Интервю с Tobias Sammet (AVANTASIA, EDGUY)

и EDGUY са стъпвали два пъти в България. Tobias Sammet и AVANTASIA обаче нито веднъж. Е, това ще се промени на 3 юли, защото AVANTASIA са хедлайнъри на втория ден от „Kavarna Rock Fest 2016”. А, там, на сцената ще излязат цяла плеяда звезди, за която си поговорихме със Super Tobi…

Интервюто с Tobias Sammet (AVANTASIA, EDGUY) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 27.06.2016 година, както и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

От другата страна – Привет, Tobias! Имайки предвид пиршеството в AVANTASIA – концертите предимство ли са или са недостатък?

Tobias Sammet – Когато излизаме на сцената, няма голямо значение дали проектът е концептуален или не. Защото, когато правим концерти, не се появяваме и не се държим като театрална трупа. Наистина е забавно, защото много хора ме питат, какво точно е AVANTASIA – метъл опера ли е, рок опера ли е, рок шоу ли е… Самият аз не знам, наистина. Наричаме проекта метъл опера, защото така чувстваме, че е правилно. Това е концептуална история, записана на диск, защото е яко да имаш идея, около която да са обединени песните, да опишем история, в която е развита определена концепция. И в същото време това е голямо предизвикателство. Защото трябват определени певци с определени гласове, които да пасват на определени образи и те трябва да бъдат обединени в едно цяло, да потекат в една обща история и в същото време песните, в които тази история е описана, трябва да звучат страхотно. Ако вземеш например „Jesus Christ Superstar” на Andrew Lloyd Webber, ще забележиш, че за този мюзикъл са най-важни историята и играта на участниците, не музиката, а при мен тя е на първо място. Ако имам страхотен припев и реша, че той трябва да се изпълнява от Michael Kiske, трябва да намеря начин, той наистина да пее в този пасаж. Обаче, когато излизаме на сцената, забравяме за всичко това. Просто изпълняваме песни, без значение от кой албум са или как са подредени в описа му. Не се обличаме като елфи и воини, като монаси и свещеници. Не, просто излизаме малко или много като Eric Martin от MR. BIG, Michael Kiske, който беше вокалист на HELLOWEEN, Bob Catley от MAGNUM, Ronnie Atkins от PRETTY MAIDS, Tobias Sammet от EDGUY. Излизаме на сцената и сме себе си. И правим шоу, което е по-малко тип Бродуей и повече IRON MAIDEN.

От другата страна – Понякога замислял ли си се да направиш концерт с всички, които досега са участвали в AVANTASIA?

Tobias Sammet – Не. Защото знам, че трябва да се стремим към звездите, но в същото време трябва и да сме реалисти, защото само реалните неща са достижими. Мога многократно да се опитвам, да постигна нещо и пак да не успея да го реализирам. През годините съм работил с 40 певци. Как се прави шоу с 40 вокалисти. Ако се опитам да го направя, трябва да изпълним най-малко 40 песни, което ще направи концерта с продължителност седем часа. Значи е невъзможно!

От другата страна – Искам да те върна в началото на AVANTASIA – имал ли си някакви съмнения, че проектът няма да се получи?

Tobias Sammet – Съмнения? Не съм много сигурен. Всъщност – да. Разбира се, че в началото имаше. Бях непоколебим с идеята да направя работещ проект, да направя така, че той да се получи. Много хора биха казали, че съмненията са отрова, че трябва да вярвам в себе си и всички онези забавни неща, които можеш да прочетеш в календара, като съвет за деня, публикуван в социалните мрежи или където и да е. Пълни глупости. Трябва да се притесняваш, трябва да имаш съмнения, защото те означават, че се опитваш да правиш предположения и приспособяваш плановете си към реалността. Така че имах съмнения и то много здравословна порция от тях. Но в същото време чувствах, че трябва да следвам сърцето си и да правя това, в което вярвам. Мислех си, че ако се проваля, ще се почувствам по-малко зле – това е за моментите, когато се провалям, правейки нещо, от което изпитвам удоволствие, отколкото при провал от нещо, което правя заради успеха като самоцел. Разбираш ли ме – ако правиш нещо, което ти доставя удоволствие и се провалиш, не страдаш толкова много. Но ако правиш нещо, което мразиш, обаче ти е необходим успех, а той не идва, тогава поражението е двойно. Така че – реших, че ще следвам сърцето си и така доказах, че това е най-добрият начин да успея. Това работи.

От другата страна – В тази линия – за кое ти пука повече – да правиш правилните неща или да правиш нещата правилно?

Tobias Sammet – Не смятам, че има разлика между това да правиш правилните неща и да правиш нещата правилно. По-скоро трябва да правиш правилните неща правилно. Тогава ще си на правилния път. Така бих завършил.

От другата страна – Къде лежи магията в нещата, които правиш?

Tobias Sammet – Не знам, не съм магьосник. Смятам обаче, че тя се крие в честността. Това е – честност и интуиция. Смятам, че никога не се отказах да следвам инстинктите си. Направил съм много неща, които хората харесваха. Направих и много неща, за които други хора се опитаха да ми кажат, да направя по различен начин. Спомням си, когато записвахме „Hellfire Club” на EDGUY. С този албум изчерпахме всичко в пауър метъла. Той беше ултимативния спийд метъл диск – с двойните каси и високите вокали, с всичко, което олицетворява стила. След това издадохме „Rocket Ride” и сложихме анимационни герои на обложката. И се започна воят срещу това решение – да не сте луди, не трябва да правите това… А аз отговарях, че точно така ще постъпим, защото го чувстваме правилно. Албумът не е толкова различен от предишния, просто си поиграхме с картините тук и там, за да се получи по-цветен. Трябваше да го направим, за да можем да оцелеем. С AVANTASIA се получи същото – създадох първите два записа, които бяха наивни, но според мен са много добри, пауър метъл албуми, след което издадох „The Scarecrow” и започнаха критиките, че това не е AVANTASIA, и аз съм се бил отказал от проекта. Отговорих им – да, точно така, това е следващата стъпка. Направил съм много неща, които хората определят като грешни. Но в края на краищата ти си единственият, който носи отговорност за постъпките си. Така че ако следващ сърцето си, значи вървиш по пътя на победата. Защото не е важно дали продаваш много или малко. Всичко се случва. Това зависи и от моментното състояние на пазара. Но в по-дълъг период от време трябва да вървиш по пътя, който лично си избрал, а не да следваш другите. Винаги съм бил честен и открит. Това мисля. Знам, че звучи като нещо, което всеки би трябвало да направи, звучи естествено. Но всъщност не е така. Повярвай ми. Много хора живеят живот или градят кариера по примера на други хора. Много хора просто следват съвети на други хора, които смятат, че това е начинът за постигане на успех – трябва да го направиш така, не пиши тази песен, не слагай кавър на Falco в албума си, макар че ние го направихме с EDGUY. Спомням си, че ми се обадиха от звукозаписната ни компания един ден и ми казаха с тревожен глас – „Не можеш да сложиш тази песен в албума!” Попитах ги защо да не мога. „Защото това е Falco – той не е нито рок, нито метъл, той е нещо различно” – става дума за „Rock Me Amadeus”, която записахме с EDGUY. Тогава им отговорих – „Знаете ли, какво? Начукайте си го! Ще го направим, защото ние сме това, което сме. Вярвам в това и не правя нещата, които вие вярвате, че трябва да направя. Защото аз съм артист и аз измислям музиката, не Вие!” За това и оставихме в албума „Rock Me Amadeus” на Falco. Направихме го, защото лейбълът беше против!

От другата страна – В такъв случай коя е най-дръзката идея, която някога ти е хрумвала?

Tobias Sammet – Добър въпрос… Идея си нямам… Да имам семейство. Това е най-дръзкото решение и най-добрата идея, която някога ми е хрумвала.

От другата страна – Имаш ли неосъществена мечта?

Tobias Sammet – Бих искал да работя с Bruce Dickinson. Няколко пъти съм го канил, но се оказва, че той е страшно зает – пилотира самолети, има собствена банда, записва и обикаля с IRON MAIDEN, проектира самолети, пише книги, режисира филми. Как би намерил време да влезе в студио и да запише албум с немски композитор на метъл опера?

От другата страна – За нормалния човек животът на Bruce Dickinson сигурно изглежда малка лудница – тогава, има ли връзка между лудостта и креативността?

Tobias Sammet – Не знам дали има връзка между лудостта и креативността, дори не смятам, че трябва да си малко луд, за да си творец. Смятам, че понякога трябва да блокираш идеята, да бъдеш разумен. Мисля, че здравият разум понякога може да бъде враг на креативността. Той стои в основата на много от нещата, които вършим. В тяхната основа откриваме и пропорции, както и логиката. Но изкуството не подлежи на аргументация. Понякога трябва да си кажеш – да, това е детинско, но трябва да го направя. Защото трябва да мислиш като дете, подходът ти трябва да е детински. Но това не е лудост, няма нищо общо с нея. Не вярвам, че трябва да си глуповат или луд идиот, за да си добър артист. По-скоро трябва да се научиш, да изключваш разума и логическото мислене.

От другата страна – И на края – чувстваш ли се свободен с това, което правиш?

Tobias Sammet – В известна степен за това се боря. Боря се да правя неща, които нямат смисъл, когато ги съпоставиш с данни за състоянието на пазара. Звукозаписните компании работят по правилата на пазарните условия. Те смятат, че щом нещо е проработило 700 пъти, значи ще се получи и на 701 път. Те се движат в това русло. На мен не ми пука какво би проработило или ще проработи. По-скоро правя нещата, които искам, опитвам се да бъда възможно най-добър, да удовлетворявам себе си и след това стискам палци и други да са удовлетворени по същия начин, както аз съм удовлетворен. От друга страна обаче не можеш да си 100 процента свободен. Живеем в свят изпълнен с очаквания, в свят, който се движи по правила. Можеш да заобиколиш правилата, да ги нарушиш, но не можеш да отхвърлиш всички. При мен например никога няма да се получи, ако реша да създам джаз албум и да го издадем под името AVANTASIA. Не притежавам подобна свобода. Мога да издам джаз албум и да го нарека JAZZVANTASIA или там по някакъв друг начин, но определени неща не мога да си позволя, да направя. В същото време обаче не се чувствам прекалено ограничен. Дори мога да кажа, че съм с няколко идеи по-свободен от много други музиканти в хеви метъла. И се гордея с това. Много хора не могат да си го позволят, по моя начин. Вземи AC/DC – представяш ли си ги с клавир? Те няма как да се решат на подобна стъпка. Обаче аз мога да използвам рифове тип AC/DC в моята музика и да я издам под името на EDGUY или AVANTASIA. Това са разликите. Така че аз съм относително свободен и упорито съм се борил за свободата през последните 25 години, защото винаги съм имал дързостта да правя нещата по моя начин. С което се гордея. Та, да отговаря на въпроса ти – да, аз съм свободен човек!