Nergal (BEHEMOTH) се срещна с донора си на костен мозък за пръв път

Две години след костно-мозъчната процедура, която спаси живота му, фронтменът на Behemoth, Adam “Nergal” Darski, най-накрая се е срещнал със своя донор за пръв път!

Nergal и преди е изразявал желанието си да се срещне с човека, който му е дарил костен мозък, но поради стриктни предписания, това не е било възможно до вчера (понеделник, 17-ти декемрви).

„Благодаря ти за живота си” – с тези думи се е обърнал Nergal към 25-годишния Grzegorz Kajto на събрание в Сопот в Северна Полша.

Преди Nergal да се срещне с донора си, той е гледал късометражен филм, в който Grzegorz споделя, че не е знаел идентичността на „получателя”, но е имал желанието да помогне въпреки всичко.

Двамата са се прегърнали, след което Nergal е попитал Grzegorz дали има братя или сестри, на което Kajto отговорил: „Вече имам”.

Видеозапис от срещата им може да бъде гледан на сайта на TVN24.pl

През март 2011 в интервю за MetalSucks Nergal коментира отзивите на метъл обществото по повод новините за неговата болест:

Да бъда честен, никога не съм очаквал толкова масивен фийдбек. Не само от приятели и Behemoth фенове, но и хора, с които не съм се чувал от години. Те всички бяха: „Има ли нещо, с което можем да помогнем?”. Имаше изобилие от хора, включващи се в тестовете за костен мозък, тези хора се опитваха да съдействат. Което беше страхотно. И метъл обществото реагираше непрекъснато и на момента; беше масивно. Получих, нещо като, хиляди и-мейли, когато излязоха новините, и отговорите на тези новини… нямаше нито един негативен коментар. Наистина не съм очаквал екстремното метъл общество да бъде толкова състрадателно, толкова съпричастно, толкова… загрижено. Но те наистина бяха. Всички бяха готови да застанат зад мен и да ми помогнат. Наистина нямах нужда от пари. Здравната ми осигуровка успя да покрие всичко. Но получавах оферти от хора от типа: „Ще съберем пари и ще ти пратим”, а аз бях: „Нямам нужда от пари, хора. Но това, което можете да направите е да говорите с други хора и да разгласите усещането за това какво е левкемията. Говорете с тях за донорство на костен мозък и т.н.” Това беше, от което имах нужда. Сега мога да ви кажа… беше съвсем в началото на болестта ми, когато се намери перфектният донор. Но не искахме да го обявяваме публично поради ред причини…… Ще ви кажа – не, за да карам хората да реват – но имаше моменти, в които четях коментари и и-мейли от хора и имаше сълзи в очите ми. Беше толкова човечно. Мамка му, не знам как го наричате вие, но беше невероятно. Има толкова ного хора, които оценяват какво си направил за музиката, оценяват те като човек и индивидуалност и имат вяра в теб. Това е страхотно. Наистина се възвърна вярата на много хора след случилото се. Бях много скептичен за цялата човешка раса; и все още съм. Все още има неща, които ме вбесяват и ме правят песимист за бъдещето на човешката раса. Но сега сякаш, мамка му, не всичко е загубено! Все още има истински хора, които чувстват. Това беше урок, за който съм много благодарен.

Източник: Blabbermouth.net