55602647_1186850278144335_4157483090752569344_nВ приповдигнато настроение от предстоящото шоу на гръцките симфонични дет метъл титани SEPTICFLESH, заех стратегическа позиция пред сцената. Столичната зала „Mixtape 5“ все още се пълнеше с фенове и с лек скептицизъм констатирах, че е полупразна, но съвсем скоро ситуацията бързо се промени и опасенията ми се разсеяха напълно.
Всеки момент, първи на сцената се очакваше да забият швейцарците от XAON, които са били съпорт на готик метъли SIRENIA , също на TESTAMENT, PARADISE LOST, ELUVEITIE и други. Както самите членове от бандата споделят, не се вписват напълно в нито един метъл стил и определят жанра си като Dark metal.
С много емоция, Vincent Zermatten (китара), Rob Carson (вокали) и компания представиха мелодичните си парчета от дебютния си албум “The Drift“. Интересна комбинация е техния стил действително, като че ли преминава през крайности като финес и страст, меланхолия и агресивност. Страхотно им се изкефих, особено на “Eros“. Много позитивна енергия струеше от момчетата, приятелски настроени и отворени за контакт с публиката, Роб често подаваше реплики и искрено се радваше на реакциите на феновете. Наистина бяха приятни и щедро раздаваха положителна енергия. И по-късно, в бекстейджа дружелюбно се снимаха с фенове.

XAON идеално подгряха феновете за следваща група, а именно безмилостната шведска дет блек сила DIABOLICAL. Тук бих искала да спомена, че албума им „Neogenesis“ (2013) привлече вниманието с това, че освен, че е музикален албум, той е и роман – всяка песен е свързана с глава от книга.
Мистичен, мрачен и експресивен звук поднесоха „черните дяволи“. Сцената беше потънала в тъмнина и се очертаваха само техните фигури като сенки, облечени в дълги черни наметала, в унисон с усещането за наближаваща смърт и апокалиптичност. Всички буквално настръхнахме и се пренесохме в зловеща атмосфера от омраза, кръв, болка и предателство. Страхотен нов албум извадиха шведите тази година.От него прозвучаха парчета като „The fire within“, „Betrayal“ , но напълно подлудиха вече екзалтираната публика с „We are diabolical“ .
На мен лично ми допадна и това, че от тях определено лъха професионализъм и изпипване на детайлите. Винаги съм харесвала комбинацията между точно този музикален стил и артистичност, която идеално се вписва и завършва мрачния облик. Между другото, по време на снимките след края на концерта, нямаше и спомен от тези мрачни и зли „дяволи“.

Атмосферата в залата се нажежи с наближаването на следващата банда KRISIUN, съставена от трима братя – Alex Camargo (бас и вокали), Moyses Kolesne (китара) и Max Kolesne (ударни инструменти). Бразилска мощ и брутален олд скул дет метъл ни заля и буквално ни „отряза главите“, заформи се пого. Яко куфеене, няма такъв кеф. Чухме парчета като „Vengeance’s revelation“ от албума „Apocalyptic revelation“ (1998), „Dogma of submission“ от „Forged in fury“ (2015), „Scourge of the enthroned“ (2018), а страхотния кавър на MOTORHEAD „Ace of spades“  направо ни размаза. Alex Camargo много се накефи, като съзря развяващи се бразилски знамена сред публиката, а ние всеки път се разтапяхме, като се обръщаше към нас с „братя мои“ („my brothers“). Неповторима атмосфера, KRISIUN свириха от сърце и се раздадоха на макс.

SEPTICFLESH (Seth Siro Anton,Christos Antoniou,Sotiris Anunnaki V.,Kerim “Krimh” Lechner), облечени стилно в характерните им оригинални сценични костюми, стартираха с “Portrait of a headless man“. От същия албум „Codex omega“ прозвучаха и любимата ми „Martyr“, също „Enemy of truth“,“ Dante’s inferno“  и  „Dark art“  на финала. Чухме още „Prometheus“  и „Prototype“ от „Titan“ (2014) и тотално ни размазаха с „Anubis“,“Communion“ от по-старите албуми и „The vampire from Nazareth“, “Pyramid god“  от „The great mass“.
Напълно в симфо дет стил доминираше мистичната атмосфера и китарни рифове, с усещане за безмилостна смърт. Не, не преувеличавам. Имахме усещането, че сме част от величествен спектакъл. Напълно в този дух, на няколко пъти чухме Seth Siro Anton да казва „I will count to three and then we destroy!“ („Ще броя до три и после унищожаваме!“). Фенове и група просто бяхме едно. Неповторима емоция, която ме зарежда за дълго време напред. Не знам за Вас, но аз лично искам да я изпитам отново.

По-късно очаквайте още снимков материал от концерта.