Пълен Mixtape 5 за първото гостуване на WHITECHAPEL у нас

3 юли е, седем без нещо вечерта. Крача през центъра на София в посока Mixtape 5, където WHITECHAPEL – едно от най-големите имена в модерния екстремен метъл в последните години – ще забият за пръв път в България. Пред НДК пък се тълпят хора в очакване на шоуто на прог титаните DREAM THEATER – нямам идея колко са допирните точки между двете фенбази, но се надявам двете събития да не се ощетят взаимно. Подминавам набързо, че закъснявам – вратите на Mixtape би трябвало да са отворили в 18:30, а в 19:30 уж ще се появят и първите подгряващи. Уви, това не се случва – минути по-късно организаторите от Wrong Fest обявяват, че ще има забавяне. Причината е някак вече тривиална – сръбската граница се оказва труднопреодолимо препятствие за поредната западна група.

Забавянето се проточва докъм 20:25, когато родните 8M/S излизат през може би 200 души. Сега е моментът да си призная, че никога не са били „моята“ банда, но, честно казано, не се сещам за по-подходящ съпорт от българска страна – WHITECHAPEL-ското в музиката им винаги е било ушевадно. Пък и как да си изкривя душата – петимата удрят стегнато, със самочувствието на хедлайнери, примесено с трепета на фенове, които подгряват на идолите си. Факт е, че хасковлии са сред най-познатите на нашенската ъндърграунд сцена и си имат своите верни почитатели, но ми се струва, че реакцията на публиката надхвърля тази граница – мощни скандирания и няколко сериозни мошпита посрещат, съпровождат и изпращат всяко парче. Накратко, тази вечер 8M/S решиха да не бъдат и не бяха недооценената подгряваща банда, каквато традиционно присъства на всеки концерт.

Към 21:25 (разминаването с графика се закръгля на около час) на сцената се качват MINDTHREAT. Тях ги гледаме буквално през завеса – очевидно разполагат с машина за дим, а състоянието на вентилацията в клуба започва да поражда съмнения. Май че ми е трудно да определя стила на гърците – сноват между груув метъл, метълкор, мелодичен хардкор и на места дори пънк, с предобладаващи (сигурно на поне 80-90%) чисти вокали, като използват и подложки. Тази смес си има своите експлозивни моменти, но сякаш цялата им тежест избледнява, особено на фона на останалите две групи. Въпреки това MINDTHREAT демонстрират доста енергично и разчупено сценично поведение и съумяват да раздвижат публиката отново, получавайки топъл прием в рамките на 30-минутния си сет. На мен лично ми действат като необходимата глътка въздух след интензивното изпълнение на 8M/S.

Сякаш едно мигване време и изведнъж всички пространства в клуба, останали незаети по време на подгряващите, сега се запълват. Вълнението се усеща във въздуха над главите на тези 500, може би дори 600 души, очакващи появата на хедлайнерите. Прави впечатление, че подиумът се разчиства напълно – с изключение на барабаните, цялото оборудване на WHITECHAPEL е цифрово и e побрано в десния ъгъл, в „шкаф“ с размерите на един(!) стандартен усилвател, така че, когато излиза, бандата разполага с кажи-речи цялото пространство на сцената, за да се развихри. И все пак са по-статични, отколкото очаквам – не че изобщо не помръдват от местата си, но пък движенията им са някак обрани. То всъщност друго не е и необходимо – повечето концентрация в свиренето прави изпълнението безукорно, а Phil Bozeman владее тълпата с помощта само на спорадични жестове и, разбира се, огромното си гласище (кълна се, този човек няма в тялото си други органи, освен бели дробове). Сетлистът? Струва ми се, че залагат на парчета, които всяка една публика би искала да чуе, когато за пръв път правиш концерт в града ѝ – откриващата “Brimstone” е отличен избор за начало със своя маршов ритъм; касапницата се отприщва още тогава и WHITECHAPEL не показват признаци на милост –  темпото расте постоянно с “Forgiveness Is Weakness”, “The Void”, “Make It Bleed”, “End Of Flesh”… Жервите са неизбежни – охраната минава току пред мен, съпровождайки към изхода мъж с разбит нос и окървавено лице. Междувременно, тълпата се опитва да надвика Bozeman по време на разпознаваемите “The Elitist Ones” и “I, Dementia”. Тая надежди, че Phil ще получи повече възможности да демонстрира красивите си чисти вокали от последните два албума; уви, получавам само “When Demon Defiles A Witch”, но пък „компенсацията“ е подобаваща – “Let Me Burn”, “Our Endless War” и бис с “The Saw Is The Law”.

13 години бяха необходими на WHITECHAPEL, за да стигнат и до България. Чакането си заслужаваше във всяко едно отношение – дойдоха узрели и в разцвета на силите си (да видиш любима банда в такъв етап от развитието ѝ винаги е за предпочитане). Благодарности за организаторите от Wrong Fest – доведоха ги в най-подходящия възможен момент.

Очаквайте снимки на нашата Facebook страница!