Пътуване в земята на примитивните… или SOULFLY за шести път в България

Нима измина цял месец, откакто от Строежа изненадващо обявиха шестото посещение на Soulfly на българска земя? Дните се изнизаха неусетно, всичко се случи някак… светкавично, и си мислим, че едва ли ще се намери някой да оспори, че снощният концерт се превърна в поредното доказателство, че хубавите неща се случват спонтанно.

Въпреки съмненията на мнозина, Маймунарника в Борисовата градина се оказа повече от перфектно място за събитие от този тип. Откритите му пространства успяха да поберат всички желаещи да се срещнат отново на живо с Max Cavalera (малко повече от година след участието му в Metal All Stars) и основната му група (три години след незабравимите калните бани на Loud Festival).

Минаваме безпроблемно на входа и набързо правим равносметка на ситуацията – пристигнал е вече доста народ, има място поне за още толкова, вдясно от сцената има импровизиран и прилично зареден бирен бар, същото важи и за същинския бар в задната част на Маймунарника. Часът е 20:01, а родните хардкор метъли O.H. по график са вече на сцената, два пъти с тях се качи и Калин от This Burning Day. В рамките на отредения им половин час, за добре позната и опитна банда като тази не представляваше никакво затруднение да раздвижи и подгрее присъстващите, като дори успя да заформи малък wall of death на фона на парчета като Нема значение, Изкривен стандарт и Силата в теб.

Надяваме се, че в 21:10-15, когато Soulfly се появиха, максимален брой хора са изоставили обсъждането на външния вид на Max Cavalera на заден план, поне до следващия път. Няколкосекунден „тийзър“ с Jumpdafuckup припомни на публиката какво ще е основното занимание тази вечер и преминахме към същинското начало на сета – Seek & Strike. В този момент нивата на кислород пред сцената рязко се стопиха и дори и фактът, че се намирахме на открито, изведнъж изгуби значение. Последвалите парчета, сред които абсолютно задължителните Prophecy, Back To The Primitive, Downstroy, Tribe и No Hope=No Fear и някои от по-късното творчество на бандата като Blood Fire War Hate , World Scum и Bloodshed, не промениха положението и сме убедени, че естествената нужда за лично пространство и глътка въздух (и бира) е надделяла при не един или двама и ги е принудила да напуснат поне за малко съставената от летящи крайници, заплетени коси и телесна влага каша. Въпреки това, интензивността на концерта не спадна нито за секунда, като разбира се, скромният този път допир до творчеството на Sepultura в лицето на Refuse/Resist и Roots Bloody Roots повиши градусите (изобщо не става въпрос за тези на настроението) допълнително. А тъй като това беше и първата вечер от стартиращото турне на Soulfly, станахме свидетели и на първото изобщо живо изпълнение на чисто новата We Sold Our Souls To Metal, сингъл от предстоящия да излезе през август албум Archangel. Редно е да отдадем заслуженото на Marc Rizzo (и начина, по който този човек прави с китарата каквото, когато и както си пожелае), Zyon Cavalera, когото виждаме за пръв път на живо зад барабаните, и Igor-младши, който замества подобаващо неотдавна напусналия в посока Fear Factory Tony Campos – и на баса, и на вокалите. И, разбира се, Max… Max си е Max, независимо как изглежда, как се държи на сцената и колко е отмалял гласът му.

Истината е, че единственият проблем, на който си заслужава реално да обърнем внимание, е твърде кратката продължителност на сета на Soulfly – часовниците ни показваха, че са изминали едва час и десет минути след края на традиционно закриващата Eye For An Eye. И със сигурност е имало и такива, които гласно да изразят недоволството си от липсата на две-три „сепултури“ повече. Но според нас Soulfly притежават достатъчно собствени парчета, че да не им се налага да лежат на прекалено стари лаври. А и нека е ясно едно – в една доста голяма част от случаите хубавите неща са не само спонтанни, но и кратки.

Галерии – O.H. и SOULFLY