През девет планини в десета: ELUVEITIE, SKALMOLD, WIND ROSE
Ето затова обичам фолк метъла! Защото да правиш пого и да хедбенгваш под звука на гайди и флейти тук е най-естественото нещо, както и това да пиеш от рог. Защото това е музика, в която можеш да събереш всякакви нестандартни инструменти и това няма да я направи непоносима, нестандартно екзотична. А групи с по-малко от 5-членен състав не се толерират. Всяка нота е изписана на опънатите гласни струни. Фолк метълът е (вероятно) най-чистата форма на изразяване на културни идентичности, езикови ценности и историческо минало след съответния вид литература. Фолк метълът има толкова разновидности, колко страни и региони има в света и един с един не са еднакви.
И това ако не е достатъчна обосновка човек да се потопи в магията на музиката на трите банди, които ни посетиха на 15 февруари в София, не знам кое е. По малко от европейския фолк/пауър метъл от Швейцария, Исландия и Италия – съответно от Eluveitie, Skálmöld и Wind Rose – беше програмата на едно от отварящите концертната година събития.
Още с обявяването на концерта възникнаха съмнения и чудения за това до колко мястото и сцената там са подходящи за групи с подобен многочленен състав и сравнително голяма фенбаза у нас. Всичко обаче премина по вода и BGTSC отново отбелязаха гол. Макар и чак в самия ден на събитието, шоуто се сдоби с почетната титла ‘sold out’.
Първи на сцената се качиха италианците от Wind Rose – сравнително непозната на българската публика група, която обаче бързо ги спечели на своя страна. Техният втори албум „Wardens of the West Wind“ излезе съвсем наскоро и бе удостоен с внимателно представяне с избрани моменти – като например “Heavenly minds”, “Age Of Conquest”, „The Breed of Durin” и “Rebel and Free”. И така отредените им 45 минути неусетно преминаха в припяване на рефрени и пауър хорови партии и заглеждане по сценичното облекло на вокалиста Francesco.
Не след дълго приветствахме втората подред група за вечерта – Skálmöld. Това бе първото им участие в България, а както разбрахме – по всяка вероятност няма да бъде последно! Северняците са първата порция исландски метъл, която BGTSC ни поднасят в двойна доза тази седмица – само след няколко дни на същата сцена очакваме колегите им сънародници от Solstafir.
Skálmöld си имат своята солидна фен база в България, но след снощи тя със сигурност се разрастна в пъти повече. Екзотичността им, която идва от това, че не пеят на английски, се оказа леснопреодолима бариера и никаква пречка за сближаване на хората „на“ и „пред“ сцената. Цял един час имахме насаме „искрено и лично“ с рейкявците, за да се полюбуваме на най-интересните точки от дискографията им. Те издадоха своя трети албум през 2014г. и се изкачиха едно стъпало нагоре по стълбицата на модерната метъл музика. От „Með vættum“ успяхме да чуем песни като „Að vori“, „Að hausti“, “Með griðungum” и др. През останалото време кротко (добре де, не чак толкова) ритмично припявахме, хедбенгвахме, stagedive-вахме и wall of death-ствахме на емблематичните “Narfi”, “Gleipnir”, “Kvadning” и др. Сякаш останахме с усещането, че всяка песен се бореше за фаворит на публиката – в крайна сметка обаче всички излязоха победители, ако съдим по топлото посрещане (и изпращане) и все положителните отзиви, които исландците си отнесоха за вкъщи.
Eluveitie нямат нужда от представяне. Четвърто на столична земя и първо самостоятелно хедлайнърско, шоуто им предвещаваше сеч по швейцарски, няма какво да си кривим душата. Този път швейцарците се завърнаха с нови гайдаро-флейтист (Matteo от Krampus) и цигуларка (Nicole) и с цял един нов студиен албум („Origins“) , с който да ни радват. Двете изминали години от последното им участие се сториха на отдадените фенове като цяла вечност – (не)търпението и очакваната фолк енергия изригнаха още в началото с откриващата “King”. Както установихме впоследствие, сетлистът, избран за 15-ти си беше странен: сякаш по-тежките парчета преобладаваха, тук-там компенсацията идваше от нежните отклонения на Anna Murphy – нещо, което определено ни липсваше, когато беше болна и й се наложи да отсъства през 2013г. Многочленната банда едва се свърташе на едно място, но и публиката не си поплюваше – песните позволяваха масови „питове“ и „стени“ във всеки удобен момент. Плавно лансирахме между репертоара и както успешно дебютираха на българска сцена „новите“ “Sucellos”, “Inception”, “From Darkness”, “The Nameless”, така с внимание бяха удостоени и по-предишни творчески (вече) класики като “Thousandfold”, “Omnos”, “Alesia” ,“Quoth The Raven”, например. Върнахме се две седмици назад, когато бяхме поставени пред избор – дали предпочитаме “The Call of the Mountains” на английски или на немски, какъвто избираем сетлист и ни предоставиха и Sabaton . Швейцарският немски демократично спечели, но впоследствие се оттегли в името на масовия „зов на плананините“, който в нашия случай бе възможен само на английски. “Tegernako” и ето, че отново дойде време за инсцениран бис. О, искате още? – Ами разбира се, оставили сме най-хубавото за накрая: “Helvetios” и “Inis Mona” са енергийна бомба, която взриви столичното подземие.
Предългият сетлист обаче сякаш не бе достатъчно задоволителен и достатъчен, а и може би се нуждаеше от повече “Helvetios” и „Slania“ моменти, не знам. „Неутрален като Швейцария“, обичат да казват. Е, със сигурност можем да твърдим, че публика и Eluveitie отпразнуваха своя „Св. Валентин“ – чувстваха бяха взаимни, не липсваха признания в любов (и поредното уверение, че сме „най-добрата публика на турнето до сега“), благодарности, поклони и тонове ръкопляскания, постоянно вдигнати във въздуха юмруци и бойни възгласи от отсрещната страна. До нови срещи, Eluveitie!
Сетлист Eluveitie:
01. King
02. Nil
03. From Darkness
04. Thousandfold
05. Andro
06. Sucellos
07. Omnos
08. The Call Of The Mountains
09. The Nameless
10. Inception
11. Hope
12. Kingdom Come Undone
13. Alesia
14. The Silver Sister
15. Carry The Torch
16. A Rose For Epona
17. Quoth The Raven
18. Tegernako
19. Helvetios
20. Inis Mona
ГАЛЕРИЯ
|
|||
-
-
#2 написан от ArthurDent (преди 9 години)
Не знам как изглеждат на снимките ми, защото ги видях и на живо. Нямаше никакви неудобства и притеснения у тях. Съвсем спокойно си щъкаха по сцената. Бил съм на доста концерти, където наистина се усеща, че е некомфортно. Дори и в тоя клуб, с групи с по-малко музиканти. Но тук това го нямаше.
Но всеки има право да приема или не каквото реши и да пропуска или не такива страхотни концерти 🙂
-
-
- Коментари за тази публикация
Не мога да приема този клуб за нормално място за концерт на чужда група с много членове, още повече при пълен клуб. Харесвам Eluveitie и щях да отида, но като видях, че е в Mixtape 5 и си ги представих сбутани на сценката (точно като на снимките) се отказах.