Интервю с POKIGRON

POKIGRON POKIGRON е съвсем нов проект, но имената, които стоят зад него, не са непознати за родната сцена – Боян Карамфилов (бас, ex-КЪЛН, ex-ITSI, ex-TORAH) и Десислава Петкова (барабани, ex-COMASUMMER, еx-JASMINE WHALE, еx-FEEDBACKER). Групата записа първото си парче, засне и първия си видеоклип, а освен това ѝ предстои и първият концерт. Metalhangar18.com се свърза с тях, за да ни разкажат повече за тези неща.

МH18: Как се роди идеята за проекта POKIGRON?
Деси: Ние всъщност се познаваме от доста години, бяхме пробвали да свирим заедно, но нещата се разпаднаха, те си развиваха проекта TORAH, аз започнах с друга група… но сега отново се намерихме и решихме да започнем там откъдето сме спрели да си развием наша си музика, нови неща, въобще да вложим цялата енергия в нещо ново.
Боян: Историята започва от това, че ме поканиха да съм басист на ITSI. Репетиционните на ITSI и CENTER бяха в една сграда. Там се позапознахме, после със Симо (Симеон Панов, барабанист на TORAH, и др. – б.а.) се видяхме на още едно място. Симо ме впечатли, че е силов барабанист, свири много тежко и сърцато. Заговорихме се, попитах го дали не иска да направим нещо заедно и от там се зароди TORAH. Тогава репетиционната ни бе близо до клуб Jetrock (който за съжаление, вече не съществува – б.а.), заедно с репетиционните на ITSI и други групи. Там се заговорихме с Деси като имаме някакво свободно време, да се съберем да свирим. Свирихме 2-3 пъти заедно и ни хареса, че имаме сходно мислене. Впоследствие, обстоятелствата така се стекоха, че я поканихме да използва репетиционната, която държим. Аз отдавна си търсех някой, с когото да свиря, Симо е твърде зает, от години правим по една репетиция годишно…
Деси: Между другото е много интересно, защото явно така е трябвало да стане. Реално ние като пробвахме да свирим, те си развиваха TORAH, пак в същия формат бас и барабани, доста бързо се случваха нещата там, аз тогава направих FEEDBACKER в абсолютно същия формат и се развихме в друга посока, но по-късно се разпаднахме, те също се разделиха…
Боян: …естествените неща в живота на групите…
Деси: … и сега – ново продължение, нови търсения пак в този формат… много интересно!

МH18: Откъде идва името POKIGRON?
Деси: Боян даде идеята. Всъщност, името не е измислено, реално си е, само, че никой не знае какво е. Добре, че беше Боян да просветли малко, да научим все пак какво е Pokigron…
Боян: Да, м/у др, има 10-15 човека в страната, които знаят от къде идва, но защо така се казва групата… Това си е просто някаква моя страст, която сега ми прозвуча подходящо да кръстим групата на нея. Както обичам от преди да си правя, ако на някой му е интересно какво е, да си потърси информация, хахаха.
Деси: Няма ли все пак да кажеш на хората да знаят?
Боян: Да. Това е езеро в Суринам и е известно сред любителите на екзотични животни като местообитание на едни от най-красивите представители на вида суринамска боа. Но както вече казахме – повече подробности – в гугъл и т.н., хахахаха. Между другото, името най-често се бърка с “pokemon”. Един приятел, пък, се върна скоро от чужбина и ме попита дали в момента свиря. Казах му, че свиря в POKIGRON и той: “Какво? Покахонтас?!?”, хахаха.

МН18: Как бихте определили стиловата ориентация на групата?
Боян: Маниакална дезориентация, примерно, хахаха.
Деси: В основата на всичко си стои рокенролът, има елементи на пънк. Аз през цялото време си мисля за пънк, докато свиря, но не е само това, има малко слъдж…
Боян: Бих казал, че е някаква форма на маниакален тежък дуум-рокенрол, хахаха, въпреки, че няма сатанински елементи, никакви религиозни такива фанатизми.

МН18: От какво/кого е повлияна вашата музика и кой пише песните?
Деси: Боян е автор на песните като цяло, той дава мелодичните идеи, аз съм автор на ритмичната част, в смисъл на барабаните, аз си ги измислям…
Боян: 50/50 сме горе-долу.
Деси: Общо взето, споделяме си. Боян подава идея и си я развиваме заедно. RAGE AGAINST THE MACHINE много ми влияят на мен.
Боян: Това, което стандартно и двамата не можем да не отбележим като групи са RAGE AGAINST THE MACHINE, THE MELVINS, NIRVANA, аз лично съм повлиян много от MOTORHEAD.

МН18: Да разбирам, значи, че Lemmy Kilmister ти е идол?
Боян: Да, много голям идол ми е.

МH18: Това ли ще бъде посоката, в която ще се развивате музикално – като стил, послания и т.н.?
Боян: Като звучене най-вероятно ще е това, защото трудно ще си променим по някакъв начин звученето. Ние не спазваме никакви стилови ограничения и съображения, просто пробваме нещо, някаква идея, която ни харесва, и… каквото стане. Изобщо не мислим какъв стил е, понеже реално не знаем предварително, не сме си казали: “сега ще свирим това и това”. Затова и постоянно се раждат все по-странни и по-странни неща.
Деси: Да, общо взето сме пуснали енергията да протича съвсем свободно, реално от два месеца свирим заедно и вече имаме 5 парчета, без да сме го обмисляли много.

MH18: Т.е. нямате някаква стриктна концепция как да изглежда музиката?
Деси: Те нещата сами си идват, въобще не го мисля, просто се случват. Явно е някакъв заряд, който трябва да го пуснем.
Боян: При нас всяко парче звучи много различно стилово. В общия случай, аз съм чул нещо на някаква група, което има потенциал да стане много тежко, търся да е подходящо за нашия формат, защото аранжиментите като цяло се правят трудно да стане напълно оформено. От една страна, в даден аспект е лесно, от друга страна обаче е трудно. Лесно е, тъй като се координираме лесно и не се опитваме да свирим бързи неща. Сложното идва от това да овладееш тоя шум и да го вкараш в правилната форма и рамки, защото в това съотношение с такава мощност и китарен звук на баса струните трудно се управляват и ти трябва да накараш тая струна да ти се подчини по някакъв начин, да извади някакъв тон, хаха, или нещо, което е разпознаваемо за хората.
Деси: Много е интересно, защото сме само два инструмента и човек си мисли, че е доста ограничено от към аранжимент и т.н. В същото време обаче ти се отваря по друг начин мисленето, така, че с тези два инструмента да може да направиш много интересна музика и просто поглеждаш на нещата от някаква друга посока, измисляш някакви неща… На мен поне ми е доста интересно.

MH18: Интересно е, да, никога не съм вярвал, че бас може да звучи толкова мелодично…
Деси: То хубавото на Боян е, че не използва ефекти и подобни неща, просто използва възможностите на инструмента и собствените си възможности да свири и резултатът е доста добър.

MH18: На каква тематика са текстовете, имат ли връзка помежду си или не?
Боян: Може би най-честата тема е омразата, хахаха.
Деси:. Ама гневната, по-скоро гневът е в основата…
Боян: Да, по-скоро е гняв, не омраза, защото текстовете са провокирани от реални ситуации и персонажи, които от своя страна щом са толкова дразнещи, не са от хората, които биха обърнали внимание изобщо на тези парчета и тази музика, хаха.
Деси: Мен ме вълнува и социалната несправедливост. Много съм запалена по социални несправедливости, гражданска ангажираност, даже съм написала един текст, който трябва да го вкараме в някое ново парче…
Боян: Задължително!
Деси:… за някакви несправедливи неща, които се случват.
Боян: В общи линии – социални теми ни вълнуват. “Let Me” например, е насочена към младото поколение което се сблъсква тепърва с това, през което по-възрастните сме минали, хаха. Има някакво послание, което обаче, естествено, по-възрастните и хората, които слушат и четат текстове, ще разберат, а самите млади хора ще го разберат като му дойде времето, хахаха.
Деси: Ами да се пробудят по-рано, да се ангажират със социална позиция, а не да си проспят половината живот.
Боян: Да, ако има такава възможност… Както знаем, в стадото има издънки, има и хора, които се движат по-напред във времето и, съответно, са по-пробудени на по-ранна възраст и тези хора ги срещаме по такива концерти.

MH18: Какво смятате, че ви отличава от останалите подобни банди в музикално отношение?
Деси: Според мен енергията. Мисля, че ще избухнем много силно на живо, има някакъв заряд, който ни се получава в момента.
Боян: Повече изчистеност и рифове, които се усещат и се запомнят. Кратки текстове, които се повтарят многократно, аз поне не пиша или много рядко пиша дълги текстове. За този формат всичко е минималистично. Със сигурност се отличаваме по някакъв начин, но истинското усещане е когато чуеш на живо групата. Защото няма как да получиш пълна представа и удовлетворение от звука и енергията ни, ако ни слушаш тихичко измежду други излъскани от към звучене банди.
Деси: Ритъмът също ни е отличителна черта. Не е прекалено претрупан, доста основен е, обаче е и тежък, настоятелен, настъпателен, с характер, хаха. Доста е изчистен и в същото време с тежък характер.

MH18: Предвиждате ли в бъдеще да включите и други инструменти?
Боян: Ако направим експерименти по-натам с други хора, да, но само като гост музиканти. Засега не сме си поставили никакви цели и кой знае какви идеи за бъдещето. Най-важното е да продължаваме да свирим, защото е трудно спрямо натовареното ни ежедневие, да импровизираме, за да правим нови неща и да правим готини неща. В общи линии посоката ни е по-скоро да се зареждаме от това, което правим, и да записваме от време на време по някое ново парче, да го пускаме и да не мислим за кой знае какви високи цели. Достатъчно е, ако хората харесват това, което правим.

MH18: Първият ви запис е вече факт – “Dorothy song”. Към парчето заснехте и първия си видеоклип. Разкажете повече за двата процеса.
Боян: Парчето е записано в Pepinio records и сме много доволни и благодарни на Пепиньо (б.а. – Петър Братанов – ex-ANALGIN, K.O.R.A. и т.н.) – и за отношението, и за продукта…
Деси:… и за добрата работа. Наистина хубаво студио, аз лично много добре се чувствах и докато си записвах барабаните, той ни и предразполагаше много добре…
Боян: Супер бързо и лесно стана всичко.
Деси: А клипът е сниман в репетиционната ни, Боян го засне, всичко сами си го направихме.
Боян: Ясно е, че аз се занимавам със снимане на клипове… Та, сложихме малко осветление, сложихме 4 камери, заснехме го за 1 час с помощта на Бенджи (б.а. – съпругата на Боян Албена Арсова), която снимаше с подвижната камера, а другата помощ беше от пушек машината.
Деси: Всичко си направихме сами с много ентусиазъм и желание.
Боян: Буквално за 1 час го заснехме и после е монтиран за 1 ден и това е. Просто трябваше да пуснем някакво видео, което поне малко да ни представя преди концерта.

MH18: Да поговорим и за предстоящия ви първи концерт. Той ще се състои на 1-ви февруари в Зала за събития “В парка”. Ясно е, че няма как да издадете всичко от сега, но все пак ако може малко да открехнем вратата – какво да очакват зрителите от вас?
Деси: Не знам… ще ги изненадаме, предполагам, все пак сме нова група…

MH18: Само авторска музика ли ще свирите?
Деси: Да, само авторска е.
Боян: И нещо като кавър…
Деси: …да, но то пак е на Боян, т.е. кавър на Боян, хахахаха.
Боян: Ние редовно правим кавъри на собствените си песни, хахаха. Сетът ни ще е половин час. И занапред най-вероятно ще избягваме да правим дълги сетове, защото е много тежко и натоварващо, и за хората според мен е по-добре за по-кратко време да добият по-пълни впечатления, да им дадем повече за по-кратко време, отколкото да свирим много дълго и да е нещо размито. Като цяло това, на което разчитаме за експресивността на концерта, е, че ще свирим на една много интересна озвучителна система, която е с много голяма енергия и се надяваме да ни издържи, хаха, на звуковото налягане. Също така се надяваме, че това, че ни е първи концерт ще привлече хора, на които им е любопитно какво представляваме и се надяваме да им дадем нещо, което по някакъв начин да им разчупи погледа, да видят нещо различно…
Деси: …и да избухнат и те, понеже ние ще избухнем при всички случаи и целта е и публиката да я накараме така да си изразходи енергията, защото нашите свирения са свързани с много разход на енергия. Музиката ни има много пречистващ ефект преминава през теб като буря и трябва да се преживее… Ние това мислим да го предадем на хората.
Боян: Да, това много готино го каза, защото наистина по някакъв начин нашата музика трансформира негативната енергия в позитивна, много е силно избухващо, експлозивно и който оцелее, после е като новороден, хахахахаха
Деси: Да, пречистващо действие има. След такова свирене, след репетиции аз лично се чувствам доста пречистена, тъй като изразходвам всичките негативности, които са ме обзели.

MH18: Какво ще пожелаете на читателите на Metalhangar18.com?
Боян: Пожелавам им първо да се размножават, ако искат чрез делене или както преценят, хахаха. Да приемат информацията от Metalhangar18.com и това да ги мотивира да ходят повече на концерти. Да слушат повече българска музика…
Деси: Ще им пожелая да се виждаме повече на концерти, Metalhangar18.com да разпространява все повече информация, както винаги го прави, и с хората да се виждаме на концертите и да си формираме здрава социална, хубава, стабилна, музикална, любителска среда и да се подкрепяме, да си слушаме музика и да ходим на концерти.
Боян: Готино е, че тази среда е доста здравословна, наистина…
Деси: Страхотна е, просто трябва да се подкрепяме и да се виждаме все по-често на концертите и да има повече концерти, да се прави повече музика, повече да се пише, да се чете, ще е супер! Големи мечтатели сме, хаха.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото