English version on page 2

С това ревю бих искала да се обърна директно към всички почитатели на траш метъла (а може би и не само към тях) и да кажа – да, слушайте този албум! Повечето от феновете на жанра обичаме да се връщаме към „старите времена“ и да слушаме онези по-стари записи – с малко по-грубото звучене, но все пак поддържащи настроението и красотата на чистия, олд скул, траш метъл. Когато прекарате 41 минути в слушане на първия албум на MOFO, озаглавен „Sick and Insane“, определено ще се почувствате сякаш сте в машина на времето, пътувайки към точно тези стари времена, споменати по-горе, само че ще си останете в същото място и същата година.

Има нещо изключително уникално при MOFO, тъй като те успяват да създадат свое собствено звучене, комбинирайки траш метъл с нотки и вдъхновение от дет метъла. Тази комбинация понякога може да ви напомни музикално за по-ранните години на EXODUS и NUCLEAR ASSAULT, но дори и тогава – звученето на бразилците няма да ви накара да забравите, че слушате нещо съвсем различно от обичайното. Можем със сигурност да кажем, че те не следват никоя друга група навън, а имат изцяло и чисто свой собствен стил. Музиката им определено ще съзрее с времето, но като се има предвид, че това е първият им официален албум след първото им EP, който идва с толкова твърди и мощни звуци, автоматично разбираме, че MOFO ще стигнат доста далеч.

Начинът, по който започва албумът, представлява бавно навлизане в света на MOFO, тъй като стартира с постепенно ескалиращо интро, озаглавено „Cynic“, което подготвя почвата за предстоящите по-тежки ритми. „Adrenaline” е следващата песен в списъка, която доказва на слушателя, че името не е никак случайно. Характеризираща се с изключително бързи, екстремни рифове и мощни сола, парчето е едно от тези, които остават в съзнанието ни дори след първото слушане. „Brothers of Death“, третата песен в албума, се отличава сред останалите и се характеризира с много добре изграден контраст между по-бавни и по-бързи части. При „Time for War” и „Sick and Insane“ можем да чуем елементи, които не са толкова характерни за останалите парчета. Забелязваме, че и в двете песни усилията, насочени към мелодичността, са много по-силни от скоростта и екстремността, въпреки че те също не са оставени настрана, като и през целия албум. „Sick and Insane“ се откроява напълно сред останалите с бас солото, което се прелива по-късно с барабаните. Постоянно се замислям за добрите рифове, които групата е написала и това е мисъл, която не можете да пренебрегнете, когато слушате “Let Them Fall”. Същото се отнася и за “Final Experiment” и “Purgatory” – с отличителни по-бавни части и великолепните умения зад барабаните, показани от João Paulo “Mancha”.

В заключение, искам да отбележа, че според мен няма по-добър начин албумът да бъде завършен освен с „Hate and Disgrace“. Изключително бърза и запомняща се с агресивни сола и барабани, песента включва всеки един детайл, характеризиращ MOFO като група – скорост, агресия и интензивност.

“Sick and Insane”:

01. Cynic

02. Adrenaline

03. Brothers of Death

04. Time for War

05. Sick and Insane

06. Let Them Fall

07. Final Experiment

08. Frank

09. Purgatory

10. Hate and Disgrace