Killers – пътят от ъндърграунда към мейнстрийма

Killers е вторият студиен албум на Iron Maiden, издаден на 2 февруари 1981 г. Той представлява ключов момент в ранната кариера на групата – първи запис с Adrian Smith на китара и последен с Paul Di’Anno на вокалите. Продуциран е от легендарния Martin Birch (работил с Deep Purple, Black Sabbath, Rainbow и много други), който ще остане близък сътрудник на Maiden през следващото десетилетие.
Албумът успешно съчетава пънк енергията и агресивния глас на Di’Anno със здрави рифове и китарни двугласи, които по-късно ще станат запазена марка на групата. Тематиката е мрачна – фокусирана върху смъртта и убийствата, като Murders in the Rue Morgue е вдъхновена от едноименния разказ на Едгар Алън По. Това помага на Killers да затвърди позициите на Iron Maiden в света на хеви метъла.
Това е и последният албум с Paul Di’Anno. Скоро след излизането му той е заменен от Bruce Dickinson. Причините са комплексни – от една страна, проблемите му с алкохола и кокаина започват сериозно да влияят на сценичните му изпълнения и стабилността; от друга – музикалният стил на групата еволюира към по-технично и епично звучене, което не пасва напълно на пънк-ориентирания светоглед на Di’Anno. Раздялата е болезнена, но в ретроспектива се оказва правилна стъпка за групата.
Докато дебютният албум Iron Maiden ги поставя на картата на NWOBHM, Killers постига сравнително сериозен комерсиален пробив. В Обединеното кралство албумът достига 12-а позиция в класацията, и прекарва осем седмици в нея. Освен това звучи и в САЩ, а това отваря вратите за първото американско турне като подгряващи на Judas Priest (след като предната година са ги подгрявали във Великобритания).
Интересен факт е, че повечето песни в албума са стари композиции. Голяма част са написани от Steve Harris между 1976 и 1979 г., свирени са на живо с предишния вокалист Dennis Wilcock, а Strange World датира още от времето на най-първия певец – Paul Mario Day.
Killers изпълнява ролята на преходен албум – затвърждава класическото звучене на Maiden, въвежда Birch като постоянен продуцент, утвърждава Eddie като визуална икона и разширява аудиторията им отвъд острова. Макар да не е толкова иновативен или зрял колкото следващите шедьоври, той е решаващият за прехода им от ъндърграунд NWOBHM сцената към световната известност. Днес мнозина фенове го обичат точно заради суровата, директна енергия и онзи неподправен не точно пънк и не съвсем метъл дух.