Мрак и светлина – в един общ концерт на VELIAN и AN THEOS

Понякога случайно, а понякога не – но факт е, че VELIAN са една от съвременните български групи, на чиито концерти съм присъствала най-много. Дори ми е трудно да се сетя точно колко пъти … но това, всъщност, няма никакво значение. Важни са амбицията, старанието, страстта и положителната енергия, които задължително присъстват във всяка една изява на музикантите от VELIAN. Затова и винаги техните концерти се превръщат в приятно, емоционално и запомнящо се изживяване. Като за първи път.

Спомен за още едно такова приятно преживяване остави и събитието, което се проведе на 12-ти май в столичния клуб Joy Station. Софийската дарк метъл група VELIAN, в комбинация с румънската фокл метъл формация AN THEOS!

Може би дъждът, който се изсипва в хладната майска вечер, може би мястото на събитието оказват своето влияние, затова и, влизайки в залата на клуба, първото нещо, което прави впечатление е малкото количество хора. Впечатлява и обстановката, приятна и нетипчина: непосредствено пред сцената са наредени маси. Това е добре – докато чака началото на концерта, човек може да поседне и спокойно да пийне едно-две питиета. Още повече пък, когато има и закъснение. VELIAN излизат на сцената с около половин час по-късно от първоначално обявения час. Закъснението обаче има своите плюсове – публиката става все по-многочислена …

И този път момчетата от VELIAN не изневеряват на себе си. Появяват се на сцената в типичния си стил – в характерните си, преобладаващо тъмни сценични костюми, които са в синхрон с мрачната, меланхолична музика, която творят. Песните им вече са добре познати на онези, които следят случаващото се на родната метъл сцена. Затова не е странно, че публиката е ентусизирана още от откриваща “Fireflies”, последвана от “Maiden of Stone”, “Building Cages” … и този ентусиазъм се усеща до последния акорд, поставен със “Silent Assassin”. Композициите са част от дебютно EP на групата „Fireflies”, появило се преди повече от две години, но което празнува ‘втори рожден ден’ – вече го има и на физически носител! В диска са включени и сингли, които групата е представяла под отделни форми до момента. Да, само въпрос на време бе появата на мини албума – и той е част от онзи професионализъм и перфекционизъм, с който сме свикнали да отъждествяваме група VELIAN!

Близо час време VELIAN радват публиката със своето присъствие. Между отделните песни, вокалът Иван Иванов, типично в свой стил, не пропуска да общува с феновете, да приветства, както и да разказва накратко за случващото се с групата. Като например, обяснява липсата на китариста Васил Симеонов, който, оказва се, в момента има здравословни проблеми, което му пречат да се изявява, но и че скоро ще го видим пак. Но всички останали, добре познати лица, са тук – и Дилян Недев, на китарата, и басистът Антонио Митов, и Велизар Болчев, разбира се, зад барабаните … Виждаме ги и на сцената, и на големите видео екрани зад тях.

Зазвучават последните акорди, VELIAN се оттеглят и настъпва момент на тишина. Тишина, която обаче бързо е нарушена от шумното превземане на сцената от румънците AN THEOS. Цели седем души – няма как сцената да не изглежда тясна! Не за първи път веселата метъл фолк формация се среща с българските почитатели – виждали сме ги и като участници в ‘Kavarna Rock’ и ‘Lovech Rock Fest’, и като част от фестивала ‘Sofia Metal Fest’. Музиката им е жизнерадостна, дори танцувална, затова никак не е странно, че публиката оставя удобните места около масите и заема първите позиции пред сцената. Вокалите на фронтмена Florin Costachita се комбинират чудесно с нежния глас на певицата Loredana Butnaru, а в синхрон с китарите е изтънченият звук на цигулката, поверена в ръцете на Paula Gherasim. Чудесна комбинация между тежкия метъл звук и епичното, фолклорно звучене, при това поднесена изцяло на родния на музикантите румънски език. И дори човек да не е почитател на този вид смесване на стиловете, няма как да остане апатичен към случващото се на сцената. Където се твори музика, която събужда сетивата, несъзнателно караща те да влезеш в нейния ритъм и дори да вдигнеш неведнъж наздравица за поздрав!

В подобни крайни емоции и състояния минава вечерта. От мрак и самовглъбяване до светлина и оживление. За всекиго по нещо. Разбира се, следват и така чаканите срещи с музикантите, моментите за кратък разговор и някой и друг общ кадър за спомен, обещания за скорошни нови срещи… Един чудесен завършек на вечерта.