пътища и ударилата ни точно на влизане в Трансилвания гръмотевична буря (причина за още и още колони от статични автомобили по пътя към целта). Негостоприемната в този ден Румъния превръща предвиденото 3-4-часово пътуване в 13-часово изпитание, в края на което успяваме да се доберем до зоната на фестивала, където в този момент на малката сцена забива последната група в програмата – POSTVORTA. Преди да се сдобием с ценните пропуски, които ще ни служат до неделя, и да отидем да си легнем, хвърляме един поглед и към все още пустата голяма сцена, кръстена на Adrian Rugina (R.I.P.), барабанистът, в чиято чест се провежда събитието тази година и когото не една и две банди щяха да почетат с песен, спасил седем човешки живота, но изгубил своя в пожара в клуб „Colectiv“ миналия октомври. И тъй, това е най-тъжният репортаж от фестивален ден в историята. Точка.

adrian-rugina-3

Ден втори: Попревалява. SOULFLY в три следобед? Защо не? Изпускаме първите десетина минути от сета, не че не знаем предварително как ще протече той, даже, докато се редим на входа, успяваме да изгледаме от разстояние „Refuse/Resist“ и „Blood Fire War Hate“. Изпълнението е мощно, без изненади, но пък за пръв път имаме шанс да видим бандата с новия басист Mike Leon, който придава още по-олдскул траш привкус на нещата. Освен това, за разлика от миналогодишния концерт в „Маймунарника“, слушаме на живо и няколко парчета от актуалния „Archangel” (2015). Иначе е ясно – познатата (и сякаш вечно ефективна) комбинация от SOULFLY, старата SEPULTURA и… южни ритми.

max-cavalera-soulfly

Холандците CARACH ANGREN не летят, но са достатъчно призрачни и допълнително понижават температурата на и без това недружелюбния следобед, докато ни представят новия си албум „This Is No Fairytale“. На озвучителите им отнема песен-две-три да изчистят звука, който в началото е едва ли не само каси и вокал, но дори и след тази поправка сякаш я няма онази епичност, присъща на симфоничния блек метъл. В бандата като цяло и особено в почерка на фронтмена Seregor има нещо много иморталско, но, тъй като определено не виждаме именитите норвежци да включват балерина в сценичното си шоу, заключваме, че CARACH ANGREN са с поне няколко идеи по-артистични.

carach-angren

Леко разместване в програмата поставя NEGURA BUNGET следващи по ред. Това очевидно е знак от небесата, тъй като, точно докато румънците редят протяжните си, докарващи до състояние на транс пасажи, дъждът най-накрая спира, а слънцето пробива облаците точно зад сцената, при което цялата публика буквално избухва в екстаз. За около половин сет на сцената заедно с бандата като вокал се включва и самият PR на Rockstadt Stefan Zaharescu. Какво можем да кажем – NEGURA (които, впрочем, отпразнуваха двадесетата си годишнина с този концерт) са една от онези банди, които трябва не просто да слушаш, а да чуеш, да почувстваш под кожата си.

negura-1

По време на сета на румънската фолк метъл гордост BUCOVINA вече вали като из ведро, затова ги гледаме малко отдалеч, не че дъждобраните и навесите по-назад във фестивалната зона могат да ни спасят. Музиката на бандата не е кой знае какво, но този факт и проливният дъжд не спират многобройните румънски фенове да образуват може би най-солидното множество пред сцената за вечерта и да подкрепят родните си любимци. На касите на барабаниста Bogdan „Vifor“ Mihu стои образът на самия Adrian Rugina, на когото посвещават парчето „Duh“, та няма как да не им отдадем дължимото за този жест.

bucovina

За голяма част от присъстващите появата на MOONSORROW вероятно слага край на едно дълго очакване – пет години изминаха от последното издание на финландците. Сред студени светлини и много дим, квинтетът, предвождан от Ville Sorvalli, е сякаш леко скован в началото, но, движейки се от по-твърд към по-мелодичен материал, изчиства този недостатък с течение на сета, в чиято кулминация се превръща 16-минутната „Ihmisen Aika (Kumarrus Pimeyteen)“ . В отредения й един час бандата съумява да побере още четири от своите продължителни, епични композиции – две по-стари и още две от топлия “Jumalten Aika”, излязъл през април.

moonsorrow

Достигаме и до момента, към който явно ни теглеше целият този мрачен и мокър ден, изключително подходящ, както се пошегува и самият Aaron Stainthorpe, за музиката на групата му – хедлайнерите на 12-ти август, британските дуум метъл класици MY DYING BRIDE. Сетът започва с малко закъснение, което си е направо учудващо на фона на безпогрешния тайминг, демонстриран през целия втори ден на феста. Е, поне не вали, та се наместваме централно срещу сцената, откъдето човек буквално може да вдиша британската мъгла, с която са заобиколени петте фигури насреща. От абсолютни класики като “Your River” , The Cry Of Mankind“ и“From Darkest Skies”, през последния албум („Feel The Misery”, „And My Father Left Forever”  и „жизнерадостно озаглавената“ „To Shiver In Empty Halls“), до мачкащия дет на “Erotic Literature” и завършека с „She Is The Dark“, забележки към звука няма, Aaron редува меланхолични вопли с ревове на ранен звяр, а накрая благодари на публиката, стоически издържала на ужасните климатични условия. Професионални и изискани до мозъка на подгизналите си от островна влага кости, MY DYING BRIDE ни оставят, както само те умеят да го правят, щастливи в споделеното ни нещастие.

my-dying-bride

Очаквайте репортаж и снимки и от ден трети и четвърти на Rockstadt Extreme Fest 2016 !

  1. #1 написан от Анонимен (преди 3 години)

    Понеже много се изговори да кажа, че румънците можеха да вземат един от нашите фестивали тази година за пример как се прави – технически и организационно!

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото