selvanscover

„He – horned, ready, desirous, ecstatic, dancing round
the deep bonfire in the forest. He plays, masterfully,
his pipes of seven worlds. He brings to life Nature’s
dead, and with the living, they dance again.
That is the power of my god PAN“


Стана някак модерно групите да слагат какви ли не етикети и описания на стила си, очевидно с едничкото желание да избягат от синдрома: „Нищо ново под Слънцето.“. Не стоят така нещата обаче с групата, за чийто албум ще ви разкажа.

„Идеята, с която SELVANS е сформирана е да възхвалява духа на италианските земи като пресъздава съществуващите култове и фолклор на различните етнически групи, които са бродили в Италия през вековете.“

Прочетох това определение доста след като бях чула албума и останах поразена. Поразена, защото SELVANS не просто правят музика. Те рисуват със звук. Разказват истории за митични персонажи, внушават реални образи, чувства и усещания. Неусетно си давате сметка, че определението Italic | Atmospheric | Black Metal не е поредната прищявка, за да привлекат внимание.

С името Lupercalia в Древен Рим са били наричани празниците в чест на бог Луперк, които са били своеобразен култ към вълците. Луперк е еквивалента на Фавн, който е гръцкият Пан или Сатир а самите Луперкалии са били празници на любовта и женската плодовитост, в които веселие и първична жестокост са се смесвали по интересен начин. С този празник са отдавали дължимото и на вълчицата-майка отгледала Ромул и Рем. Предполага се също, че Луперкалиите са езическият първообраз на Свети Валентин. Тоест албумът е посветен на празниците в чест на Фавн (Пан) и първосъздателите на Рим. Една своеобразна вакханалия, пир и триумф на радостта, който завършва доста трагично. Самите музиканти излизат на сцената с маски на вълци, а зад тях има огромен винил, на който е изобразен Фавн. Албумът излезе през октомври миналата година и продължава да получава отлични отзиви от критиката.

Още с първите акорди можете да усетите дъха на мрачната гора, мириса на мокър мъх и мистичната тайнственост, в която неусетно ще навлизате такт след такт и риф след риф. Ще можете да чуете леките стъпки на Пан, който се прокрадва между дърветата, свирещ на своята флейта и призоваващ своите вакханки. (Selvans Haruspex използва най-различни инструменти сред, които флейти и пан-флейти, Sistri, различни перкусии). Цялата Природа се събира за своето последно пагубно пиршество. Триумф на Радостта над Тъгата. Последен отчаян вопъл на Живота в стремежа си да победи Смъртта.

Флейтата неизменно ни следва през целия ни път. Ту се губи някъде сред мъглата и безкрая, ту се извисява над всичко.

Прослушах албума много пъти. Исках да го пречупя през всяко мое емоционално състояние, но по скоро той пречупи мен. Красотата от звуци и дълбоката меланхолия, които лъхат от него ме оставяха без дъх и чувства всеки път.

Абсурдно е сравнението, но имаше една книга на Борис Виан „Пяната на дните“, в която се разказва как любовта и радостта помръкват и се израждат в гротеска и мъчение. Как разболяват и разяждат отвътре, бавно, но неотменно. Същото чувство ми навя и музиката на SELVANS. Нещо по дефиниция красиво и възвишено, когато обсеби цялото ни същество се превръща в най-голямото ни страдание и проклятие. И умираме отвътре… безнадеждно и безвъзвратно.

Пирът на сетивата и душата е последната могила, която сами си изкопаваме. Могила, в която заравяме не тленното си тяло, а най-ранимата и съкровена част от нас.

Чуйте отмерените, жизнерадостни стъпки на Фавн в „Hirpi Sorani“. Как закачливо подмамват в един безумен танц, който сме готови да танцуваме до пълно изтощение.

Докато света около нас се завърти и изгуби форми и очертания. Танцът продължава в „Scurtchin“. Още по-див и объркващ ума. Превръща се в екстаз, в транс. Знаете, вакханките дори са убивали любими хора в тези си екзалтации. Но когато въздействието на целия този бяс отмине и здравият разум започне да се връща, виждаме последствията от собствените си безумства. Вопъл на отчаяние, от който кръвта в жилите замръзва, се изтръгва от дъното на сърцето и душата. Крясък на същество, което в лудостта си е унищожило всичко скъпо и вече няма какво да губи, освен себе си. Стои само в собствения си мрак и, ридаейки, разгръща всяко клонче и тревичка около себе си, търсейки искрица не стъпкани живот и любов.

„N.A.F.N.“ – кулминацията събрала в себе си всичко това. Космическа ярост обединила силата на Стихийте. И сигурна съм ще си спомните за поне един момент в живота си, когато сте крещели безмълвно, но неистово в безсилието си да задържите нещо. Нещо, което сте отблъснали, но е било целият ви свят. И в този миг сте заключили болката… Задълго… завинаги.

SELVANS с техният „Lupercalia“ ще ви накарат и да затанцувате от радост, и да крещите от болка, и да плачете искрено и пречистващо, осъзнавайки, че Богове и хора носим в себе си едни и същи недостатъци и душевност. Sethlans Fulguriator и Selvans Haruspex са построили една съвършена, магнетична концепция и за по-малко от година завладяха европейските сцени. Те ще ви накарат да се почувствате силни като Боговете, тъй като чрез изкуството им ще осъзнаете, че и боговете имат човешки слабости. Защото, когато слушате или четете нещо, свързано с духа на Природата, това ви променя, докосва душата ви и резонира дълбоко във вас. Вие не учите нещо ново, вие си спомняте нещо, което вече знаете. Не пропускайте SELVANS тази есен на живо и в България. Станете част от тяхната Луперкалия.
–––––––––––
9/10