От нас за ЧРД имате ‘Бойкот’ – MH18 празнува с (HORROR) PIKNIK

‘Консумирайте с удоволствие и мярка’. Все това ни съветват етикетите на различните питиета. А какво става, когато удоволствието е от такива измерения, че забравяш за мярката? Ами да, става концерт на Horror Piknik. И рожден ден на сайта ти.
С една дума – мазало.
С две – абсолютно мазало.

Вечерта на 18. 10. ще бъде отбелязана с ярък цвят в календара на концертните ми гастроли. Основната причина за това е, разбира се, висококвалитетното и високоалкохолното шоу на братята срби (не, не съм изяла ‘ъ’-то, нарочно беше), а и фактът, че до средата на изпълнението вече се бях сгънала на осемнадесет от смях.
В този ред на мисли съветвам всички унили да си пуснат едно-две клипчета на Horror Piknik; сигурация, че ще ви повдигнат духа със свежия си микс от траш и спийд метъл.

Макар и с отложен старт, центрофугата на концертната пералня ни завъртя с пълна сила в пяна от чиста проба български трашодет, фолклорни ритми и, разбира се, скоростни бойни песньовки.

Първи наздравици вдигнаха прогресиращите Деградат, които използваха сцената на ‘3 уши’, за да промотират предстоящия си албум – The Final Hour. Съдейки по това, което чух иззад една от колоните, тази продукция ще си заслужава отделените време и пари. Отправените след изпълнението им поздрави само потвърдиха мнението ми.
Да, материал за репортаж определено има – благодарим за което!. Започналият с едноименната песен сет премина през императивно настроената Pray!, исторически ориентираната Marquis de Sade, за да приключи с кавър на класическите Death в лицето на размазващата Empty Words.
Само че нали се сещате – когато става дума за концерт, последвалите го статии, независимо дали са в хвалебствен тон или не, са само празни думи… А и девет песни никога не стигат. Та какъв е изводът от дотук написаното? А, да, чакаме още. Скоро, ако може.

След може би най-протяжния саундчек в досегашния ми опит най-сетне дойде време за Khan. Слушали сте ги, нали? Няма как да не ви се прииска да тропнете едно хорце само като чуете първите раз-два-три такта от песните им. Пък и аз, като фолк метъл фен (донякъде) високо оценявам успешните им опити да преиначат почти до неузнаваемост уникалния български фолклор и с тая точно формула да вербуват почитатели и почитателки с такава бързина.
Преведени през дивите Балкански гори, принесени в Жертва на Чумата и оставени в почуда от Гнева на Небето, ни остава само да си изиграем в хороводен ритъм пътя към свежия въздух… но само след като си кажем ‘чао’ с една от емблематичните народни песни – Домачине.

Всичките ми типично човешки и отявлено профанни надежди да се прибирам с метрото се пръснаха като мехури в стената от музика, която Piknik изградиха пред себе си. В нея бяхме включени и ние, раздаващите се на максимум, разбира се.

Днес, няколко дни по-късно, припомняйки си събитията на кенче бира и малко фъстъчки, си давам сметка какво рядко щастие беше да мога да присъствам на нещо подобно. Чарът на малките концерти, към който развивам нездрава мания, не подмина и този – обстановка, предразполагаща към отпускане и приятно прекарване; групи, определящи несъществуващото понятие ‘всеготиност’; хора от сходна кръвна група, с които просто няма как да ти е скучно.

Общо 25 песни, разделени на две серии – чисто формално това представляваше концертът на Piknik и Horror Piknik. Две начала и два края, а между тях – безкомпромисна сръбска сеч, много братска реч и безкраен алкохолен теч. Поздравления за организатора също не липсваха, и как няма? Все пак ако не бяха iCreative Events, нищо от това, за което иде реч в момента, нямаше да се случи.

За да приключа почти безкрайната си тирада по един, да се надяваме, ефективен начин, искам да благодаря на екипа на Metal Hangar 18, че ми позволи да експериментирам с амплоато си в сайта и на самите групи, че ни се довериха да им продаваме последните останали дискове!