ReVamp – Wild Card (2013)

С голямо нетърпение чаках Wild Card, няма какво да си кривя душата. Останах очарована след едноименния албум от 2010, в който целият състав на ReVamp показа завидни заложби – корави рифове, силни вокали, здрав ритъм, въобще – албум – мечта! Макар и групата да няма нищо общо с After Forever, се зарадвах да видя познати лица в позната среда да дават всичко от себе си в името на музиката. Надявах се и тази им тава да е също толкова паметна.

Откъде да започна, освен от началото, разбира се. Въведение: и този път има трилогия от песни, но този път тя е озаглавена The Anatomy of a Nervous Breakdown. Обещаващо, а? Всъщност има тясна връзка с нервния срив, който прелестната Floor получава в началото на годината. Първата част на това – On the Sideline – е приятно поносима. Matthias видно / чувно се е постарал над партиите си, фронт-дамата се дере за наше удоволствие, а китарите са много и звучни. Дотук всичко е добре, само че… В Lymbic System нещата загрубяват. Какофониите ми дойдоха малко too much, но, нали, случва се, простимо е. Хубаво де, обаче третата част от TAoaNB, красноречиво наречена Neurasthenia, ми полази по тънките нерви. Баста.

Както и да е, едноименната Wild Card повдигна летвата малко нагоре с мелодия, която почти ме провокира да раздвижа вратни прешлени. Следващата, Precibus, също що – годе отговори на очакванията ми. А за мое голямо учудване това се случи и с Disorted Lullabies и I Can Become – толкоз. Има, разбира се, едно обаче. ОБАЧЕ грътновете на чаровния Марк от Epica в Misery’s no Crime бяха глътка свеж въздух. Находчиво от тяхна страна да си го вземат.

Направи ми впечатление, че от време на време китаристите ги избиваше на леки power metal закачки, което си беше много приятно, но за кратко. Новото в пеенето на Floor пък са тежките ѝ вокали: стъпка в правилната посока, чрез която холандката показва, че я бива не само за оперни и чисти, но и по-необичайни за женската част изпълнения.

Като цяло Wild Card е албум на крайностите – хубавите песни бяха компенсирани, за мое голямо негодувание, от не чак толкова хубави. И много ми липсваха баладите, от които се намираше в предишната продукция. Обнадеждаващото в случая е, че ReVamp са чисто нови и готини, та могат да си позволят тук – таме я някое повторение, я някой пропуск, защото има накъде да се развиват. А на Floor казвам едно голямо евала, задето въпреки съвместната работа с Nightwish не остави собствения си проект на кучетата и вълците, на които е посветила цяла песен в Wild Card.

Поставям оценка 8/10