LORD BELIAL – Rapture (2022)

Когато видях новината за нов сингъл от Lord Belial меко казано подскочих от изумление и радост, защото вероятно като някои от вас бях отписала тази група от активните. Камо ли пък да се завърнат с гръм и трясък след цели 14 години с пълноформатен студиен албум , записан при това не от кой да е, а от Andy LaRoque (King Diamond/Death fame) в Sonic Train Studios, Varberg, Швеция.

И когато една толкова култова, както за дет, така и за блек метъл феновете група се въздигне от собствената си пепел и сътвори поредния шедьовър, категорично показвайки, че все още е носител на същите енергия и заряд няма как да не предизвика малка сензация.

“Rapture” е това мощно, безкомпромисно завръщане, което притежава съвсем основателни претенции да се превърне в легендарно, още повече, че си има малка тайна, която ще ви разкрия накрая.

Солидната основа от класически шведски дет метъл, който в началните композиции буквално взривява мозъка, много умело е надградена с онези хубави шведски мелодии, които по презумпция трябва да са корави и брутални, но всъщност изяждат отвътре със своята мрачност и меланхолия. Всяка песен носи интензивен, почти магически заряд, а целият албум се усеща като цветови градиент, изразен чрез музика. Колкото повече отива към края си, толкова песните стават по-наситени, бавни и мрачни.

След доста шеметното, но отчетливо „равно“ и без особени изненади встъпление от ‘Legion’, който е събирателен образ за личните ни „вериги“, в които доброволно се оковаваме, всъщност ‘Rapture Of Belial’ е композицията, от която албумът започва своята градация. Смазващият, повтарящ се дет метъл риф, който ме кара да настръхвам всеки път, когато си пусна песента и тежката „безкрайно шведска“ блек метъл подложка създават странен фюжън от корав олд скуул дет и злостен блек метъл. И всъщност смесени заедно звучат направо умопомрачително. Това е песента, която за мен е като точка на пречупване в албума и от тук нататък настроението, енергията и атмосферата започват все повече и повече да се нажежават, а блек метълът все повече да доминира в цялостното звучене. Макар, че и предната „On a Throne of Souls“ подобаващо ни подготвя за звуковата лудост, на която предстои да бъдем подложени. Мощта на Антихриста е отприщена, тъмните сили са призовани и няма връщане назад. „Ecstasy and morbid lust, feel the Rapture of Belial“.

‘Belie All Gods’ е другият шедьовър в албума, който ще отведе сетивата и жаждата ви за музика на друго ниво. Започва с грегориански хор, който създава доволно мрачна, мистична и средновековна атмосфера. Съчетан със съскащия вокал на Thomas Backelin и чистите припявания на Niclas Pepa Green, песента е истински скверен ритуал, създаден от звуково пиршество и увенчан с брилянтен риф в края си. „The unholy trinity, slayer of gods, Faceless, fearless, dark shapes of perdition, Dressed in cloaks of burnt angel wings, We come to cleanse the earth“.

‘Evil Incarnate’ е чист, класически блек метъл в средно темпо, за тази песен Niclas Pepa Green споделя в свое интервю: „Ако не куфеете на тази песен, значи имате нужда от още бира.“ От още бира ще имате нужда и за това, което следва по нататък в албума. А може би и от нещо по-силно. Мрачното пътешествие продължава, мелодиите стават все по-обсебващи, бласт бийтовете все по-шеметни, а отприщената енергия все по-плътна. Но…

Добрите групи оставят най-доброто за най-накрая! В последните две песни бих могла да кажа, че даже се промъква дуум настроение и вибрация. “Alpha And Omega’ е началото, от което ритъмът се забавя и втежнява и честно казано си става „много Lord Belial-ски“. Тази песен е като прелюдия към ‘Lamentations’, която увенчава и затваря албума по един толкова въздействащ начин, че няма как да не си я пуснете отново. Много китари, тежка обвита в мрак красота и грегориански хор там някъде в безкрая. А емоцията, която създава… Ами ТРЯБВА да я чуете! „I called upon thy name, O Dark Lord, out of the lowest of dungeons, Thou have heard my voice; hide not thine ears at my breathing, my lamentations“.

Да, брилянтен албум. По-добър от „The Black Curse“ и макар в него да не намерите „нищо по-различно от Lord Belial“, „Rapture“ носи много по-интензивен и силен заряд от другите албуми. Въздействието и внушението му са изведени на друго ниво и го правят истински шедьовър, който освен, че ще се помни дълго (не само заради неочакваното си появяване) ще остане в историята на екстремната музика.

А „тайната“, за която ви споменах… Прочетете трак листа в акростих. 🙂 Дори само, за да чуем съскащо-продрания, злостен възглас „Belial!“, станал запазена марка на групата си заслужаваше те да се завърнат. Hail, Belial!

1. L(egion)
2. O(n a Throne of Souls)
3. R(apture of Belial)
4. D(estruction)
5. B(elie All Gods)
6. E(vil Incarnate)
7. L(ux Luciferi)
8. I(nfinite Darkness and Death)
9. A(lpha and Omega)
10.L(amentations)

„Rapture“ излиза чрез Hammerheart Records на 27 май във формати CD / CD Box / LP. Предварителна поръчка е налична на този адрерс:
https://hammerheartstore.com/collections/vendors?q=Lord%20Belial
––––––––
10/10

 

  1. #1 написан от Стефан (преди 1 месец)

    Още след първото изречение бях сигурен в това, кой е писал ревюто 🙂 Винаги ми е харесвало да чета материалите писани от теб.

    • #2 написан от Satania (преди 1 месец)

      Благодаря за оценката! Това означава много за мен, тъй като не съм много „ревю тип“ и всяко ревю винаги ми отнема много енергия и време. 🙂

  2. #3 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 1 месец)

    Боксета все още не е при мен,но явно тези шведи държат нивото.Защото другите ми любимци от Dark Funeral нещо почнаха да стават посредствени…Дали пък не дебне някъде от преизподнята и нов откос от Vassago?Това което чух радва старата ми Душа.Познавам хора които твърдят,че в Швеция са майстори на Death Metal жанра,но не толкова на Black Metal-а.Докато смятат,че норвежците ги бива точно в обратното-повече в Black Metal-а и не толкова в Death Metal-a.Но аз смятам,че банди точно като Lord Belial придават онази „мечтателност“ и меланхолия на стила която е типична за шведската мелодична дет метъл сцена…Понякога да предадеш ВЪРХОВНОТО ЗЛО е необходимо доза мелодия,а не толкова китарни пилежи….

    • #4 написан от Satania (преди 1 месец)

      Не съм сигурна дали се познаваме, но твоите коментари винаги много ме забавляват. Благодаря! За DF съм абсолютно съгласна и се чувствам спокойна, че все някой споделя моето усещане относно тази група и новия им албум. За Vassago бихме могли да попитаме ако се събера да взема интервю от някои от замесените. 🙂
      Поздрави!

      • #5 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 1 месец)

        В Черната Ложа нищо не свети от великденската свещ…Така,че Да….

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото