Разговор с КОНТРОЛ и МЛЪК!

Много трудно мога да нарека състоялото се вчера събеседване интервю. То е по-скоро като сбирка на по бира, по време на която научаваш нещата, които те интересуват, както и някои ненарочно споделени идеи – да, може и да не ти влизат пряко ‘в работата’, но да слушаш музиканти да обменят мисли винаги е забавно. Особено ако са пънкари със собствено мнение по всички въпроси, дето на всичкото отгоре не вземат нищо прекалено насериозно, или поне доста успешно дават вид на непукисти. И без да губим повече време в празни приказки – четете и се чудете предимно на Огнян и Красимир, тук-таме Евгени и Иван. От Контрол и Млък!, които ще гледаме на трибуната на Маймунарника на 15 май. Не че успяха да контролират нескончаемия поток от отговори, още по-малко да млъкнат. Но затова са разговорите, нали?

Събрали сме се днес тук… да ви поразпитаме за това-онова. Например как възникна идеята да направите общ концерт на точно тези три групи?
Оги: На майтап. С лицето Евгени, басистът на Млък!, когото очакваме всеки момент, решихме, че ще бъде много интересно да съберем двете банди, които никога не са свирили заедно.
Красимир: Имаме общо минало, но не чак такова, което би ни вкарало в новините.
Оги: И си говорехме, но трябваше да изчакаме малко заради нашите турнета. Та с Евгени взехме съдбовното решение този концерт да се случи. А и след участието ни в Терминала миналата година непрекъснато ни питаха няма ли да свирим в София. Нà ви сега свирене в София. Говорихме с юнаците в Маймунарника, които предложиха да обединим тяхното откриване на сезона с нашия концерт.

Да разбираме, че фенските очаквания са високи. Очакванията на музикантите обаче какви са?
Оги: Още по-високи.

Разпродадено? Ала-бала?
Оги: Тук няма такова нещо. Намираме се на територията на Маймунарника, тук могат да се съберат несметни количества…
Иван: Маймуни!
Оги: Да. При по-голям интерес, говоря за предварителна продажба, предвиждаме монтаж на екран между ей тия две дървета, няколко камерки, за да може никой да не бъде ощетен откъм гледка и откъм слушка. Апаратурата, която виждаш, е твърде малко, така че ще сложим друга, може би двойно повече.

Кодовата дума е ‘мащаби’?
Оги: Надяваме се тия мащаби да си заслужават. Последният рисърч в сайтовете за…
Иван: Колективно пазаруване…
Оги: За времето! Показва, че би трябвало да бъде слънчево, топло, приятно за концерти, не много горещо, така че публиката да може да се раздаде, а и ние. Приятно за игра.
Красимир: Общо-взето ще има слънце до края на концерта в 12ч. вечерта.
Оги: Да, защото ти ще си там, слънце мое!
Kрасимир: Да, точно това имах предвид.

Понеже спомена, че вие сами сте се свързали с Маймунарниците, исках да питам дали срещнахте някакви трудности в комуникацията.
Оги: О, не, никакви проблеми нямахме. Ние се познаваме с хората и всичко мина гладко, те споделят нашите идеи, ние споделяме техните и така. Нямаше никакви грижи в това отношение.

Някакви изненади подготвили ли сте ни? Освен слънцето по нощите, което обещахте.
Оги: В сетлиста ще има изненади, предполагам. Всъщност, Иване, я ти поговори малко!

Да, аз го гледам с намек, но той не се усеща…
Иван: О, на мен ми е добре така, хапвам, пийвам, вие си говорите…
Оги: Разкошът на Маймунарника!
Иван: Нашият сет ще изглежда по малко по-различен начин от този, който сте виждали до момента. А и от този, който ние сме виждали.

Усилени репетиции, значи.
Иван: Да, ще има нови неща.
Оги: Да не говорим, че вчера и онзи ден направихме две главни репетиции… не, нека не го принизяваме. Бяха си два доста натоварващи концерта, по два часа свирене във Варна и в Търново. Днес се прибрахме, имаме нужда от рефреш.

Как ви посрещнаха? Как протече турнето?
Иван: Във Варна клубът беше доста приятен, много хубави хора, стана си чудесно, панаир както си трябва. Добре се получи, че тези концерти станаха преди 15., да влезем в ритъм, Оги да загрее
Оги: Направо прегряхме.
Иван: Докато, доколкото разбрах, колегите от Млък! имат съвсем друга тактика, те ще си почиват, ще ги мързи както си ги мързи обикновено.

Значи това няма да бъде част от изненадите на концерта?
Иван: Не знам, всъщност. Ще изненадвате ли?
Красимир: Подготвили сме една чисто нова песен, въпреки че миналата година издадохме албум, който промотирахме с обиколка на страната.. Освен няколкото песни от ‘Балканозавър’ имаме една още по-нова песен, ‘BG Каубой’, която репетираме усилено, докато Контрол обират лаврите и ларвите…
Оги: На ваш гръб.
Красимир: На наш гръб, да. Така или иначе смятам, че песента ще се впише добре в сетлиста. Ще има няколко песни от ‘Балканозавър’, ще дебютираме новата песен и няколко от старите неща, които хората очакват. Имаме още една изненада, която ще си остане изненада.
Оги: Най-вероятно ще се сбият на сцената.
Иван: Ще свирите ли ‘Червей’? Това ме вълнува много.
Красимир: Естествено, това е първата ни песен и е доста емблематична.
Оги: Мен обаче ме осени една гениална идея докато ви слушах. Ние свирим парчета на Млък!, те свирят парчетата на Холера, а Холера свирят нашите парчета. Иван Гатев излиза на сцената – ‘Здравейте, ние сме Млък!’

Нещо конкретно като часове?
Оги: Много ми се иска да се научат музикантите и промоутърите…
Иван: И най-вече публиката.
Оги: …че когато концертът е обявен за 20:00 часа, той започва в 20:00 часа. Затова започнахме първия си концерт с Иван в Терминала миналата година в десет нула нула, в колкото беше обявен. Който дошъл – дошъл. Защото пинизът със закъснението е доста порочен. Надявам се, че няма да имаме технически проблеми. В 19ч. отваряме вратите.
Иван: Няма ли да направим някоя песен заедно накрая… We are the world, примерно.
Красимир: Или нещо на Queen. Да изпеем инструментал на Rush.
Оги: Това съм го чувал на концерт на Rush в Рио, YYZ. Стадионът беше фул и тълпата пя. Уникално. Може да направим някое фундаментално парче на Хиподил. Някое дълго.
Иван: Бабата.
Оги: Тогава ще влезем в сложни отношения с авторски права.
Красимир: А и не искаме да се вкарваме в още разходи.

Холерци нямаме – не мога да си задам един – два от въпросите.
Оги: Холерците като баш пънкари на интервюта не ходят.
Иван: Всъщност не, ходили са на едно, били са изкушени. Ей така тръгват слуховете…
Оги: Те са единицата мярка за пънк.
Красимир: Все пак ние си говорим за инструментали на Rush.

Добре де, а какво всъщност поддържа пънка на това ниво, на което е сега? Каквото и да е то, де.
Иван: Не трябва да има ниво много-много.
Красимир: Ами първо, това, че е у нас. Настоящото положение е такова откакто се помня. Модите идват и си отиват, не бяха чалги, риалитита, всички рано или късно отиват в тоалетната, където им е мястото. Почвата тук е много плодородна, непрекъснато ни наторяват.
Оги: Преди време се появи една многообещаваща млада пънк банда, с която исках да направим нещо заедно, обаче се оказа, че те поеха стремглаво в mainstream посока.
Иван: Разочароваха ни. Ово е не-пънк!
Красимир: То вече и ние правим концептуални албуми.

Всъщност доста успешно летите нагоре – записвате албуми, правите турнета, откъде тази енергия?
Оги: Хайде да уточним нещо. Крис, не се заяждам, само питам – колко копия продадохте от Балканозавъра?
Красимир: Хиляди.
Оги: Албуми днес се правят, колкото да има за феновете. Ако някой очаква да направи големи пари от продажби на албуми, да забрави. А и нали се сещаш какво включват мегатурнетата – свирене по уикендите извън София.
Красимир: Това ни е реалността.
Оги: Но пък ни кефи. Не го правим с комерсиална цел, защото няма възможност за такава.
Красимир: За протокола да се знае – това не означава, че ще свирим безплатно по клубове.
Оги: Не е като по филмите.
Красимир: Феновете си мислят, че живеем кой знае какъв живот… ама нека си мислят, колко сме яки, няма да ги светваме.
Иван: Важното е, че ние се кефим, пък ако някой друг се кефи покрай нас, толкова по-добре.
Красимир: Важното е, че правим хората щастливи. Вярно, може да не са хиляди и милиони, но това не ги прави по-малко важни за нас.
Иван: А ако някой е толкова загрижен за нашето благосъстояние, нека идва на концертите ни, все пак най-голямото преживяване си остават живите свирения.
Оги: Освен това там също се продават албуми. И тениски.

Да, щях да ви питам дали случайно няма да пуснете някоя и друга тениска за радост на феновете.
Красимир: Моето наблюдение е, че в последните години тениските вървят повече от CD-тата, тъй като музиката можеш дигитално да я изживееш.
Оги: Освен това все още е доста трудно да облечеш едно CD.
Евгени: Освен ако не си Лейди Гага.

Добре де, а след този концерт какво предстои?
Оги: Ще си харчим милионите и милиардите по приятни места.
Красимир: За скъпите си хобита.
Оги: Ние ще творим цяло лято и ще посвирваме тук-таме по някои фестивали, но имаме ужасно много материал, който трябва да запишем и наесен да изригнем с диск.
Красимир: Тогава ти ще ми кажеш колко си продал от него.
Оги: Едни десетки…
Красимир: Хиляди.
Оги: Не, само десетки.
Красимир: Млък! сигурно ще гледат да си запишат новото парче. Не е толкова яко, че да го запишем няколко пъти, но пък си е яко. Надяваме се и ние да присъстваме на някои фестивали. Ние сме групи, какво можем да правим – песни, концерти. То е много ограничаващо да си музикант.
Иван: Трябва да видите каква скука е като се съберат на репетиция музиканти.
Красимир: Добре че ние сме пънкари и не правим глупости.
Оги: Да, ние като се съберем си говорим за стоковата борса, нивото на р. Дунав в сантиметри…
Красимир: И най-вече къде да вкараме пари за благотворителност, защото сме чер-ви-ви!
Оги: Да бе, тия матраци как може да поемат толкова…

А Холера какво ли ще правят…
Евгени: Казаха, че ще свирят.
Иван: Нещо повече, аз дори ги видях да репетират! Вкъщи. Добре звучаха.

Ако тоя концерт наистина е толкова успешен, колкото всички се надяваме да бъде…
Оги: Какво тогава, освен едно турне.
Красимир: Всъщност имахме такава идея, обаче вече няма летни кина, в които да свирим.
Оги: Ще стане голям пиар! ‘Козирката на лятното кино във Варна премаза певеца на Млък!’
Иван: ‘Организаторът на концерта Оги Кьосовски прибра милиони от застраховката.’
Оги: Говори ми, Иване, не спирай!
Евгени: Може да изкараме цяло лято на морето, само да не станем накрая като “Оркестър без име”.
Оги: Та за предстоящия концерт билети все още има.
Красимир: Макар и не чак толкова, че да се офлянкват феновете.
Оги:Ще се постараем всичко да е на ниво.
Красимир: Ако не успеем, поне ще сме опитали.
Иван: Да, поне имаме идеалното оправдание – ‘Огнян и Маймунарника организираха всичко!’

Финални думи?
Красимир: Не мога да си представя, че в петък вечер, на това хубаво време, ще има по-подходящо място от концерт на Контрол, Холера и Млък!
Иван: На 15 май няма какво друго да се прави, освен да си навън.
Красимир: Все пак тия три групи не излизат на една сцена всеки ден…

Все още. 
Оги: Това ще бъде голяма касапница. Всеки ден бой, бой, бой…
Иван: Докато ти омекнат зъбите.
Оги: Изкуството иска жертви, ама няма нужда да сме ние.
Евгени: Те и жертвите искат изкуство!
Оги: Да. Така че, жертви, заповядайте, в осем излизат Холера, към девет Млък! къртят камъните в бъбреците и до 23:30 трябва да сме си тръгнали.

Основната информация за ритуала по принасяне на жертви, популяризиран като ‘концерт на Контрол, Млък! и Холера’, можете да прочетете тук.