Половинвековната легенда URIAH HEEP събра четири поколения на едно място

Има събития от живота, които е трудно да се опишат, ако не си ги видял на живо. Така е когато пред очите ти се пише история, дълга вече повече от 50 години.

Имало едно време през 1967 г. момче, което мечтаело да свири на китара и да си има своя група. Неговото име било Mick и след три години лутане между клубове и барове с различни музиканти, той създал една легенда. Легенда, която тази година празнува своя 50-ти рожден ден и избра българската публика да е част от гостите на партито им.

На 6-ти февруари 2019г. зала „Универасиада“ събра четири поколения фенове или бъдещи фенове на рока – от 5-годишни деца до 60+ възрастни, дошли да се докоснат до магията, наречена URIAH HEEP.

За да открият концерта, организаторите бяха поканили родната ни група JOHN STEEL. Супер интересна банда всъщност, в чийто състав влизат: Иван Сталев (китара), Виктор Георгиев (китара), Петър Петров (бас), Цветан Игнатов (клавири) и Живодар Димитров (барабани). Вокали на групата са били големи имена като Blaze Bayley (ex IRON MAIDEN), Doogie White (ex RAINBOW) и David Reece (ex ACCEPT). Този път бяха поверени на младата надежда на българската рок сцена – Руси Тенев. Само 22-годишен, Руси показа поведение на рок звезда с дълга музикална кариера. Уверен в себе си (поне така изглеждаше), супер динамичен и жив с уникални пауър метъл вокали, които на моменти наподобяваха тези на Bruce Dickinson от IRON MAIDEN. За 45 минути на сцената, момчетата от JOHN STEEL ни разходиха из албумите „Freedom“ и „Everything or Nothing“. Чухме парчета като „One God“, „Lost Messiah“, „Nightmare“, а накрая естествено забиха „Behold the Night“, с която дори и разпяха публиката. Типично за стила, в който свирят JOHN STEEL, се насладихме и на дълги китарни сола по време на голяма част от парчетата, които забиха. Иван Сталев, като основател на групата демонстрира завидно майсторство със струните. JOHN STEEL показаха, че неслучайно са едни от най-добрите в това, която правят у нас и бяха перфектния избор за начало на пътешествието из света на рок ен рола, което предстоеше тази вечер.

Снимки JOHN STEEL

И ето ги и тях. На сцената илизат първо Russell Gilbrook зад барабаните и Phil Lanzon на кийборда и бързо заемат позиции. Следва Davey Rimmer с неговия бас. При появата на Mick Box тръпки те побиват, хората го аплодират като за последно. Овациите продължават и при появата на фронтмена Bernie Shaw. Връхлитат ни директно с парчето „Grazed by Heaven“ от последния албум „Living the Dream“. Фактът, че са направили новия албум да звучи модерно, а в същия момент са запазили стила си, е просто невероятно. Неслучайно сетлиста, който чухме съдържаше 50% от новия материал. Забиват веднага и второто парче „Return to Fantasy“ от едноименния албум, с което ни връщат чак в 1975 г. Следват обичайните поздрави към публиката от Mr. Shaw и кратка анотация на новия албум и това, което ни предстои да чуем до края на вечерта. За да потвърди думите си, ни поднася и заглавната песен от него – „Living the Dream“, в което се наслаждаваме на майсторството на Lanzon върху кийборда. Обещаха ни разходка из времето и я получаваме с „Too Scared To Run“. От ’82-ра обратно в 2018 и „Take Away My Soul“. Може би в това парче се усеща най-добре как звучат HEEP сега. То е динамично, модерно и дори някак романтично. Преди да ни върнат отново при старите класики, ни заливат с още нов материал – „Knocking At My Door“, „Waters Flowing“ и „Rocks on the Door“. Именно „Waters Flowing“  беше парчето, за което Bernie Shaw каза, че е по-необикновеното в новия албум, това с по-различнатa динамика. Сподели, че във всеки един техен албум има по едно такова.

Естествено беше ни припомнено и коя е причината URIAH HEEP вече 50 години да са на върха и кой движи цялата тази машина. Залата стана на крака, за да ръкопляска на Mr. Mick Box, а той от своя страна благодари на публиката за уважението, както и на колегите си от групата. И настана време за вечните класики – „Gypsy“  и „Look At Yourself“. След това обстановката стана някакси по-задушевна, по-спокойна. Слушахме и пяхме „July Morning“. Стотици светлинки в мрака. Нямаше как да пропуснат и „Lady In Black“ като за финал преди биса. Това си беше своеобразен дует между групата и публиката. Че кой не знае „Lady In Black“ ? Последва бързо сбогуване и още по-бързо завръщане на сцената, за да стане още по-топло със „Sunrise“. Финалът на вечерта беше с неостаряващата “ Easy Livin’ „ и послание за един по-спокоен и мирен живот.

Шумно ги посрещнахме и още по-шумно ги изпратихме. Цяла зала Универсиада на крака. 50 години URIAH HEEP  не означава сбогуване. Това не беше прощален концерт, а тъкмо обратното. Групата твърдо заяви, че все още са живи и все още ги бива. Обещаха ни, че съвсем скоро пак ще се видим, може би още следващата година. URIAH HEEP показаха, че за добрата музика нямат значение годините и времето. Четири поколения българи, събрани на едно място под надслов „Рокът е жив и URIAH HEEP е доказателство за това!“

Снимки URIAH HEEP

Setlist URIAH HEEP:

Grazed by Heaven
Return to Fantasy
Living the Dream
Too Scared to Run
Take Away My Soul
Knocking at My Door
Rainbow Demon
Waters Flowin’
Rocks in the Road
Gypsy
Look at Yourself
July Morning
Lady in Black
Sunrise
Easy Livin’