Mark This Interview: Интервю с Васко Райков (ODD CREW)

 Денят е 21 ноември (събота). Мястото е столичната зала “Христо Ботев“, а времето е малко след като приключи концертът, чрез който ODD CREW промотираха своя нов албум “Mark These Words“. Пред микрофона на Metal Hangar 18, за едно специално интервю застана Васко Райков, за да си поговорим за записите в Швеция, любимите му албуми от тази година, какво би посъветвал младите български банди и още редица неща.

Здравей и благодаря за възможността! Как се чувстваш в момента, след като концертът в тази зала, която беше пълна с ваши фенове, приключи?
Васко Райков: Трудно е да се опише. Преди малко това си говорихме с бандата. Не знам кои думи да използвам като чувства. Може би най-много сме радостни. Най-много ни радва това, че успяхме да сбъднем това нещо. Успяхме да си докажем, че наистина можем да го направим. Благодарение на всички хора, които дойдоха. Всъщност сме адски весели и щастливи, което е може би най-доминиращото чувство.

Разбрахме, че концертът е заснет за бъдещо DVD. Разкажи ни малко повече за това.
Васко Райков: Събрахме екип от около 8 камери и записахме целия концерт. Най-вероятно ще го обработим в нашето студио и лека-полека ще задвижим нещата, понеже до голяма степен ще трябва сами да се потрудим върху този продукт да стане това, което искаме да бъде. По разбираеми причини ще отнеме малко време, но се надявам, че може би до половин година ще успеем да го издадем.

С какво “Mark These Words“ се различава от останалите ви албуми?
Васко Райков: С какво ли не… Всъщност, най-вече с това, че бяхме решили да направим тази стъпка. Да спрем със самопродуцирането, защото според всички нас е адски важно една банда да има своя продуцент. Искахме това да бъде някой, който е наистина в нещата и който може да изкара повече от това, което ние си вярваме, че можем да направим. Най-голямата стъпка освен това, беше че самият музикален материал е доста различен. С бандата си говорим, че може би това е някакъв хибрид между “Beyond The Shell“ и “We Are What We Are“. Тоест между третия и първия ни албум и има доста повече мелодични вокали, доста по-ясна структура на парчетата. Те самите са доста по-кратки. Откъм свирене звучи сякаш е малко по-лесен от “Beyond The Shell“, но всъщност в последствие се оказа, че е доста по-труден за изсвирване, но емоцията, която е в целия албум, е по-различна от това, което сме влагали досега. Според мен това е най-позитивният албум, който сме правили до момента.

Събитието тук е част от поредицата концерти, чрез които промотирате новия си албум. Как протекоха първите концерти от турнето? 
Васко Райков: Ами, супер яко, защото бяха по-малки клубни лайвове. Освен старта на турнето в Пловдив, който беше на открито и имаше малко повече хора, въпреки, че дъждът спря някой от тях. Доста интимни, ако мога да кажа, клубни лайвове. Адски интересно беше за нас самите, защото това бяха първите концерти, на които трябваше да свирим новия албум заедно, понеже по време на записите записвахме партиите си поотделно и реално стартът на турнето бяха първите моменти, в които започнахме да свирим заедно новите парчета пред други хора. Самият процес на писане на албума дори не включваше това да ги правим заедно. Партиите бяха налагани поотделно още от пре-продукцията и в самата продукция. Зверски фън, всъщност бяхме ужасно доволни, защото чакахме този момент с нетърпение – да започнем да свирим новите парчета най-накрая.

Какво беше чувството да работите с хора като Daniel Bergstrand, Jason Suecof и Alan Douches? Имена, които седят зад албуми на групи като MESHUGGAH, BEHEMOTH, IN FLAMES, TRIVIUM, WHITECHAPEL и доста други.
Васко Райков: На първо място съм ужасно благодарен на Вселената, че продължава всеки път да доказва моята теория, че най-големите в бранша всъщност са адски готини пичове. Всеки един от тях е уникален човек, който притежава изключителен талант, душа и сърце. Ужасно готини и забавни типове. Всъщност всеки един от тях е абсолютен кретен по отношение на хумор, приятелство и т.н. (смее се). Усещането да работим с тях беше, как да кажа, уникално не е думата, която търся, не беше и толкова чест, колкото бяхме изключително благодарни, че имаме възможността хора с този поглед и този опит да ни насочат, да изкарат от нас повече от това, което ние мислихме, че можем да направим за този албум. Чувството да работиш с тези хора е адски кеф. Целият процес беше съпътстван от безброй простотии. Петнадесет до шестнадесет, седемнадесет часови смени с усмивки. Не мога дори да изразя колко щастливи сме от факта, че това ни се сбъдна. Всеки един от тях, Daniel, George Nerantzis, който беше guitar producer-ът на цялото нещо, Jason Suecof, който миксира албума и Alan Douches, който направи мастеринга. Ужасно готини хора!

Сподели с нас някоя забавна случка, сполетяла ви по време на записите в Швеция.
Васко Райков: Всъщност случките са отвратително много. Има неща, които не съм сигурен, че трябва да казвам, но беше адски кеф, когато на 20 март, два дни преди да си тръгнем от там се появихме в студиото за последния и предпоследния ден на записите. Васко, китаристът ни, имаше рожден ден и влизайки в студиото, Daniel и George бяха купили торта, парти шапки с ластик на всички и от свирките, които, като ги надуеш, се разгъват. Така ни посрещнаха и преди да започнем записи, празнувахме, ядохме торта и т.н. Това беше в деня на слънчевото затъмнение между другото. Това беше едно от адски забавните неща. Супер много готини преживявания, защото събота и неделя излизахме с Daniel и George по барове да починем, за да може следващата седмица да започнем отначало. Запознахме се с адски готини хора и се забавлявахме доста много. Има неща, които бих искал да ви кажа, но в момента не мога. Имаше адски много простотии.
Защо “Mark These Words“? Кои думи точно?
Васко Райков: Целият албум е насочен към това, че хората трябва най-накрая да погледнем вътре в себе си и да спрем да гледаме само около нас какво се случва. “Mark These Words“ всъщност напомня, че никой няма да намери мир, докато не го намери в самия себе си. Никъде няма около него да се появи, докато той не е готов и докато той не го е открил в себе си. И, естествено, всичко останало, което е в самите текстове. Това, че най-големият ти враг всъщност си самия ти. Има доста казани неща в текстовете. Който има интерес, нека ги намери. Стилът на пеене естествено е такъв, че човек трябва да е фен на тази музика, за да може наистина да разбере текста изпят през такова крещене. За тези, които е трудно, винаги могат да намерят текстовете онлайн. Надявам се да им харесат, надявам се всеки да намери вътрешна утеха за себе си, както ние намерихме в тях.

Имаш ли любима песен от албума? Тоест, някоя, която значи нещо повече за теб от останалите.
Васко Райков: Разбира се, че не. Всяка е обременена от неща, които сме преживели, както винаги сме писали музика до момента. Единственото, което наистина е доста специално за нас, за цялата банда имам предвид, не че е по-специално от всички останали, но е адски специално за нас е “Bury The Sorrow“, което е посветено на нашия приятел и брат на Калин Велчев от THIS BURNING DAY – Момчил, който ни напусна тази пролет в лавината в Пирин. Това е парчето, чийто текст бе променян около 7-8 пъти по време на пре-продукцията на самите записи. Просто започвах да пиша, след това не ми харесваше, трия ги, започвах отначало. За жалост, този инцидент с Пожката (Момчил) се случи, докато бяхме в Швеция и парчето още нямаше текст. Реално тогава, за час и половина-два може би, просто думите сами дойдоха и посветихме това парче на него, но обичаме поравно и останалите парчета от албума. Адски много труд вложихме в тях и супер много емоция.

Неразделна част от артуърка, от мърчъндайзинга и вече от сценичния декор е гарванът. Символизира ли нещо?
Васко Райков: Да, разбира се, че символизира. Той винаги е бил символ на това, на което е символ всъщност. Няма нужда да тълкувам за какво става на въпрос, защото всички сме гледали “Гарвана“ преди време, всички сме чели митологията за тази птица. Има доста други елементи в обложката, които са обвързани с цялото това нещо. Vasil “Vasse Art“ Vasev, който направи целия артуърк, вложи доста, както и ние самите в него. Мисля, че се получи адски готино.

Любими албуми излезли на пазара тази година?
Васко Райков: Оу, ужасно много. Естествено, може би всички очакват да кажа LAMB OF GOD. Няма как да ги подмина, въпреки че доста от нашите приятели не им се изкефиха заради новите неща, които вкараха. Ужасно много ги уважавам за това, че се развиват с всеки един албум. Дори не знам откъде да започна. Супер много албуми са всъщност. Знаете, че ние не слушаме само метъл, ами и блус, рокендрол, джаз и какво ли не още. Най-вероятно ще започна да отегчавам хората, ако започна да изреждам всички банди. MOTORHEAD, разбира се, DEVIL YOU KNOW имат нов албум. Имайте предвид, че в днешно време, дори в световен мащаб е супер трудно да се прави музика и всяка една от тези банди, не си мислете, че някой им го дава на готово. Те трябва да го изработят това нещо. Всеки един нов албум е плод на ужасно много труд. И преди да приключим този въпрос – FAITH NO MORE.

С какво концертите в чужбина се различават от тези у нас?
Васко Райков: Между другото, не се различават особено много. Ние извън България, пътувайки, свирим основно по клубове за 100 до максимум 200 човека. Може би на места събираме около 300 човека, ако има повече банди. Атмосферата е доста интимна. Особено когато сме по Балканите, хората са супер приветливи. Тоест, все едно наистина сме си от там. Особено в Сърбия или в Унгария, където е малко странна сцена, но и там се правят доста готини концерти. Разликата е в това, че когато пътуваме навън, можем да затворим вратите на буса и да бъдем музиканти в периода, в който сме там. Без да се занимаваме с организация, със студиото и т.н. Просто имаме целта единствено да пътуваме и да свирим, докато в България това ни се получава трудно. Всички знаем, че пътуваме петък, събота и т.н., за да не свирим в сряда някъде. Тук фактически трябва да се занимаваме с много други неща между концертите, защото ни е по-лесно ние да ги организираме и стават доста по-бързо, докато там организираме всичко предварително и просто заминаваме и сме само музиканти и нищо повече.

Какво се промени за ODD CREW за всичките тези години през които сте заедно?
Васко Райков: Никога не е спирало да се променя. Всъщност, буквално със седмици се променят нещата. Без да очакваме се появяват нови задачи, нови възможности, нови перспективи, нови идеи. Никога не сме се затлачвали да не работим. Нон-стоп действаме и фактически, абсолютно всеки нов ден е нещо ново. Знам, че звучи супер банално и използвано, но наистина е така и ние сме супер щастливи от този факт. Реално не стоим на едно място. Независимо какво се случва и всъщност има нещо ново, с което да се занимаваме.

А сега един малко по-различен въпрос. Ако можеше да пътуваш във времето, къде би отишъл?
Васко Райков: Честно казано бих останал точно където съм в момента. Не искам да бъда никъде другаде. Това е мястото на което съм роден да бъда и искам да бъда. Имам предвид не България, а времето, в което сме. Времената са ужасно трудни, супер странни. Случват се ужасно много неща, но сме на прага на това да се случи нещо много голямо и нещата да се променят към по-добро. Не знам хората как се чувстват, но ние нямаме друг избор освен да отидем към по-добро и аз наистина вярвам, че това ще се случи. Може и да е бавно, да е лека-полека, може и да е с един голям бум, но аз искам да бъда тук, където съм, и не бих заменил една минута от живота си и това къде се намираме в момента.

ODD CREW и “Mark These Words“ се превърнаха в това, което са в момента благодарение на?
Васко Райков: Благодарение на приятелство, адски много любов, страшно много истински приятели и ужасно много идиоти, които все още ни се връзват на акъла (смее се).

В последните няколко години българската сцена започва да се разраства все повече и повече. Какво мислиш за това и какво би посъветвал младите групи, които тепърва навлизат в музикалната сфера?
Васко Райков: Винаги сме казвали, че ние не сме хората, които би трябвало да даваме съвети. Самите ние сме супер ученици, в това което правим, но ако наистина трябва да кажа как според мен би трябвало да изглеждат нещата – Просто се забавлявайте и бъдете истински. Не забравяйте, че музиката е зверско приключение, адски фън и енергията, която човек създава, правейки музика и радвайки хората, е същата, която би получил от тях. Затова просто бъдете истински. Най-важното нещо е да не мрънкате, защото на всички им е писнало от мрънкала. Нещата се получават стига човек да е истински и да вярва в това, което иска да направи и най-важното нещо – Музиката не е състезание. Недейте да се сравнявате, недейте да гледате кой как и какво прави, дали е достоен, дали не е и т.н. Просто правете това което обичате и се абстрахирайте от всичко останало.

Ако можеше да притежаваш една супер сила, каква би била тя?
Васко Райков: Оу, това е много сложен въпрос (замисля се). Искам да притежавам супер силата да карам всички да се смеят. Мисля, че това е адски яко. Би било доста забавно.

Няколко последни думи към нашите читатели?
Васко Райков: Забавлявайте се, бъдете истински. Това е! Обичайте се, защото това е най-важното нещо. Каквото и да ви се случва, колкото и да ви е тегаво и колкото да е изнервящо определено нещо, никога не забравяйте, че винаги има светлина в тунела и винаги утрото е по-мъдро от вечерта.

Отново ти благодаря за възможността. Ще се видим следващия път!
Васко Райков: И аз много ви благодаря. До скоро!