Интервю с южноамериканците WEIGHT OF EMPTINESS
Както вече знаете, чилийските прогресив дет метъл майстори WEIGHT OF EMPTINESS изнесоха едно невероятно шоу на 20 септември в столичния клуб Live & Loud. Екипът на METAL HANGAR 18 успя да вземе интервю с вокалиста на групата Alejandro Ruiz, което може да прочетете по-долу.
Здравейте, банда! Разкажете малко повече за WEIGHT OF EMPTINESS – как се намерихте, как и кога започна всичко?
Здравейте, благодарим ви много, че отделихте време, за да говорите с нас. WEIGHT OF EMPTINESS (WOE) беше създадена през 2015, когато с двамата ни китаристи (Alejandro Bravo и Juan Acevedo) решихме да свирим отново заедно, тъй като преди имахме банда, носеща името TWILIGHT MIST, която изчезна около 2009, в която ние свирихме 10 години и с която записахме само едно демо, поради което може да се каже, че се познаваме още от преди и че имаше доста разпилян материал, чиито парчетата трябваше да съберем и да създадем дебютен албум.
Каква е историята зад името на вашата банда?
Името е свързано с тежестта на душата и вътрешните празнини, които съществуват във всяка една.
Какво е главното послание на вашата музика?
Общо взето, текстовете са екзистенциални и разказват за лични ситуации и идеи, които идват от нас… Ние изразяваме неща, които са ни причинили болка или са ни накарали да разсъждаваме върху живота, смъртта или ежедневните неща, свързани с човешките взаимоотношения.
Кое ви вдъхновява най-много?
Самият факт да правим музика ни мотивира много. Ние сме като деца с играчки в ръце. Творческият процес е прекрасен. Фактът да знаеш, че нещо, което е съществувало само в главата ти, сега се материализира в този осезаем свят чрез звука… това е невероятно.
Какви са пречките за групите от Южна Америка да идват в Европа?
Хахаха парите. Пътуването е много скъпо и обикновено групите сами плащат за него, така че е много трудно да се пътува до Европа, за да се направи турне. Освен това няма музикална индустрия, която да
поддържа групите и да прави добра промоция. В Южна Америка има страхотни групи, които сигурно вече познавате, но много от тях умират поради това, което ви казвам… Почти би трябвало да си луд, за да продължиш да харчиш парите си за това, но страстта е по-силна и ние продължаваме да го правим, независимо от последствия.
Каква е разликата между феновете в Южна Америка и Европа?
Разликата е, мисля, че ние сме по-пламенни в Южна Америка, както вие може да се уверите сами с футбола. Тук ние се отнасяме със страст към всичко, така че ако свириш метъл и смяташ да запишеш dvd, ти би искал да го запишеш с публика, готова да положи големи усилия заради теб.
Защо включихте в европейското си турне само Испания, Румъния и България?
Това бяха държавите, чиито промоутъри бяха заинтересовани да направят нашето шоу. Може би в бъдеще ще има повече заинтересовани, защото има много хора в различни части на Европа, които харесват нашата музика.
Кой създава обложките ви и какво е вашето послание към феновете?
Обложката на албума беше създадена от Claudio Hernández, който е невероятен графичен дизайнер и с когото поддържаме прекрасно приятелство от много години… Той даже свиреше на барабани в предишната ни банда с останалите момчета. Той разбра концепцията на албума много добре и ние разработихме заедно обложката. Ако става въпрос за нейния смисъл, той е свързан с възхода на човека, за това да поемаме отговорност за живота си и да се борим с индивидуалните си реалности.
Можели да споделите някоя интересна случка от концерт?
Веднъж свирихме в Мексико специално за деня на мъртвите и понеже всеки беше боядисан в стила „catrines“, който е типичен за този ден, ние взехме на сцената боядисания череп… Това е единственият път, когато сме свирили боядисани с боя за трупове!!!
Къде предпочитате да свирите – на фестивал с много групи или в клуб?
Това са различни преживявания… Да свириш за публика, където има много хора, е невероятно, защото много хора те гледат и това е страхотно… Освен това когато свириш на по-големи участия, има по-големи ресурси да направиш по-добро шоу…
Въпреки това, когато свириш на по-малки места, ти усещаш близостта с публиката и рискът, който изпитваш, когато си толкова близо до тези проклети извънземни хахахаха …
Има сила, която ни обединява с тях и тях с нас…
Това е несравнимо!!!
Кой е най-големият проблем, с който сте се сблъсквали в музикалното си пътешествие?
Парите, индустрията и географията… Ние не сме милионери, но финансираме всичките си проекти… Музикалната индустрия не е имала голям принос в кариерата ни, тъй като не живеем в най-добрата част от света, поради което е много трудно да накараме индустрията да ни забележи и да може музиката ни да достигне повече хора.
Какво бихте искали да кажете на читателите на METAL HANGAR 18?
Бихме искали да им кажем да обръщат повече внимание на изненадите на Hangar 18, тъй като те искат да покажат най-доброто в света и бяха много внимателни към WOE…
Ние ще подготвим още изненади и, разбира се, се надяваме да се завърнем в Европа възможно най-скоро и да видим отново вашата прекрасна държава… Благодарим ви за всичко и наздраве!