Интервю с Torre Florim (DE STAAT)
DE STAAT са от онези банди, които винаги могат да те изненадат. В музиката не допускат компромиси. Забавлението е на първо място. А някой да им нарежда? Забравете! DE STAAT слушат единствено себе си и правят само онова, което искат. Вече 13 години са заедно, което е от самото им начало. Защото иначе няма да са DE STAAT. И още нещо – групата от Нидерландия ще направи втори концерт в България на 27 октомври. И ще представи последния си албум „Bubble Gum”.
Интервюто с Torre Florim (DE STAAT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 14.10.2019 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.
От другата страна – Привет, Torre, скоро отново идвате в България…
Torre Florim – Така е, вече имаме един концерт в София. Ще направим различни неща. Със сигурност песни от последния ни албум „Bubble Gum”, но също така и по-стар материал. Обичаме да променяме сета по време на турне. Репетирахме доста композиции. Имаме 40-50 песни, от които да избираме, кои да изпълним всяка вечер. Понякога концертите ни са само с нов материал, друг път от по-стари албуми. За Вас сме предвидили много нови неща, но и стари композиции.
От другата страна – От какво зависи, кои песни ще изпълните на даден концерт по време на турне?
Torre Florim – Трудно е. През повечето време гръбнакът на сет листа ни е съставен от песни, които са по-известни от други. Обичаме да изпълняваме композициите, които задържат вниманието през последните няколко години. Почти винаги изпълняваме „Witch Doctor”. Повечето хора познават песента и ни свързват с нея. И много от тях се разочароват, ако не я изпълним, така че тя присъства в сета ни. Имаме няколко композиции, за които знаем, че няма как да не изсвирим. Около тях изграждаме сета. Когато имаме нов албум, обичаме да започваме концертите с песни от него и да ги завършваме с песни от него. Така постъпваме обикновено. В средата понякога променяме нещата. Като певец, обичам да изпълнявам композиции, на които не свиря на китара, а на повечето го правя. Понякога предпочитам песните, на които не съм с китарата, защото съм малко по-свободен, мога да си потанцувам на сцената, а не съм фиксиран пред микрофона. Всичко това влияе на избора ни на сет листа за концертите.
От другата страна – Как постъпваш, когато си забравиш текста?
Torre Florim – Аз не точно забравям текстовете, ами по-скоро изпявам други строфи. Пея погрешния текст. Понякога започвам с втория куплет, вместо с първия.Обикновено не е голям проблем. Понякога най-върлите ни фенове го отбелязват, поглеждат ме и ме сочат с пръст, усмихвайки се. С което ми дават да разбера, че пея нещо друго. Аз също го знам, но вече съм сгрешил. Трудно ми е, когато започна да пея грешен ред, да се върна към правилния. Никога не го правя. Но понякога, когато наистина забравя текстовете, изчаквам докато музиката стигне до момента, в които ги знам. И докато това стане, останалите задържат ритъма по-дълго. Когато изпълняваме стари песни, е разбираемо да позабравя по нещо, защото имаме толкова много композиции. Вече сме издали пет албума. Така че понякога си забравям думичките. За това винаги мога да залепя листи с текстове на пода и съм го правил понякога.
От другата страна – Не си ги измисляш по време на концертите?
Torre Florim – Понякога и това става. Много съм добър в измислянето на текстове на момента. Когато композираме, винаги импровизирам някакви думи, защото текстовете все още не са готови. И това винаги звучи много по-английски. Т.е. английски е, ама без никакъв смисъл. Така че, когато не знам какво да пея, с измислям нещо друго.
От другата страна – В коя песен на DE STAAT е душата на групата?
Torre Florim – Отговорът може да е глупав, но смятам, че във всяка песен. Свирим от десет години заедно и смятам, че в момента новите ни песни по-добре разкриват душата на бандата. Композиции като „KITTY KITTY” до голяма степен изразяват душата на DE STAAT днес. Но всяка песен, която сме създали, е направена с много любов и забавление. Всъщност всички, човече, всички те са нас.
От другата страна – Какви са правилата в „държавата“ DE STAAT?
Torre Florim – Добре изкараното време е много важно. Но се опитваме да не си налагаме много правила. Едно от нещата е, че сме винаги петимата. Забавлението е много важно, да не се вземаме на сериозно също. И е много важно, че не се забиваме в едно и също нещо. Групата винаги трябва да се развива и да върви напред. Развитието на бандата е много важно. Това обаче не е съществено правило, всичко при нас става по естествен начин.
От другата страна – Кой е компромисът, който си позволявате да направите?
Torre Florim – Нека да помисля. Всеки от нас има свой собствен вкус към музиката. Но като група притежаваме нещо наистина специално – никога не сме се конфронтирали или спорили за посоката, в която би трябвало да вървим като банда. И винаги чувстваме едно и също. Когато композираме, всички винаги сме наясно, коя песен е добра и коя не става. Никога не сме спорили или не сме се разминавали по отношение на посоката на креативността ни. В личния ни живот обаче винаги правим компромиси. Всички имаме приятелки, връзки, които понякога зациклят, защото начинът ни на живот е различен, когато си част от група. Смятам, че в този смисъл има определени компромиси, но всичко става по естествен път. Не допускаме много компромиси. Щастливи сме, че сме един с друг.
От другата страна – А в музикалната индустрия като цяло?
Torre Florim – Не, не смятам, че правим някакви. Винаги създаваме музиката, която искаме, харесваме странните неща, както и хващащия материал. Това е комбинацията, по която си падаме. Няма лейбъл, който да се бърка в работата ни и да ни казва какво да правим или някой, който да ни насочва от кое да даваме повече и от кое да се откажем. Винаги сме правили и правим нашата музика. Определени песни са много подходящи за радио, а повечето – не са. Но не правим компромиси. Правим онова, което искаме. Смятам, че това е единственият начин да просъществуваме като група, защото ако започнем да отдаваме повече значение на онова, което другите казват и какво искат да чуят от нас, по добре да започнем да работим по поръчка или да правим музика за реклами. Това не е нашият начин. Ние композираме онова, което искаме. Ако започнеш да слушаш другите, много скоро ще се почувстваш нещастен. За да съм честен, не правим кой знае какви компромиси.
От другата страна – Какво е успехът в музикалния бизнес днес?
Torre Florim – Различното днес е, че има много начини за измерване на успеха. Някои използват слушанията в „Спотифай”, други се позовават на публиката в клуба или колко хора идват на концертите. За тези, които слушат хип-хоп и онова, което е модерно днес, са важни ротациите в „Спотифай”. Обаче някои имат много слушания там, а на концертите им не идва никой. Никой не се интересува от шоуто им. Успехът е много относителен. Всъщност, според мен, най-важният измерител е колко се забавляваш с онова, което правиш и дали можеш да се издържаш от него. Ако не изпитваш удоволствие и не можеш поне малко да живееш от онова, което правиш, може би съществуваш там, където не ти е мястото. Въпросът е труден…
От другата страна – Все пак сте под светлината на прожекторите…
Torre Florim – Знаеш ли, понякога е много трудно да правим турнета в Европа, защото е скъпо. Ние обаче сме много успешни, в смисъл, че можем да си позволим да дойдем до България, където да свирим. Това за мен е вече успех. В Нидерландия излизаме в много големи зали, на големи фестивали, заедно сме повече от 10 години, 12, и в този смисъл това за мен е също успех. А има други групи, които са заедно още по-дълго.
От другата страна – Съвременните технологии оказват ли влияние върху теб като музикант?
Torre Florim – Разбира се. Смятам, че всичко оказва влияние на музиката. Ако става дума за мен, определено. Написал съм много песни за модерните технологии. За мен те могат да са доста вдъхновяващи, а също така и точно обратното. Всичко, което става днес, ми е много интересно. За много от онова, което се появява, пиша. В последния ни албум „Bubble Gum” песента „Pikachu” е за „Инстаграм”. „I Wrote That Code” е за изкуствения интелект. Обичам да пиша за всичко ново, което се появява и оказва влияние върху нас като хора и общество. Обичам го този начин, но също така виждам и глупавите страни на всичкото това нещо. И независимо от това се вдъхновявам. Следя процесите, намирам забавната страна, онова, което е интересно, след което създавам песен. Важно за мен да работя по този начин, но като цяло не обичам социалните медии. Не съм им фен, но в същото време те ме привличат. Те са нещо ново, а новото е винаги интересно.
От другата страна – Кои са неприятните аспекти?
Torre Florim – Тези, които всички отбелязват. Много хора се фокусират върху суетата. Основно се хвалят, показвайки се единствено в хубави моменти. Смятам, че хората се депресират заради социалните медии. Тук има много смисъл. Това е тъпата част от съвременността. Не смятам, че социалните медии правят хората по-щастливи. И все пак за мен като артист, този аспект е също много интересен. И е нещо, за което да пиша.