Помете ни European progressive assault

По-запалените фенове на Leprous може би си спомнят добре датата втори април. Предния ден на фейсбук страницата им се появи съобщение, че на следващия ден ще обявят датите за европейското си турне. И след като до късния следобед нямаше никакви новини, чак се зачудих дали не са си направили груба първоаприлска шега. Слава богу, случаят не беше такъв и половин година по-късно имахме удоволствието турнето, наречено European Progressive Assault, да премине и през столичния клуб Mixtape 5.

Технически проблем, изникнал по време на саундчека, наложи забавянето на началото на концерта и към 20.20 ч. излезе първата група за вечерта – Ørkenkjøtt от Норвегия. Доста уникална комбинация от кадри – афроамериканец, намазан с черна боя по лицето; два броя китариста с доста „emo“ визия и лилаво – брокатен грим; вокалист с размерите на поне двама от останалите членове на групата, бос, облечен в роба… да се чуди човек какво да очаква. Какво получихме – повече от интересно сценично поведение от страна на всички, озвучено с експериментален прогресив блек. Музикантите откровено се забавляваха през цялото време, а за публиката да не говорим. Кулминацията настъпи по време на последното парче, когато вокалиста се появи с карирана риза и размахващ пушка. В последствие всички започнаха да се търкалят по земята и на сцената настъпи малка анархия. Ørkenkjøtt си свършиха перфектно работата като подгряваща група и определено допринесоха за повишаване на всеобщото настроение. Вече на всички беше ясно, че ни очаква страхотна вечер.

След има – няма две цигари време на сцената се качиха андорците Persefone. Сред публиката очевидно имаше запознати с творчеството им, а до края на сета им почти никой не остана безразличен към случващото се. Невероятен, неподправен контакт с публиката, постоянни заигравки между самите музиканти, безкомпромисни тежки вокали (според мен звучащи по-добре на живо, отколкото на студийните записи), примесени с чисти вокали от страна на клавириста, изпипани и разнообразни китарни сола. Въобще – една вече перфектно смазана машина, която наистина накара всички да усетят progressive assault-a. Не ме напуска чувството, че ще ги споходи съдбата на Leprous и след някоя друга година ще видим и тях като хедлайнери. И ще е напълно заслужено. Андорците представиха за първи път пред българската публика както песни от „Shin-Кen„, сред които „Fall to rise“ и „The endless path“, така и парчета от предстоящия им албум, планиран да излезе догодина.

Приятна изнедада беше поздрава по случай рождения ден на Metal Hangar 18 с „Imperial march„. След последното изпълнение, на което даже се заформи скромно пого и признанието, че сме най-добрата публика на турнето до момента, беше направена вече превърналата се в традиция „снимка на публиката за фейсбук“. Но този път всичко изглеждаше съвсем искрено, както от страна на хората пред сцената, така и от страна на групата. Със сигурност Persefone си спечелиха нови фенове и то без излишно старание – при тях нещата просто се получават както трябва.

Loch Vostok

Дойде време и за познатите физиономии от Loch Vostok, макар че се представиха като Sodom. Шведите изсвириха сравнително кратък и стегнат сет. На въпроса на Teddy Möller „Свалихте ли вече новия ни албум?“ публиката отговори положително и явно наистина беше така, защото пред сцената се наблюдаваше известно раздвижване. Въпреки че според басиста Jimmy Mattsson (когото определиха като младо копие на Johan Hegg от Amon Amarth), албумът не ставал. Наред с новите парчета, в сетлиста присъстваха и две песни от „Dystopium“.

Leprous са вече добре познати на българската аудитория, след двете им гостувания в ролята на подгряващи първо на Therion, а след това и на Amorphis. И съвсем логично – третия път идват като хедлайнери, защото потенциала на норвежците е огромен и едва ли някой би могъл да го отрече, независимо дали е фен на музиката им. Ударното начало беше поставено с „Forced entry“ от „Bilateral“ и на сцената се появиха главните герои за вечерта, облечени в доста стилната и типична за тях комбинация – ризи, елеци и дънки в „корпоративните“ цветове на групата – червено, черно и сиво. “Let me connect my soul to yours” пее Einar Solberg и мисля, че определено успя да постигне това свое желание.

Leprous

Специфичната енергия на Leprous изключително бързо зарази събралите се около 120 човека. Сцената изглеждаше тясна на фона на куфеещите, подскачащи, а на всичкото отгоре и безпогрешно свирещи момчета. Позволявам си да кажа момчета, защото средната възраст на групата е едва 25 години. Млади, прогресивни, авангардни – каквато всъщност е и музиката им. На сцената бяха разположени и два екрана, на които през цялото време течаха визуализации. Е, и там не се мина без технически проблем, но май на никой това не му направи кой знае какво впечатление, защото и без това беше сравнително трудно да откъснеш очи от групата. На “Restless” публиката вече усилено помагаше с вокалните партии в припева. “Dare you” беше първото парче за вечерта от албума “Tall poppy syndrome”, а след него чухме и познатото на всички „Passing“. Лирично и доста емоционално отклонение последва с „MB. Indifferentia“ и ако някой все още е имал съмнение относно вокалните възможности на Einar, спокойно може да отиде да се засрами в някой ъгъл. Със сигурност няма шанс да си изгуби работата като преподавател по пеене. Стигнахме и до първото парче от очаквания да излезе през 2013 година албум. За щастие на феновете, то тотално се вписва в типичната непредсказуема стилистика на Leprous, а и очевидно беше прието доста добре. Не ни остава друго, освен търпеливо да изчакаме албумът да се появи на бял свят. Началните акорди на “Thorn” прозвучаха малко по-дълго от предвиденото, тъй като се наложи да се смени един от барабаните. Ситуацията беше бързо овладяна и с това приключиха техническите спънки за вечерта. Дойде време и за „най-метълското“, както самите Leprous твърдят, парче от тяхната дискография – „Waste of air„. И има вероятност Mixtape 5 никога да не е бил толкова добре проветрен, благодарение на веещите се коси, расти и на кой каквото му се намира. Прозвуча още едно ново парче, което премина в “White”. И за съжаление започна да му се вижда края. Всички изглеждаха доволни, усмихнати и благодарни – и публиката и групата. Аплодисментите не спираха и без излишно и досадно бавене, петимата норвежци се върнаха на сцената, където наистина им е мястото и очевидно се чувстват най-добре. „Не сте ли изморени вече?“ попита Einar и отговорът категорично беше не. Заредени е правилната дума, която трябва да се използва за тази ситуация. Все пак се отзовахме на призива да седнем на пода и така изслушахме началото на “Aquired taste”. Безкрайно красив финал на една наистина неповторима вечер.

Leprous с фенове

След това всички групи излязоха отвън за снимки, автографи и сладки приказки, благодарение на което се почувства една доста приятелска атмосфера. И някак неусетно преминаха около 4 часа, посветени на едно единствено нещо – музиката. Концерт на уж малки, а всъщност толкова големи групи. Големи, не защото са получили нечие признание, разполагат със седемцифрени суми в банковите сметки, или имат особено много фенове. А защото правят нещата от сърце и всичко е продиктувано от едно единствено нещо – любовта към музиката. Казано по друг начин – изкуството в най-чистата му форма. Надявам се по-често да ставаме свидетели на подобни събития – искрени, чаровни, интимни.

Очакавайте през следващите дни много интересните ни интервюта с всички групи (без Loch Vosok), както и пълната галерия със снимки (засега само „ощетените“ Loch Vosok и фенските са качени).

Радваме се, че точно с такъв концерт благодарение на BGTSC, METAL HANGAR 18 отпразнува 5 годишнината си!

ГАЛЕРИЯ