Megadeth – Super Collider

Super_Collider_Megadeth Dave Mustaine е една доста спорна личност. За някои – адски недооценен талант, за други – музикант, който не се отличава с нищо особено, освен може би с това, че вечно ще си остане в сянката на Metallica. И в двата случая житейският му път е свързан малко или много с бившите му колеги, а това дали е успял да постигне главната си цел е въпрос на лично мнение.

Не съм от хората, които са заклети фенове на Dave и Megadeth, но не съм и от неговите хейтъри. Въпреки това, бях любопитен да чуя новото творение на една от бандите от т.нар. „Голяма четворка на траш метъла“. Първото, което ми направи впечатление след като си пуснах албума, бе „Kingmaker“, която стартира ударно и определено е добър избор за начална песен. С малката подробност, че звучи като модерна версия на безсмъртната блексабатска „Children of the grave“ – няма лошо, но още на старта на албума си проличава, че господин Mustaine сериозно се е изчерпал откъм музикални идеи. Заглавната „Super Collider“ пък определено е направена за радио ефира – с комерс звучене, без никакви траш/спийд елементи, които направиха тази група легендарна в края на 80-те и началото на 90-те години. Следващата „Burn!“ е с една идея по-добре, но в главата ми вече се е набило чувството, че този диск няма с какво да ме изненада. Изключение от безличността, която е обзела албума, са може би „Built For War“ и „Dance In The Rain“, в която се забелязват гост-вокалите на David Draiman от Disturbed. Останалите парчета общо взето играят ролята на пълнеж, които всъщност не са чак толкова лошо направени, но не притежават онова нещо, онази искрица, която да те накара да кажеш – „да, ето това е хит.“ Горчивата истина е, че Megadeth вече не са способни да сътворят нещо, което поне малко да се доближава до емблематични песни като „Holy Wars“, „Hangar 18“, „Symphony Of Destruction“ и т.н. За сметка на това, новият „Super Collider“ може да предложи експерименти с банджо („The Blackest Crow'“) и блус влияния („Don’t Turn Your Back“), които на един или друг слушател може и да му допаднат, но определено ще разочароват повечето фенове на Megadeth. Албумът иронично или не, завършва с кавър на „Cold Sweat“ – една от класиките на Thin Lizzy.

Изводът, който поне аз лично си направих е, че „Super Collider“ със сигурност няма да се нареди сред най-добрите албуми на годината, по простата причина, че има далеч по-стойностни от него. Но все пак, ако сте от die-hard феновете на Megadeth или просто имате свободно време, което искате да запълните, нищо не ви пречи да чуете новия диск на Mustaine и компания. Кой знае, може пък да откриете нещо, което аз съм пропуснал…

Оценка: 5/10

  1. #1 написан от Spawn (преди 7 години)

    Най-скапаният им албум.Единствената песен,която ми харесва на Megadeth е Symphony of destruction.Metallica и Slayer са легенди. 🙂

  2. #2 написан от Анонимен (преди 7 години)

    Spawn, дори този албум на MEGADETH е с класи над поне половината бози на металика…

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото