Интервю с Thomas Gabriel Fischer (a.k.a. “Tom Warrior”) (TRIPTYKON, екс-CELTIC FROST, екс-HELLHAMMER)

Tom Warrior

Това интервю няма нужда от никакви встъпителни думи. Единственото, което трябва да се каже предварително е, че мизантропията в него е водеща… Мизантропията на Thomas Gabriel Fischer…

Интервюто с Thomas Gabriel Fischer (TRIPTYKON, екс-CELTIC FROST, екс-HELLHAMMER) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 4.08.2014 година и е публикувано в 112 брой на списание „Про-Рок”.

От другата страна – Привет. Предполагам, че искаш да унищожиш света с музиката си?

Thomas Gabriel Fischer – Не, нямам такива намерения. Може би на теб ти се иска да унищожиш света, аз обаче не искам да унищожавам нищо.

От другата страна – Казваш, че албумът ще е многоцветен, но всички цветове ще са черни…

Thomas Gabriel Fischer – Точно това, което съм казал. Слушайки албума откриваш, че песните са много мрачни и много потискащи. Това и имам предвид. Албумът е много разнообразен, но изхождайки точно от разнообразието, всяка песен е много тъмна.

От другата страна – В първата песен от албума „Tree of Suffocating Souls” има много влияния от SLAYER – това един вид трибют към тях ли е?

Thomas Gabriel Fischer – Съжалявам, но не разбирам въпроса.

От другата страна – Тогава нека минем нататък – мизантропията отново ли играе водеща роля в новия албум?

Thomas Gabriel Fischer – Мизантропския момент в музиката на новия албум е резултат от това, как възприемам света. Светът днес, опитът, който съм натрупал като човек, който изучава историята на човечеството и какво то е сторило на Планетата за хиляди години. По отношение на историята, ако й хвърлиш един поглед, ще откриеш, че тя е пълна с доста негативни събития. Историята е съвкупност от войни, лъжи и убийства, изтезания, насилие. Как това да не се отрази на Планетата и как да не повлияе на музиката ми…

От другата страна – Този път дал ли си повече свобода за композиране на V. Santura, защото ми се струва, че чувам негови вокали тук-там?

Thomas Gabriel Fischer – Той има много артистична свобода. Никога не налагам някакви ограничения на никого, откакто основавам групи. Вратите са широко отворени за всеки от бандата да допринася за песните, да пише, да продуцира. Разбира се, малко от тях приемат това предизвикателство, но както казах, вратите са широко отворени. Не смятам себе си задължително за най-добрият в групата. Смятам, че сме по-силни, когато всички участват с идеи. Така че всеки един от TRIPTYKON има възможност да създава музика.

От другата страна – Но последната дума е твоя…

Thomas Gabriel Fischer – Въпросът е, че аз имам най-голям опит и обичам да композирам. Винаги имам повече идеи от другите, но това не е защото не позволявам на останалите да участват в процеса на писане. Просто е – ако останалите са готови с добри идеи, с удоволствие ги включваме в музиката на TRIPTYKON.

От другата страна – Темата за смъртта и краят са по-застъпени в „Melana Chasmatа”. Какво увеличава допълнително и без това големия ти негативизъм?

Thomas Gabriel Fischer – Не бих го нарекъл негативизъм. Ако се поогледаш около себе си и се вгледаш в света около теб, дори ако се вгледаш в собствения си живот, накрая ще стигнеш до извода, че си повлиял унищожително на всяко животно, на всяко растение, дори на всеки камък на тази Планета. И това е най-нормалното нещо за правене, откакто си се родил. Това е и едно от малкото неща, които влияят на живота на Земята. Подобно е положението с историята – тя е пълна с войни, убийства, насилие, което увеличава сметката на човечеството към Планетата. Така че защо да не пиша за тези неща. Те ми са навирани в лицето през цялото време и са добре дошли като вдъхновение.

От другата страна – Ако някой слуша албумите и музиката на TRIPTYKON ще открие ли все пак нещо позитивно в тях?

Thomas Gabriel Fischer – За мен музиката е нещо позитивно, без посланията в текстовете да имат някакво значение. Лично за мен музиката е все още източник за удоволствие и създаване на красота. Смятам, че албумите ни са пълни с достатъчно мелодия и енергия. Албумите ни са позитивни като работа, независимо че са критични към поведението на човечеството и влиянието му върху Планетата.

От другата страна – Споменаваш планетата Земя постоянно – защо си се съсредоточил толкова върху нея?

Thomas Gabriel Fischer – Защото съм човешко същество и живея на тази Планета. Как бих оцелял, ако не мислех и не се интересувах за това, което се случва около мен? Ако, преминавайки през живота, не се интересуваш от Земята и от живота около теб, ти значи си арогантно копеле. Аз съм част от Планетата и няма начин да си завра главата в пясъка и да остана сляп за обкръжаващата ме среда. Винаги, в голяма степен се интересувам за всичко, което се случва около мен. За съжаление това не е личен избор. Има много негативизъм. С цялото си сърце се надявам ситуацията да е друга, но тя е такава, каквато е.

От другата страна – Опитваш ли се да пребориш негативизма с музика?

Thomas Gabriel Fischer – Не бих го нарекъл борба – просто наблюдавам и правя коментари. Страхувам се, че музиката, която една хеви метъл група създава, не може да промени много. Може би мога да накарам някои от нашите слушатели да се замислят, но това зависи до каква степен това е целта, която искам да постигна. Опитвам се музиката ни да има силата да промени нещо, но в света, хората от които зависят промените, които имат властта и парите са много по-силни от една хеви метъл група. За съжаление една банда не може да се бори или да промени нещо.

От другата страна – Ако все пак имаше силата да промениш нещо, какво би било?

Thomas Gabriel Fischer – Ако имах възможността да променя нещо на Планетата, щях да изселя човешката раса.

От другата страна – Къде? Има ли място, където тя трябва да се премести?

Thomas Gabriel Fischer – Не трябва да има друг дом за хората. Човешката раса просто трябва да бъде заличена. Това включва и мен. Не съм толкова арогантен, че да искам всички да изчезнат, само аз да остана. Аз съм също човешко същество, което автоматично ме включва в заличаването. Смятам, че останалите същества – животни и растения, ще се чувстват по-добре без хората, които заради егоизма си, разрушават всичко около тях.

От другата страна – Чувстваш ли се добре в кожата си?

Thomas Gabriel Fischer – Отговорът на този въпрос е – за да съм наистина честен – не!

От другата страна – Как тогава живееш в мир със себе си?

Thomas Gabriel Fischer – Не се боря, живея както мога. Ще бъда най-щастлив, когато  достигна края. Абсолютно не виждам причина да се боря срещу себе си.

От другата страна – Направил си мрака приоритет и главна цел за себе си?

Thomas Gabriel Fischer – Не, не е приоритет, а реалност. Нещата са различни. Това не е светът, в който живея. Ако изходя от гледната точка на хипитата, бих искал света да е изпълнен с любов, разбирателство, без насилие върху хората, животните, природата. За съжаление действителността е различна. Лошото е, че никой не се стреми към промяна. За хиляди години хората унищожават не само Планетата, но и себе си. Нищо не може да се направи по въпроса. Един човек не може да промени нищо. Промяната зависи от всички. Роден съм тук, това не мога да го променя. Фактът, че в един момент ще напусна Земята е добрия финал.

От другата страна – Спомена любовта, можеш ли да ни дадеш твоя дефиниция за нея?

Thomas Gabriel Fischer – Любовта е приятелство и уважение. Грижа и раздаване над възможностите. Всеки има своя дефиниция и идея за любовта. Понякога чак до психоза. Моята идея е приятелство, уважение и подкрепа.

От другата страна – Постигнал ли си го?

Thomas Gabriel Fischer – Да, постигнал съм любовта. В момента съм в страхотна, красива и хармонична връзка с абсолютно фантастична жена. Така че – Да! – постигнал съм любовта. Има хора, които се опитват да разрушат този мой свят през последните няколко години. В страни от това в момента разговарям с теб на няколко метра то жената, която направи това възможно.

От другата страна – Вярно е, че H. R. Giger има уникален собствен стил, но новата обложка изглежда „твърде типична” за него. Не ти ли изглежда като нещо вече виждано и рисувано?

Thomas Gabriel Fischer – Не наистина, защото нищо, което Giger е създал, не е създавано преди. Той не си губи времето да копира. Той е иноватор. Картината от обложката е рисувана през 70-те и не е като да не е виждана преди. Но като произведение на изкуството е уникално, защото никога преди това не е създавано подобно платно, а Giger е уникален. Той ни е дал пълен достъп до творчеството му и ние избрахме тази картина, защото представя музиката ни по най-добрия начин.

От другата страна – Картината се казва „Mordor VII”. Това е тъмната страна от „Властелина на пръстените”. Откриваш ли някаква връзка с вашата музика?

Thomas Gabriel Fischer – Никога не съм чел книгата, защото не чета фантастика, а само факти. Но откривам връзката между версията на гигеровия Mordor и нашата музика. Картината сама по себе си се пасва на музиката ни. Но не мога да коментирам книгата.

От другата страна – Винаги си бил краен – крайно варварство с HELLHAMMER, крайна иновация с CELTIC FROST и сега крайно тежък дуум хеви метъл с TRIPTYKON – така ли виждаш себе си като музикант и виждаш ли паралели между себе си и крайни артисти като Giger?

Thomas Gabriel Fischer – Между нас с Giger могат да се прокарат много паралели. Имам щастието да го познавам лично. И двамата сме открили много общи неща помежду ни. Останалото, което спомена не бих могъл да го коментирам. Не гледам на себе си като музикант, а на човек, който изкарва музиката от него на бял свят. Това правят и останалите в бандата. Не знам по какъв начин се вписвам в категорията музикант и не смятам, че това е въпрос на разговори по какъвто и да е било повод. Това, което искам, е да създавам музиката, която харесвам и ако някой също я харесва – това  е фантастично.

От другата страна – Можеш ли да откриеш паралел между музиката на TRIPTYKON и другите видове изкуство?

Thomas Gabriel Fischer – Труден въпрос, защото всеки възприема изкуството по различен начин. Ако обаче трябва да избера някого от изкуството, който най-добре представя TRIPTYKON това биха били Giger или Hieronymus Bosch, или Pieter Bruegel. Техните визии са най-близо до настроенията, които ние се опитваме да внушим с музиката ни.

От другата страна – Извън музиката, кое е любимото ти изкуство?

Thomas Gabriel Fischer – Харесвам всички видове изкуство – музиката, рисуването, скулптурата, писането – всички те са изкуство. Предполагам, че трябва да избера едно и това ще е изобразителното изкуство. Правя го с уговорката, че е трудно да избирам, защото съществува страшно много добро изкуство във всичките му форми.

От другата страна – Тъмната страна на изкуството ли?

Thomas Gabriel Fischer – Не задължително само тъмната страна. Изкуството може да бъде просто красиво и много естетично. Това зависи от артиста.

От другата страна – Защо според теб хората са програмирани да мразят себе си и това, от което са направени?

Thomas Gabriel Fischer – Мисля , че това произлиза от факта, че на Планетата е имало много живи заплахи, които са ни обграждали. Мога да го обясня така – от първата клетка, която се е появила преди милиони години, инстинктът за самосъхранение на същество, което е принудено да живее на онази много негостоприемна Планета, особено, когато околната среда е била враждебна, заради вулканите и врелите гейзери, е закодиран в ДНК-то. И години след това той продължава да ни кара да оцеляваме. За съжаление този инстинкт за самосъхранение е все още много силно изразен и днес, което се вижда с просто око по разрушителното влияние на човечеството. Това е само моя теза. Ако знаех отговора на въпроса, бих бил Бог!

От другата страна – Не ти ли се иска?

Thomas Gabriel Fischer – Не, по дяволите. Нямам амбицията да бъда нито Бог, нито лидер, дори не знам дали искам да съм човек.

От другата страна – Но ти си лидер на своята група.

Thomas Gabriel Fischer – Не е точно така, защото TRIPTYKON е демократична група и решенията се вземат от всички в бандата. Не съм лидер и така трябва да бъде. Не съм искал да създам диктаторски строй, а група.

От другата страна – Ако се върнем на описа на албума – какво очакваш? (по песента „Waiting”)

Thomas Gabriel Fischer – Песента, за която говориш е особена. Аз я написах и е за очакването на Смъртта.

От другата страна – Имате и песен „In the Sleep of Death” – Смъртта ли те вдъхнови за този албум?

Thomas Gabriel Fischer – „In the Sleep of Death” е изградена по поемата на английската поетеса Emily Brontë, която си е отишла от този свят по много трагичен начин. Смъртта е част от песента, но представена от друга гледна точка. Темата е базирана на реалността и живота.

От другата страна – Когато създаваш музика за TRIPTYKON, мислиш ли за CELTIC FROST?

Thomas Gabriel Fischer – Не, определено не. Аз пиша музика. Правех го и в CELTIC FROST, и HELLHAMMER. Просто композирам, без да мисля за миналите ми проекти. Всичко опира до музиката, която пиша. Не мисля, че съм променил нещо в процеса на композирането от преди.

От другата страна – Първо в Крим ли ще завали „черен сняг”?

Thomas Gabriel Fischer – Ха-ха. Добър въпрос. Черният сняг заваля първо в душата ми. Кой знае, може вината да е моя.

От другата страна – Вярваш ли, че трета световна война между САЩ и Русия е възможна?

Thomas Gabriel Fischer – Надявам се, че това няма да се случи, но ако се вгледаш в историята на човечеството, всичко е възможно. В ситуация като тази, на някои хора тестостеронът им идва повече. Защото обикновено тестостерона е в основата на всяка война. Личното ми мнение е, че положението в Украйна е много опасно. Всячески се опитват ситуацията да ескалира, което не е на добро.

От другата страна – Няма ли една ядрена война да намали популацията на населението на Земята и да изчисти голяма част от боклука?

Thomas Gabriel Fischer – Нямам идея. Голяма част от живота ми е преминала по време на Студената война, когато ядрената заплаха беше реална, беше ежедневие. За това и с подобни предположения съм много внимателен.

От другата страна – Изградил си си образ на мрачен човек, трябва ли да защитаваш тази репутация извън сцената?

Thomas Gabriel Fischer – Абсолютно. Това, за което пиша в групата, е резултат от емоциите ми и мислите ми. Няма значение дали публиката го харесва или не. Не мога да го променя, дори и хората да не ми вярват.

От другата страна – От къде тогава идват тези негативни емоции?

Thomas Gabriel Fischer – От уроците, които ми преподава човечеството, от живота ми. От опитите ми да не се опитвам да бъда непукист, но да научавам все повече и все повече.

От другата страна – Как живееш, когато отделяш толкова много енергия, за да разсъждаваш върху толкова тягостни мисли?

Thomas Gabriel Fischer – Не губя енергия да мисля за негативни неща. Не ги търся преднамерено. Това не ми е хоби. Просто чета вестници, вглеждам се в историята – за съжаление движещата сила на човешките същества не е любовта, а разрушението. Това не е мой избор. Както казах и по-рано, предпочитам живот изпълнен с любов. Нещата обаче стоят по друг начин. Грешката не е моя. Не е нещо, което търся, а нещо, което виждам постоянно.

От другата страна – Записите на „Melana Chasmata” рзличаваха ли се от тези на „Eparistera Daimones”?

Thomas Gabriel Fischer – „Melana Chasmata” е по-личен и по-интимен албум, който е вдъхновен от персоналния живот на всеки един от групата. Първият ни в голяма степен беше повлиян от чувствата ми, породени от унищожението на CELTIC FROST.

От другата страна – За първия албум на TRIPTYKON беше казал, че показва точно кои сте и какви бихте искали да бъдете. Това постигнахте ли го с втория?

Thomas Gabriel Fischer – Не. Много съм критичен към новия албум. Смятам, че би могъл да е по-добър. Чувствам го като много компромисен албум. Смятам, че групата може да се справи много по-добре от това, което представя в диска.

От другата страна – Защо тогава го издадохте, след като не си доволен от него?

Thomas Gabriel Fischer – Защото работихме достатъчно дълго по него. В един момент започнахме да се въртим в кръг и работата съвсем се затлачи. Правя уточнението, че аз съм единственият, който чувства нещата по този начин. Всички останали – групата, звукозаписната компания, мениджмънта, хората, които пишат ревюта, го харесват. Аз обаче гледам на „Melana Chasmata” много по-критично. Доста време му отделихме. Накрая не можех да работя по него и месец повече. Настана време да си кажем, че албумът е готов и да продължим напред. Това и правя сега – вече работя по следващия проект на TRIPTYKON, който ще бъде вдъхновен от съвсем различен опит и ще е много по-позитивен. Доволен съм, че „Melana Chasmata” най-после излезе. Виж, мислил съм върху факта, че никой не е длъжен да слуша този албум. Ако мнението на някого е като моето, той нито трябва да си го пуска, нито да го купува. Живеем в свободен свят и всеки може да прави каквото си иска.

От другата страна – Ревютата за „Melana Chasmata”  са полюсни – или много го харесват или не. Няма средно положение…

Thomas Gabriel Fischer – В това няма нищо грешно. Напротив, добре е. Или харесваш нещо, или не го разбираш и го мразиш. Няма средно положение, което смятам, че е супер.

От другата страна – Много фенове на CELTIC FROST смятат, че TRIPTYKON са твърде дарк и готик…

Thomas Gabriel Fischer – Пълни глупости. Защото CELTIC FROST бяха група, която беше повлияна от Ню Уейва от 1980. Имахме огромни влияния от BAUHAUS, SIOUXSIE AND THE BANSHEES, CHRISTIAN DEATH, Gary Numan… неизброими са, DEAD CAN DANCE. Има още много банди, които са ни повлияли, смесваме готик в нашата музика още от самото начало. Ако настина някой се нарича фен на CELTIC FROST и смята, че готик влиянията са боклук, то той определено не е никакъв фен на CELTIC FROST, защото точно това са CELTIC FROST. И ако някой мрази музиката, която пиша, не е длъжен да я слуша. Толкова е просто. Щом не им харесва да ходят да слушат шибаните SLAYER.

От другата страна – От друга страна има много фенове, които искат втори „To Mega Therion” или „Into the Pandemonium”…

Thomas Gabriel Fischer – Никога не съм чувал нещо подобно. Но като гледам продажбите на албумите на TRIPTYKON, изглежда, че всички искат музиката на сегашната ми банда. И все пак ако има хора, които искат нещо такова, те са напълно свободни да запишат подобни албуми за себе си. Защото аз вече съм ги създал и нямам намерение да изкарвам техни копия. Веднъж вече съм го правил, не смятам да се повтарям. 8 години правя нещо друго. Никой не ги кара да слушат музиката ми. За мен не е проблем, че някой не харесва посоката ни на развитие.

От другата страна – Спомена, че работиш по следващия албум на TRIPTYKON…

Thomas Gabriel Fischer – Ще звучи като нов албум на TRIPTYKON. Ще звучи като нова музика на TRIPTYKON. Ще бъде много мрачен и тежък.

От другата страна – Спомена и позитивен…

Thomas Gabriel Fischer – Аз съм по-позитивно настроен, защото това е чисто бял лист, който предстои да бъде запълнен. И винаги е вълнуващо да създаваш нова музика.

От другата страна – Май много не харесваш определението “икона за екстремния метъл”? Дразниш ли се от подобни етикети?

Thomas Gabriel Fischer – Напротив, много харесвам определението “икона за екстремния метъл”. Нямам проблеми с това. Музиката, която пиша от 1982 е екстремен метъл.

От другата страна – Какво мислиш за норвежките банди и твърденията, че ти си отговорен за блек метъл култа?

Thomas Gabriel Fischer – Нямам никакво мнение за норвежките групи, защото те са толкова много в толкова много музикални варианти. Как бих могъл да ги чуя всичките и да имам мнение за всяка една от тях? Ако трябва да говорим за всяка една от тях, то има много добри и по-малко добри. По отношение на отговорността – това e твърде силно казано. Бандите, които отговарят на твърдението са BLACK SABBATH и VENOM, които се появяват много преди HELLHAMMER и CELTIC FROST. Те създават корените на стила, който по-късно се превръща в блек метъл.

От другата страна – Пичовете от DARKTHRONE буквално те боготворят. Чуваш ли се често с тях, и освен с тях, както излезе на “Wacken”, с коя друга банда би направил подобно нещо?

Thomas Gabriel Fischer – Да, бих свирил и с други групи, ако сме свързани емоционално и на духовно ниво. Идея си нямам, защо сме толкова близки с Nocturno Culto от DARKTHRONE. Не знам кой е той и какво представлява, но когато се срещнахме, нещата се случиха от само себе си. Свързани сме по някакъв начин на емоционално ниво, все едно се знаем от много години. Но защо – това не мога да ти кажа. Вече просрочихме времето за това интервю, а трябва да се обадя до Бразилия.

От другата страна – Добре, последен въпрос – много групи използват сатанински имидж, дори и вие…

Thomas Gabriel Fischer – Никога не сме използвали никакви сатанински елементи. Къде откри сатанински символи при нас? Дай поне един пример за това…

От другата страна – Имате обърнати кръстове в логото на групата…

Thomas Gabriel Fischer – Кое му е сатанинското в обърнатия кръст? Номер едно – кръстът е съществувал години преди католическата църква да се появи. Номер две – обърнатият кръст е най-свещеният от всички кръстове в католическата църква, защото е кръста на първия папа Свети Петър. Кое му е сатанинското на това? (По време на гоненията срещу християните на император Нерон, апостол Петър бил разпънат на обърнат кръст – надолу с главата по негово желание, тъй като се считал за недостоен за смъртта на своя учител.)