RHAPSODY OF FIRE – Into The Legend (2016)
През 1995 година, нейде из северна Италия бе дадено началото на една приказка. Двадесет години по късно, въпросната приказка се е разрастнала в цял роман, разказан в единаседет албума. Глава номер дванадесет се казва „Into The Legend” и продължава епоса с още качествен симфоник пауър метъл.
Въпреки че отсъствието на легендарния Luca Turilli (според много хора- водещият елемент във групата) си проличава, онези главозамайващи китарни изпълнения, така характерни за RHAPSODY, все още са неотменна част от композициите. Едно от нещата, които прави тази група специална, е факта че всички музиканти имат собствено поле от изява и се показват в пълния си блясък през една или друга част от албума. Отсъствието на Sir Christopher Lee в ролята му на разказвач, съпровождащ героите им из горските дебри и заледените планини, навява носталгична нотка към по-ранните албуми на групата.
„Into The Legend” напомня на “The Frozen Tears Of Angels” като звучене – този път клавирите на Alex играят по-голяма роля, в някои песни се наблюдават и фолклорни мотиви („А Voice In The Cold Wind”) а в други се чуват мелодичните звънтения на харпсикорд („The Kiss Of Life”). Парчетата, които най-вероятно ще бъдат запомнени, са “Distant Sky”, едноименната „Into The Legend” и „Valley Of Shadows”.
Новото издание на италианците звучи точно както един албум на RHAPSODY трябва да звучи-нито повече, нито по-малко. Епичните хорове, масивните оркестрации, цяла тумба разнообразни мотиви и неокласически сола.. Какво повече му трябва на човек?
Оценка: 8/10
Харпсико?