Годишни класации на METAL HANGAR 18 за 2022

ARTHUR DENT

За първи път не мога да подредя класацията си. Да, имам ги албумите, но не мога да кажа кой/и най-много изпъква/т. Или обратното – кои да махна или сложа назад. Затова ще изброя 10 в класацията и други извън нея, но в следващ момент, местата може да са сменени. Също така няма да ги подредя и по азбучен ред (че тогава VOIVOD щяха да са на дъното 🙂 ) или по брой слушания (не ги смятам), а просто както се получи. Умишлено не включвам български албуми, макар че през изминалата година излязоха много силни такива. Колегите ми са посочили някои, а и в класацията на родните музиканти присъстват доста. 

Албуми:

• SIBERIAN MEAT GRINDER – Join the Bear Cult
  Да започнем изненадващо с тези руснаци (да видим колко критика ще отнеса за това и какви прозвища ще ми лепнат). Слушайки великолепния им нов албум, ми дойде определението за тях и стила им – те са QUEEN в crossover/hardcore-a. Много мелодия и разнообразие и преобладаващо хорово пеене.
• VOIVOD – Synchro Anarchy
  Нe мога да си представя, канадците авангардисти да издадат нов албум и той да не е в класацията ми. Както винаги музиката им е адски технична те пренася в космоса.
• SEPTICFLESH – Modern Primitive
  Отдавна е ясно, че гърците не признават стилови граници и творят своето Изкуство (няма грешка за главната буква) в тъмните дебри на тежката музика. Този албум е страхотно доказателство.
• BILLYBIO – Leaders And Liars
  От както почна солова кариера Били от BIOHAZARD издава много яка музика и този албум е чудесен пример. Жалко, че не можахме да го видим лятото у нас, но да се надяваме в скоро бъдеще да представи тези парчета на живо или с ново възродената му основна група.
• THE HALO EFFECT – Days Of The Lost
  Какво може да очакваш, като се съберат ветерани от гьотеборгската  сцена, освен здрав албум в най-добрите традиции на този стил. И дори надхвърля очакванията на доста хора.
• NEKROGOBLIKON – The Fundamental Slimes and Humours
  Нека да има и малко веселие, малко глупости (знаете че си падам по тях), така че ето ги и тях – гоблините. Като нищо тук можеше да са и TROLLFEST с тяхното възпяване на Розовото фламинго, но реших да сложа по-непопулярната група.
• AKIAVEL – Veni Vidi Vici
  Искате хубавия стар мело-дет с женския вокал на Анжела в Arch Enemy? Но тези французи не са само това. Доста добър албум с много мелодия и красива атмосфера.
• GENERATION KILL – MKUltra
  Rob Dukes и Со. правят това, което ми трябва в траша и то малко по-добре от бившата му група – EXODUS. Може би заради core-влиянията, но те са си съвсем на място тук.
• SADIST –  Firescorched
  Италианците са на обичайното си високо ниво и не разочароват с новия албум.
• KRIMH – The Eternal Return
  Един много музикантски, многостилов, многопластов албум от австрийския мултиинструменталист.

Май станаха 10, затова продължавам само с изброяване, пак без подредба:

• LEAVE THE DEAD – The Cicada King
• RAKE-OFF – Observing Madness
• ANCIENT SETTLERS – Our Last Eclipse
• PROFET – Into The Void
• APOCALYPTIC REMNANTS – Eaten Alive
• REANIMATOR – Commotion
• VORBID – A Swan by the Edge of Mandala
• ALGEBRA – Chiroptera
• SOULDRAINER – Departure
• THE HIRVI – Violence Stays in Fashion

Концерти:

1. SODOM
2. TIAMAT
3. NEW MODEL ARMY
4. PRIMORDIAL
5. HYPOCRISY

И пак под чертата остават доста добри концерти:

Draconian
UDO
Necronomicon
Sofia Metal Fest (Moonspell, Dark Tranquility, Ensiferum, Pyogenesis, Gwendydd)

REYAV

Много българска музика, както и няколко утвърдени стари кримки, присъстват в тазгодишната ми класация. Е, не минава и без някои интересни за мен открития, които разнообразяват долните редове.

Албуми:

1. MEGADETH – The Sick, The Dying And The Dead
Каквото и да се каже за Мегадейв винаги ще е малко. Въпреки всички препятствия и редовните смени – албумът е на голяма висота.
2. KREATOR – Hate Uber Alles
Немската траш бригада не отстъпва и на сантиметър от завоюваните територии и пръска маршова злост албум след албум.
3. SADIST –  Firescorched
Великолепен албум на италианските дет метъл легенди – както винаги разнообразен, злобен и вратотрошащ.
4. GWENDYDD – Censored
Първият албум на групата се превърна в мой любим, второто им творение е много по-зряло, обработено, далеч по- тежко и заслужава да оглавява не една или две класации.
5. DEADSCAPE – Of The Deepest Shade
Много силен дебют от невероятно бързо развиващите са мелодет метъли. Страхотни композиции, чудесна продукция.
6. POLYPHIA – Remember That You Will Die
Въпреки че съм им надавал по едно ухо, чак с този албум успяха да ме сграбчат и въпреки  вокалните поп забежки, задържаха вниманието ми.
7. BLOODYWOOD – Rakshak
Доста се позабавиха индийците с издаването на този албум, но определено са извадили нещо разнообразно и нечувано досега.
8. REJUVENATION – Crystalline
Още един заслужаващ си дебют от родна банда – прогресив-тех-дет, който не чуваш всеки ден.
9. ODD CREW – Dark Matters part.1
Не са необходими много думи за това произведение – музика, излязла от душите на музикантите и намерила пристан в сърцата на феновете.
10. ANNIHILATOR – Metal II
Въпреки че не ме хваща здраво, не мога да не отчета факта, че mr. Watters отново вади професионален запис. Перфектен като просвирване от първата до последната нота.
Това място може да бъде споделено с BLIND GUARDIAN, които предизвикват абсолютно същото усещане с техния The God Mahine. 

Концерти:

1. TIAMAT – Mixtape 5
2. SODOM – 30 Years Metal Time Machine – стадион Юнак
3. APOCALYPTICA – Летен театър Пловдив 
4. КОНТРОЛ, РЕВЮ, НОВА ГЕНЕРАЦИЯ и HELIION STONE – Mixtape 5

SATANIA

Знам, че отново ще бъда обвинена, че съм се закотвила някъде около Балтийско и Норвежко море, но. Моят личен критерий в случая е колко време даден албум е останал в плейлиста ми, колко дълго ще го оставя там и колко често изпитвам необходимост да се връщам към него. Така, че предложените албуми наистина са минали не само през ушите, но и през сърцето ми.

Албуми:

1. IN APHELION – Moribund
Както съм споделила и в ревюто, още когато излезе първият сингъл от албума „Requiem“, (който между другото е посветен на L. G. Petrov) място не си намерих докато не чух целия албум. Цялостната мелодика, рифове, сола, въздействие са неповторими. Обичам го, защото е искрен и с нетърпение очаквам следващото произведение на Sebastian.

2. MORTUUS – Diablerie
А този албум ме повлече като мътна вода. Бавно, лежерно, почти дуумаджийски те дави без да се усетиш. Страхотната атмосфера, мелодии и неочакваната, на моменти объркваща за слушателя смяна на ритъма са просто омагьосващи.

3. WATAIN – The Agony & Ecstasy of Watain
Дали този албум е агонията на Watain или планът е бил да се превърне в екстаза на феновете им, не съм съвсем сигурна. В пъти е по-добър от предния, но пък Watain могат и доста по-добре.

Останалите албуми, решете за себе си дали заслужават да бъдат тук . С единствената уговорка, че от 5 надолу местата са съвсем условни. Всеки има качествата да е на по-горно място, но нали… ред трябва да има 🙂

4. BLODHEMN – Sverger hemn
5. LORD BELIAL – Rapture
6. KAMPFAR – Til klovers takt
7. VORGA – Striving Toward Oblivion
8. HEDON – Year of the Witch
9. KVAEN – The Great Below
10.ΑΧΕΡΟΝΤΑΣ – Malocchio: The Seven Tongues of Δαημων

EP’s, split:

1. EOSPHORUS – From Fire into Birth
Една от множеството групи, в които участва Viktor Parri. В този проект нещата са изведени до един рафиниран, много шведски блек метъл с ватейнски привкус и окултна тематика. Много се зарадвах на това ЕР, защото цареше затишие там от 8 години, но то е достойно продължение на брилянтния Winds of Apep.

2. SERPENT NOAR/SARGEIST – Transcendental Black Magic
3. VATHR – Dead & United

Концерти:

1. HYPOCRISY: Worship Tour
2. SERPENTINE CREATION / TEMPLE OF EVIL, като част от Eternal Darkness

GILLAN

И тази година не направи изключение откъм музикални постижения. Няма как да се обхване в 10 албума и 5 концерта всичката музикална хубост, която ни заля, но ето как аз видях музикалната 2022 г. (да отбележа само, че при мен няма класация, просто 10 албума, подредени според поредността на слушане, и 5 концерта/събития). 

      Албуми:

• L.S.D.D. – Into The Mirror Cloud
  Българското ми откритие за 2022 г., много добра прог метъл банда, феновете на жанра няма да съжаляват, ако нададат едно ухо
• MANNTRA – Kreatura
  Симпатичните хървати продължават да впечатляват
• ODD CREW – Dark Matters Part I
  Тези момчета не спират да се развиват и този албум е поредното доказателство за това
• WALK IN DARKNESS – Leaves Rolling In Time
  Силна творба от италианските симфонични метъли
• GWENDYDD – Censored
  Поредно българско присъствие в класацията, но нямаше начин да не ги включа, впечатлиха ме много
• DISTURBED – Divisive
  Интересен нов албум от американците
• SAINTS ‘N’ SINNERS – Rise Of The Alchemist
  Любопитна творба от югоизточните ни съседи
• DYNAZTY – Final Advent
  Шведите с поредно силно откровение
• DEADSCAPE – Of The Deepest Shade
  Последно (но не и на последно място) българско предложение в класацията ми, но те определено го заслужават
• PORCUPINE TREE – Closure / Continuation
  Силно завръщане не Steven Wilson и компания

         Концерти:

• MIDALIDARE ROCK IN THE WINE VALLEY
  Безспорно най-силният фестивал за миналото лято като цяло според мен (организация, присъствие, лайн-ъп, отношение на персонала, качество на предлаганите продукти). Не мога да откроя изява на конкретни банди, затова го поставям изцяло.
• EPICA/SEVI
• GODSMACK/HELLION STONE/GRANDE FOX
• KAMELOT/VELIAN
• SODOM/МИЛЕНА/ALIEN ACID BLOOD

Извън класацията, но също заслужаващи да попаднат в нея:
SOFIA METAL FEST
U.D.O./EXISTANCE
WOLF FEST Вълчата пътека (въпреки всички проблеми, предизвикани основно от атмосферните условия) 

HATEBREEDER

Тази година беше изпъстрена с много концерти и зашеметяващи албуми. Трудно мога да обособя само 10 албума от нея, понеже слушам адски много и разнообразна музика. Затова съм подготвил и още албуми, които останаха извън нормалната класация.

Албуми:

• SEPTICFLESH – Modern Primitive
• KREATOR – Hate Uber Alles
• MACHINE HEAD – Of Kingdom And Crown
• LAMB OF GOD – Omens
• PARKWAY DRIVE – Darker Still
• THRESHOLD – Dividing Lines
• MEGADETH – The Sick, The Dying… And The Dead
• SABATON – The War That End All Wars
• OBSIDIOUS – Iconic
• CREMATORY – Inglorious Darkness

Албуми извън класацията:

• DARK FUNERAL – We Are The Apocalypse
• AVANTASIA – A Paranormal Evening With The Moonflower Society
• ARCH ENEMY – Decievers
• BOREALIS – Illusions
• CORPSEGRINDER – Corpsegrinder
• HAMMERFALL – Hammer Of Dawn
• JARED DINES – The Grey
• JOE LYNN TURNER – Belly Of The Beast
• SOILWORK – Overgivenheten
• STRATOVARIUS – Survive

Концерти:

• HELLOWEEN & HAMMERFALL
• SODOM, ERA, ALIEN ACID BLOOD
• HYPOCRISY, SEPTICFLESH, THE AGONIST
• SOFIA METAL FEST – ENSIFERUM, PYOGENESIS, MOONSPELL, DARK TRANQUILLITY
• BATUSHKA, PARADISE IN FLAMES, DIABOLICAL,ESHTADUR ETC.

Концерти извън класацията:

• U.D.O. , Existence
• Kamelot, Velian
• Wolf Fest (Вълчата Пътека)
• Fleshgod Apocalypse & Omnium Gatherum
• Mgla
• Borknagar
• Soen
• Asphyx

HERBST

За поредна година, при толкова качествена музика, заливаща ни почти ежедневно, е много трудно да отделя 10 албума. Затова отново си позволих си да извадя малко повече заглавия, подредени в азбучен ред:

• BLOODBATH – Survival Of The Sickest
  Безкомпромисен дет метъл от шведските ветерани и вероятно най-добрият им запис с Nick Holmes зад микрофона. Не си спомням да съм въртял толкова често техен албум от „The Fathomless Mastery“ насам. Страхотен запис.
• BLUT AUS NORD – Disharmonium – Undreamable Abysses
  С Blut Aus Nord никога не е лесна задача да лежиш на очаквания. Това продължава да ме привлича в тази група и до днес. „Disharmonium – Undreamable Abysses“ е виртуозно аудио изживяване. Ако страховити и плашещи сънища биха имали подходящо звуково превъплъщение, то несъмнено може да се доверите на Blut Aus Nord.
• DEATHSPELL OMEGA – The Long Defeat
  Една от най-приятните изненади за 2022 година. Френските легенди отново доказват, че са подвластни само на собствените си усещания. „The Long Defeat“ вероятно е и най-разбираемият и подреден албум на DSO. А участието на M (Mgła) и Mortuus (Marduk) оставя своят марков отпечатък в запис, който има всички предпоставки да се превърне в абсолютен култ.
• HATE FOREST – Innermost
  Hate Forest остават верни на себе си и с „Innermost“ стоварват 35-минутен звуков обстрел, който носи типичната за групата агресия и безкомпромисност. Интересна добавка към добре отработената рецепта са акустичните пасажи, които придават щипка новост в стила им.
• KATHAARIA – To Be Shunned By All… As Centres Of Pestilence
  Винаги съм смятал дебютния албум на германците за един от най-значимите записи в блек метъла за последните 15 години. Ето, че Kathaaria отново изскачат на повърхността с творба, която е явна демонстрация за музикален перфекционизъм. В съвременната сцена рядко се намират групи с толкова нетрадиционен подход към китарните аранжименти. „To Be Shunned By All… As Centres Of Pestilence“ взима всичко най-добро от своя предшественик като основа да отведе стила на съвсем различно ниво. Шедьовър!
• MORTUUS – Diablerie
  Шведите Mortuus със сигурност не са от най-продуктивните групи на света, но пък винаги имат какво да предложат, особено с актуалния си албум. Обичам ги много, защото ми напомнят на творчеството на Thorns, с подхода си към блек метъла и факта, че носят достатъчно тежка и диаболична атмосфера, без задължително да лежат на свръхбързи и технични парчета.
• PANZERFAUST – The Suns Of Perdition – Chapter III – The Astral Drain
  Канадците Panzerfaust продължават да размътват водите на екстремната сцена със своя прочит на военни теми. Момчетата явно се намират в добра форма, защото трети пореден албум продължава възходящата им градация, а „The Suns Of Perdition – Chapter III – The Astral Drain“ е отличен блек метъл запис с много агресия и атмосферични пасажи.
• PORCUPINE TREE – Closure / Continuation
  Голямото завръщане на Porcupine Tree се случи. И то дойде с гръм и трясък. „Closure / Continuation“ е колекция от съвършени композиции, които пулсират със своята динамика. Porcupine Tree демонстрират отлична форма, поднасяйки лесно и съвсем естествено разгръщаща се музика.
• SHAPE OF DESPAIR – Return To The Void
  “Return To The Void” е албум, който разкъсва душата ти на съставни части с всяка секунда от близо шестдесетте си минути. Албум, поставящ те в специфично състояние на ума, в което ти се иска да затвориш очи и да се потопиш в запленяващата прегръдка на музиката. Да предизвикаш съзнанието си да се гмурне смело в бездната на студенината и да дадеш свобода на сетивата си да се слеят с всяка нота. “Return To The Void” е поглед към душевността в търсене на емоционално освобождение. Нещо, с което Shape Of Despair са се справили безапелационно. За пореден път.
• SYLVAINE – Nova
  “Nova” категорично е стъпка напред в творчеството на Sylvaine и определено звучи като най-завършения ѝ албум до ден днешен. Норвежката е взела всичко най-хубаво от предходните си творби и е успяла да го доразвие в настоящия му вид, доказвайки, че е музикант с ясна цел и силно послание. Артист, който черпи своето вдъхновение от вътрешните си усещания и копнежи. Композитор, който твори със завиден размах и впечатляваща внушителност и оставящ след себе си пленителна и неподправена форма на изкуство. В свят на музикална, емоционална и душевна стерилност, музика като тази на Sylvaine е повече от съкровище.

Струва си да споменем:

• BLOOD INCANTATION – Timewave Zero
  Неочакван, но брилянтен ход от американската дет метъл шайка. „Timewave Zero“ е страхотен космически дарк ембиънт запис, който може да бъде добра причина слушателите да отворят съзнанието си за нови музикални хоризонти. Великолепие!
• MONARKH – Azote
  Втори албум на музиканти, творящи предимно във Fyrnask. Стилът наподобява силно на основната им група, но е заровен в още по-призрачна атмосфера. Ярките инструментални пасажи и налудничавите вокали насищат записа с емоционална дълбочина. Ако продължат със същата смелост, Monarkh имат сериозно бъдеще пред себе си.
• THE LOVECRAFT SEXTET – Nights Of Lust
  Призрачен дарк джаз / синтуейв, поднесен по съвършен начин. Със своите ефирна атмосфера, галещ саксофон, нежни напеви, сякаш вдъхновени от маестрото Angelo Badalamenti, „Nights Of Lust“ носи усещане за елегантен филм ноар. Прекрасен спътник в спокойна и тиха вечер, сред призрачната празнота на градските улици.
• ULTHA – All That Has Never Been True
  Германците Ultha още веднъж приковават вниманието върху себе си с порция атмосферичен блек метъл. Маркови дълги парчета, хипнотизиращи китарни и клавирни пасажи и граничещи до истерична лудост вокали превръщат „All That Has Never Been True“ в звуков еквивалент на страха. Това е запис, който бяха от клишетата със своята креативност и най-важното – държи вниманието на слушателя в здрава хватка до самия край на албума!
• VERBERIS – Adumbration Of The Veiled Logos
  Вторият албум на новозеландската блек/дет метъл банда за мен идва като една от най-приятните изненади през годината. Подходът в композирането и изпълнението доста напомня на доказани имена като Deathspell Omega, Аscension, Aosoth и Ulcerate. Verberis определено заслужават внимание и се надявам, че с времето тяхното име ще се споменава все по-често.

Концерти:

1. MGLA
2. OPETH
3. PRIMORDIAL
4. PARADISE LOST
5. HYPOCRISY

SHAGGY BEARD

Албуми:

1. RED HOT CHILI PEPPERS – Unlimited love & return of the dream canteen
2. ENGINEER OF DEATH – Trust no one
3. BLOODYWOOD – Rakshak
4. BLIND GUARDIAN – The god machine
5. ELECTRIC CALLBOY – Tekkno
6. SABATON – The war to end all wars
7. GWENDYDD – Censored
8. POLYPHIA – Remember that you will die
9. LORNA SHORE – Pain remains
10. DEADSCAPE – Of the deepest shade
      SLIPKNOT – The end, so far
      8 M/S & NEVER PREY – Split the world
      GHOST– Impera
      RAMMSTEIN – Zeit

Концерти:

1. HILLS OF ROCK – Пловдив
2. IRON MAIDEN
3. КОНТРОЛ, НОВА ГЕНЕРАЦИЯ, РЕВЮ, HELLION STONE
4. GWENDYDD, REJUVENATION
5. ANTIBAL

A-LEX

Албуми:

1. IBARAKI – Rashomon
Ibaraki напомня твърде много на Trivium с блек метъл елементи, но все пак притежава своя собствена идентичност. Екстремен и прогресив, но и силнo… достъпен, “Rashomon” е несъмнено най-интересният албум, който слушах през 2022-а. Мисля си, че от известно време насам, каквото и да направи, Matt Heafy просто не е способен на грешка.

2. 37 BLACK – 37 Black
Симпатизирам им отпреди, но тази година окончателно ми легнаха на сърце и отказват да се откопчат от него, а аз не се и опитвам да се съпротивлявам. Гласът на Светла се оказа изгубеното парче, което придаде завършен вид на пъзела, наречен 37 Black. Не съм сигурен дали го осъзнават, но родната сцена е тясна за тях.

3. MACHINE HEAD – Of Kingdom & Crown
Не, Machine Head никога няма да повторят “The Blackening” и това е напълно естествено. Противно на мнението на (уж) повечето хора, за мен те издадоха поредица стабилни албуми и успяха да останат верни на себе си и сравнително релевантни в постоянно изменящия се световен метъл пейзаж – както го правят и сега с “Of Kingdom & Crown”.

4. WOLFHEART – King Of The North
Честно казано, очаквах разочарование, но “King Of The North” отново постави на картата ми Tuomas Saukkonen и иначе поизчерпаните Wolfheart. Приятно впечатление прави акцентът върху чистите вокали, които до този момент бяха на заден фон в творчеството на бандата.

5. THE CURSE WITHIN – Heartless
Изумително е, че през 2022-а все още се създава и издава такава музика. The Curse Within са крайно неизвестни, а всъщност имат огромна таргет аудитория – носталгиците, които като мен въздишат по начина, по който се правеха метълкорът и модерният (към тогавашния момент) метъл в периода 2000-2010 г.

6. DAGOBA – By Night
Страхотен (както се оказа) албум, на който възнамерявах да обърна внимание още след силния сет на Dagoba на тазгодишния Hills Of Rock. По една или друга причина го направих едва в последните дни на декември – тъкмо навреме, за да може “By Night” да превземе с щурм шестата позиция на класацията ми.

7. ALEXISONFIRE – Otherness
Винаги с характерния си почерк, винаги свежи и интересни, винаги извън всякакви стилови рамки, винаги… други. Метъл, без да са метъл, AOF слагат без усилие в малкия си джоб редица банди, които имат някакви претенции за бунтарско отношение.

8. ARCH ENEMY – Deceivers
Arch Enemy отдавна знаят как да пишат химни, но с този албум окончателно завършиха трансформацията, започнала в средата на миналата декада и превърнала ги в стадионна метъл банда. Тепърва предстои да видим още колко по-големи ще станат.

9. ELECTRIC CALLBOY – TEKKNO
Тази година любовта ми към комерсиалния метъл претърпя ренесанс – наистина губим прекалено много време и усилия в това да анализираме музиката, която слушаме, забравяйки просто да се забавляваме. Electric Callboy умеят да правят точно това.

10. DAWN OF SOLACE – Flames Of Perdition
Не толкова запомнящ се албум, колкото предишния “Waves”, но традиционно силно издание от тях, което за нищо на света не бих изпуснал.

Концерти:

1. HILLS OF ROCK
2. DRACONIAN/DEADSCAPE
3. HILLS OF ROCK SOFIA EDITION
4. GODSMACK/HELLION STONE
5. SOEN