Интервю с VRANI VOLOSA

Христо

Здравейте, момчета, ето ги и моите въпроси
Как се събрахте?
Христо: Първоначално Врани Волоса беше едноличен проект, като помолих Любомир, Сашо и Атанас да помогнат за записите, но с последните двама открихме, че се разбираме чудесно като музиканти и така станахме група.
Александър: Още на първите репетиции усетих едно такова чувство на взаимно допълване на идеите, атмосферата беше много креативна… и най-хубавото е, че това чувство продължава вече 10 години.
Как избрахте името си?
Христо: Вече работехме от месеци заедно, а нямахме име на музикалното ни занимание. Спомням си, че бях написал проекто имена на един лист и нищо не ми харесваше. По това време работех върху една песен, която мислех да кръстя “Врани Волоса” и си казах, защо не оставя това за име на групата. Така сме до днес
Кога за пръв път излязохте на сцена?
Христо: Когато подгрявахме Orphaned Land  в София. Това беше февруари 2005 г. Имам много хубави спомени от това събитие. Хората не знаеха нищо за нас, но бяха отпред за да ни видят, a Orphaned Land се държаха изключително дружелюбно.
Александър: А самото пътуване до София за концерта си беше голям купон. Бяхме с влака, в спален вагон, но не си спомням някой да е спал. Пиенето обаче със сигурност свърши.

Кольо

Кой беше последният ви гаф на сцената? А най-паметният?
Христо: Хах, имаме доста. Случвало ми се е да объркам текст или да изненадам другите от групата, като разменя песни от сет-листа ни.
Кольо: Веднага се сещам за съвсем пресния случай от феста в Бургас. Увлякох се с разхождането по сцената и в един момент се оказа, че кабелът на китарата ми се е оплел някъде и се измъкна от усилвателя. Трябваше на бегом да се връщам, за да го включа хаха. Сещам се и за случай, когато свирих цяла песен с разстроена китара, но на сцената беше такъв шум, че чак в началото на следващата усетих какво става…
За какво най-често спорите?
Христо: Нашите спорове са конструктивни и най-често водят до хубав край. Имаме някой път разногласия относно някой детайл в китарните партии или пък точната ритмика на барабаните. Сега е така, защото работим по нови песни и е доста напечено, хехе.
Кои са любимите ви групи?
Христо: Постоянно ми се променят. Луд фен съм на Motorhead и Primordial, а напоследък слушам Grand Magus и High On Fire. Общо взето не се ограничавам стилово. След фестивала в Бургас си понакупих доста български групи и определено новият албум на Center e великолепен. Не пропускайте и концертното EP на Scapegoat и албумът на Mass Grave!
Кольо: Бих добавил към горните Black Sabbath, Running Wild и изобщо голяма  част от класическите групи от 70-те насам. Няма как да пропусна и по-нови групи като Ghost, Suidakra, Municipal Waste…въобще списъка е доста дълъг
Александър: Нямам конкретна любима група. Слушам много разнообразна музика от най-различни жанрове, като започнем от класика и стигнем до свиреп олдскуул грайндкор. За мен най-важно е музиката да е сътворена със сърце и душа, да е искрена.

Александър

Коя беше първата „тежка“ песен, която чухте?
Христо: Калин от Diabolism ми е много голям приятел още от детството и той ми беше пуснал за пръв път групи като Death, Morbid Angel, Cannibal Corpse, Napalm Death, Obituary и други такива, някъде началото на 90-те. Беше се запалил по една компилация от онези времена – Monsters Of Death. Но най-екстремно ми се стори парчето на Enslaved „Slaget i skogen bortenfor” от EP-то “Hordanes Land”. Това беше най-екстремното нещо, което бях чувал до тогава и най-странното е, че няколко месеца по-късно станах тотален фен на този тип музика.
Кольо: Албумът „Human“ на Death!
Александър: Култовият за мен концертен албум на Black Sabbath “Live Evil”! Май го чух за първи път някъде през 1985-86-та година, не помня точно, все пак това беше в миналия век, ха-ха.Та тогава останах като треснат от мощта на тази музика и си казах-ТОВА Е !
На коя група бихте подгрявали с най-голямо удоволствие?
Христо: Надали ми се иска да подгрявам когото и да е. Свириш само 30-40 минути. Предпочитам дългите ни концерти и това, че хората са дошли заради нас. Усещането е страхотно.
Кольо: Сет от 5-6 песни наистина е крайно недостатъчен, губи се атмосферата.  Затова предпочитаме самостоятелните концерти. Разбира се е изключение, когато става въпрос за свирене на фестивал.
Христо: Бих предпочел да си пийна с любимите си музиканти и да си побъбрим. Леми от Motorhead би бил прекрасен избор!!!
Къде най-много ви влече да свирите (имам предвид град, държава)?
Христо: Навсякъде е хубаво, където има хубав звук и хубави хора.

А къде бихте се върнали да свирите?
Христо: В Сърбия беше страхотно. Градчето Апатин е едно от местата, където бих се завърнал с най-голямо удоволствие. Там ни приеха много топло и публиката беше изключителна.
Как изглежда вашият концерт-мечта?
Христо: Хубав звук, осветление, разюздана публика
Какво ви вдъхновява?
Христо: Морето. Мога да прекарвам с часове в близост до него и да свиря. Доста от новите ни песни са мислени или най-малкото работени на плажа, на вълнолома или в Морската градина под звуците на плискащите пясъка и скалите вълни.
Бихте ли направили албум по книга? Ако да – по коя?
Христо: Не съм се замислял много по този въпрос. Най-вероятно никога няма да стане, но чисто хипотетично може да е по някой разказ на Светослав Минков.
Кольо: Определено би имало песен “Устрел“ хахаха.
Христо: Значи точно Светослав Минков.

Vrani Volosa

Какво друго, освен страстта към музиката, ви обединява?
Христо: Пиенето, забавленията, страстта към приключенията и пътуванията. Освен това сме и големи зевзеци си устройваме страхотни номерца. Също така имам удоволствието да съм в една група с изключително интелигентни хора, с които разискваме много сериозни теми на по бира-пет.
Кольо: Бирата е изключително важен и обединяващ фактор в нашата група.
Александър: За бирата съм с двете ръце „ЗА”, но да не забравяме и червеното вино! Все пак, иде зима, хо-хо-хо!
Преживя ли съставът ви много промени, докато стигнете дотук? Какви?
Христо: Първо ни напусна вокалистът Атанас и се наложи аз да поема тези задължения, а след това се присъединиха Кольо, Десислав и малко по-късно Петър. Този състав се запази стабилен над 5 години, а сега сме квартет, защото Пешо живее вече в Германия. Може да се каже, че сме едно другарско семейство.
Кое е следващото ви участие?
Христо: Планираме концерти за ноември и декември, все още нямаме яснота за точните места.
Планирате ли нещо за близкото бъдеще – албум, ЕР…?
Христо: Предстоят ни записи на наследника на „Heresy”, ще бъде дълъг процес на записи, защото имаме много материал. Не очаквам да излезе преди 2014 г.
Какво е за вас морето?
Христо: Също като въздуха. Когато ме няма в Бургас, усещам липсата му. Морето е огромен източник на положителна енергия и вдъхновение за мен лично.
Александър: Една от великите стихии,пред които се прекланям.Източник на живот, прехрана, необуздана мощ, поезия…
А музиката?
Христо: Музиката е основно занимание за мен – свиря в група, но съм и меломан и събирам музика. Така че прекарвам много време в слушане, колекциониране и общувам с много други подобни на мен хора.
Александър: Незаменима храна за душата и начин на себеизразяване, когато думите не стигат… или пък са излишни.
Като за финал – пожелайте нещо на хората, които ще прочетат това.
Христо: Желая крепко здраве и много щастливи моменти на фона на любимата музика и чаша хубаво питие!
Кольо: Присъединявам се към пожеланията за здраве и щастливи моменти с любимата ни музика! Благодарим на всички за подкрепата, а на тези с които още не сме имали щастието да се видим, да се случи в най-скоро време!
Александър: Живи и здрави, слушайте метъл, пийте качествен алкохол и като употребявате,гледайте да не злоупотребявате!

Благодаря ви за отзивчивостта!

автор: Антония Янкова

Vrani Volosa