23 февруари 2017-а е може би най-важната до момента страница в историята, която родните ТДК пишат. Това бе денят, в който на бял свят излезе дебютният им студиен албум – творба, която е един гениален огледален образ на всичко, което бандата е постигнала през последните няколко години. Всичко това достигна своя връх в разпродадения столичен клуб “Терминал 1“.
Специалните гости на вечерта KHANЪ излязоха на сцената малко след 22ч. и без много да се бавят раздвижиха събралата се публика с познатата на всички “Небе“, стимулираща ни да се опълчим на сивата рутина, която ни обгръща всеки ден. Още със самото начало на изпълнението им, отново си пролича колко обичани са от българския меломан. Присъствието им на сцената и вече раздвижилата се публика из предните редици карат и последния човек да се присъедини към случващото се по един или друг начин. Атмосферата. която KHANЪ създават не може да бъде предадена с думи, тя трябва да бъде изживяна. KHANЪ са една от малкото български групи, които успяват да се сработят толкова добре пред публика, спечелвайки вниманието и любовта на всички присъстващи. Едно от най-запомнящите се неща за вечерта бе това как в мошпита нямаше как да бъдат видени отделни единици хора, блъскащи се едни в други, а една голяма маса от хора, движеща се и разклащайки клуба като едно цяло. Българо-пазителите за пореден път показаха страстта, която носят в сърцата си, пренасяща те в едно друго измерение. Независимо дали пееш с цяло гърло, танцуваш или скачаш редом с всички останали.
Сетлист на KHANЪ:
01. Небе
02. Правда
03. Жертва
04. Жар
05. Чума
06. Земя
07. Нова песен
08. Пепел
Бис:
09. Павле ми пие
Не след дълго, дългоочакваните ТДК заеха своите места в представлението, което предстоеше. Бяха изминали едва няколко секунди, а вече всички бяхме пренесени в един друг свят – избягали в някое магично и приказно място. Групата е една от най-разнообразните и нестандартни представители на музикалната сцена у нас. Те не могат да бъдат поставени в една стилова рамка, тъй като творенията им постоянно прескачат от едно измерение на душата – в друго. Смесваха стилове и настроение с такава лекота – гледка, която трудно може да бъде описана. Имайки шанса да ги гледам за пръв път, през повечето време бях със зяпнала уста или затворени очи, намирайки се в някое далечно скривалище на душата. Посетих концерта с огромен интерес и станах свидетел на едно от най-магическите събития, случвало се на българската музикална сцена. Очакванията, които имах спрямо ТДК бяха оправдани. И то подобаващо. Думите не стигат, за да бъде описано случилото се и чувствата и емоциите, които витаеха във въздуха. Песен след песен, в пълният клуб можеше да бъде видяна гора от ръце и да бъдат чути гърлата, които пееха редом с пловдивските музиканти. На тези от вас, които не успяха поради една или друга причина да посетят събитието, силно препоръчвам да го направят в Пловдив, Велико Търново или Варна.
Сетлист на ТДК:
Интро: Gradient Plaza – Душа (ремикс на Георги Станчев – Ти ужасно закъсня)
01. Валс
02. Квадрати
03. Кошмари в Аспергер Минор
04. Ралица
05. Инфанта
06. Сия Спонтанна
07. Наркомпрос
08. Тъмна Земя
09. Мебели
10. Еврен
Жалко за тъпото ревю, все едно чета възхваляващ празен литературен анализ от сборниците в 12 клас. ТДК заслужават много повече от това. Кхан са ужасно скучна група „българопазители“ не знам за каква атмосфера говорите, не я изживявам. Както и да е. ТДК бяха най-искреното нещо, което съм виждал на българска сцена от много време насам. И като казвам сцена имам в предвид всякаква сцена, не само мзукална. И представлението им беше изживяване. Благодаря ви!
Размазващо!!!