LACUNA COIL – Delirium (2016)

Ето така трябва да звучи тази група! Мрачно, покоряващо и, смях – не смях, бомбастично. Да, това беше първата дума, която изникна в съзнанието ми, когато чух „The House of Shame„.

LACUNA COIL се разделиха с голяма част от състава си през изминалия сезон, което обаче по никакъв начин не е оказало негативно влияние върху тези, които решиха да продължат да създават музика. Промените, настъпили в групата – напук на моето мнение, че не може да се разделиш с толкова много хора и да останеш на повърхността – са се отразили повече от добре на италианския феномен.

„Delirium“ е най-тежкият албум, който LACUNA COIL са издавали досега, и в него може би за пръв път проличават вокалните умения на Andrea Ferro – до този момент, миличкият, засенчен от гласовитата дива Cristina Scabbia.
За сефте формацията залага толкова много на техниката „красавицата и звяра„, което обяснява по-високите тонове на Cristina и завидно добрите грухтения на Andrea. Твърде убедителен резултат, бих казала.

Разбира се, тези вокални промени не означават, че характерните закачливи мелодии са забравени на заден план и следователно звучат недовършено. Справка – едноименната „Delirium„, която се запомня толкова лесно, че ни връща назад във времето към „Our Truth„.

Ровейки се в историята на LACUNA COIL забелязвам една странна повторяемост, която най-вероятно само за мен е логична и смислена, защото опира до лична преценка, но пък доказва, колко важно е да твориш само с напълно отдадени на каузата музиканти.
1999 – нечетна година – „In a Reverie“ – страхотен дебют, с който бандата си осигурява продължителни турнета. Вярно, като подгряваща, но все пак.
2001 – нечетна година – „Unleashed Memories“ – започват да се сипят пълен брой звезди от разнообразни медии, решили да обърнат на LACUNA COIL заслуженото внимание.
2002 – четна година – „Comalies“ – така и не разбрах, какво му е толкова успешното на този албум. „Heaven’s a Lie“ не се класира в плейлистите ми, нито пък „Unspoken„, или която и да е песен от записа.
2006 – четна година – „Karmacode“ – албум, от който слушам само „Enjoy the Silence„.

Разбрахте ли какво имам предвид? Че според мен нечетните числа носят късмет на LACUNA COIL. Само че „Delirium“ се оказа типичен c-c-c-combo breaker и, противно на останалите албуми, издадени в четна година, е абсолютно взривяващ и определено едно страхотно бижу в дискографията на италианците.
Like за този албум. Не, сериозно.
Всъщност реакцията ми е Love.

9/10