Интервю с Peavy Wagner (RAGE, LINGUA MORTIS ORCHESTRA)

RAGE са една от малкото чужди банди, които за една година ще направят два напълно различни концерта в България. Първият път беше през януари. Вторият ще бъде само след седмица и ще бъде посветен на 20-годишнината на един от най-яките албуми на бандата – „Black in Mind”. Второто, но не по-малко важно, когато говорим за предстоящия концерт на RAGE е, че групата идва у нас в подменен състав. Така те са първата чужда банда, която за една календарна година ще се представи в България в два различни формата. Концертът, организиран от „BGTSC” е на 29 ноември. Съпорт на немската пауър машина ще бъдат гърците EMERALD SUN.

Интервюто с Peavy Wagner (RAGE, LINGUA MORTIS ORCHESTRA) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 16.11.2015 година.

От другата страна – Привет, Peavy, в края на месеца RAGE са в България…

Peavy Wagner – Това, което ще направим на първо време е да представим новия състав. Това ще бъде третият концерт с новите момчета. Ще пътуваме от Гърция и шоуто в България ще бъде последното за съответния уикенд. Така че на първо място, ще представим новия състав. На второ – ще направим специален концерт, защото през 2015 отбелязваме 20-годишнината на „Black in Mind”, който излезе през 1995 година. Оказва се, че той е най-обичаният албум от феновете и много хора ни заляха с желанията си да чуят повече от него. Така решихме да направим концерти с материал основно от този диск. Това означава, че сетът ще бъде много специален.

От другата страна – Представи с няколко думи новите в RAGE – Vassilios и Marcos.

Peavy Wagner – Vassilios е новият ни барабанист. Той е с гръцки корени, но е роден в Германия. Името му не е толкова странно, отколкото всъщност звучи. Той е много стар мой приятел, с който се познаваме още от 80-те. Запозна ни Chris Efthimiadis, оригиналният барабанист на RAGE. По това време, 1988, Vassilios вземаше уроци по барабани от него, а по- късно му беше и дръм техник. Доста време сме били заедно и запазихме приятелството си през годините. И сега, когато се оглеждах за нов барабанист, имах идеята да го питам, дали все още се занимава с ударни. Защото не беше свирил с години, но не беше забравил как се прави. Веднага се съгласи и няколко месеца репетирахме. Наистина се справя чудесно. Записахме нов албум, който трябва да излезе през 2016, а Vassilios свърши страхотна работа в него. Бъдете убедени, че ударните ще бъдат на високо ниво. Marcos, китаристът ни, е също мой приятел от доста години. Роден е във Венецуела, но 20 години живя в Тенерифе, Испания. Преди известно време се премести в Белгия, което не е толкова далече от мен. Това ни позволи да поддържаме доста близки контакти, срещахме се редовно. Той беше първият ми избор за нов китарист на RAGE. Невероятен е и фантастичен музикант. Най-хубавото нещо по отношение на двамата е, че на първо място са ми много добри приятели, което от своя страна води до по-лесен работен процес. На второ място и двамата са наясно с материала на RAGE, буквално са израснали с музиката на група и са й били фенове от тийнейджъри. Наистина имат идея за какво става въпрос. Бих отбелязал, че в момента сме в перфектната форма, за да продължим напред.

От другата страна – Сигурно не те оставят намира с въпроса, какво те провокира да смениш състава след толкова успешни албуми и години?

Peavy Wagner – Проблемът с предишния състав беше, че отношенията между нас не бяха особено добри. Victor Smolski и André Hilgers са много добри музиканти, но между нас имаше стена, дори си мисля, че не са ме харесвали. Понякога André се държеше много нарцистично. Защо трябва да търпя такова поведение от някого, когото съм поканил да свири в собствената ми банда? Нямам нужда от това. Няма да навлизам в подробности, но случаите не бяха един или два. Същото се отнася и за Victor. Victor се опитваше да овладее все повече положението в групата, дори накрая претендираше, че RAGE е негова банда, правеше, каквото си пожелае. В края въобще не се вслушваше в мен, а се опитваше да прокара само своите идеи, като променяше посоката на групата. Дори се стигна до там да се опитва да ме хлъзне по финансовата част. Накрая му казах – „Достатъчно, до тук бяхме!” 15 години са напълно достатъчно, преди всичко да прерасне в открита война. Дълго търпях и накрая сложих край. Започнах наново с нови момчета на борда. През последните години не се чувствах щастлив в положението, в което се намирах и не това бяха нещата, които исках. Така че сложих точка.

От другата страна – Значи да разбирам, че ти предпочиташ на първо място в групата да сте приятели…

Peavy Wagner – Отношенията в една банда винаги са важни…

От другата страна – Тогава професионалните качества отиват на второ място…

Peavy Wagner – Разбира се, че в RAGE има определен подход на работа и музиката не е толкова лесна. Хората, които са с мен, трябва да имат опит. Но основният фокус не пада върху това. За мен е много важно музикантите в една професионална банда да се разбират, защото сме заедно много време. И когато отношенията вътре се прецакат, бъдещето става неясно. Все едно да се ожениш за някого и в един момент да спреш да го харесваш. Тогава започват и личните войни. Всеки ден е гаден. Миналата година навърших 50 и реших, че вече не ми се преминава през подобни отрицателни изживявания. Подобна цена няма смисъл да се плаща. Никой не иска да страда. И когато не се чувстваш добре в компанията на някого, значи нещата са поели в грешна посока.

От другата страна – Когато се появи информацията за промените в групата, много хора си помислиха, че предстои промяна и в музикалната насока на RAGE…

Peavy Wagner – Не, нищо подобно, точно обратното, опитвам се да спася музикалната насока на RAGE, с която бандата е добре известна. Проблемът идваше от останалите. Smolski постоянно се опитваше да променя посоката, все повече, и все повече. Много хора се оплакваха, че ставаме все по-технични, че се превръщаме в малко копие на DREAM THEATER… Ха-ха-ха… Много фенове искаха от нас да се върнем към музиката ни от 90-те – албумите „The Missing Link” и „Black in Mind”. Двата диска станаха много популярни и днес техния звук липсва на много хора. И това, което направихме сега е, че записахме нов албум, който скача в обувките на „Black in Mind” – същата сурова енергия и мощ.

От другата страна – Без симфонични елементи?

Peavy Wagner – Да, в новия албум няма симфонични елементи. Но ако трябва да се върнем в 90-те, идеята за симфоничните пасажи в музиката на RAGE също беше моя. Но те трябваше да участват по друг начин. Сравненията са свързани с албумите „Lingua Mortis” или „XIII” от 90-те и тези, в които симфоничните аранжименти са на Victor Smolski от последните ни албуми, където те са коренно различни. Това, което аз направих със симфоничен оркестър, звучи като метъл група, която използва симфоничен оркестър, а идеите на Victor превърнаха музиката на RAGE в мюзикъл, което ни извади от метъла такъв, какъвто трябва да бъде. Още нещо, което не се връзваше с моята концепция.

От другата страна – Двадесет години по-късно какво означава за теб албумът „Black in Mind”?

Peavy Wagner – Страшно много. Това е най-успешният албум на групата. Също така това е изданието, за което феновете се сещат на първо място, когато стане дума за RAGE. Този албум отразява в най-добра степен стила на бандата. А в личен аспект от онези времена съм запазил много добри спомени.

От другата страна – Какво си спомняш от записите?

Peavy Wagner – Спомням си, че бяха малко хаотични. Беше първият албум на онзи състав. Manni Schmidt беше напуснал малко преди това. Имахме двама нови китаристи, които нямаха много опит в студио. Това доведе до доста забавни ситуации, когато записваха техните части. Стояха заедно в студиото и записваха. Трябва да видиш видео от процеса, трудно е да обясня за какво ставаше дума. И двамата бяха много млади и се караха, но не сериозно. Беше много смешно. Когато гледам клипчета от този период, се заливам от смях. Спомените ми са страхотни. Бях продуцент на албума, заедно с Ulli Pösselt. Постоянно бях с момчетата и си изкарахме страхотно в студиото. Също така по това време групата беше много креативна. Композирахме песни като бесни. Всеки ден завършваше с две-три нови парчета. Повечето идеи ги използвахме, но останаха и много, които тогава така и не реализирахме. Сега тези идеи ще станат част от юбилейното издание по повод 20-годишнината на „Black in Mind”, което предстои да излезе. Те ще влязат вътре като бонус диск. Също така ще има и демо версии на песните от диска, както и композиции, които все още не са виждали бял свят. Което сигурно ще представлява интерес за колекционерите. Така че спомените ми оттогава са много добри. Бяха забавни и креативни времена.

От другата страна – Сега, след 20 години, би ли искал да промениш нещо в песните от диска?

Peavy Wagner – Единственото нещо, което бих искал да променя е звукът, който слушан днес, е доста ръбат. Албумът не звучи като съвременните метъл продукции. Обаче той е записан преди 20 години и за тогава си е доста добър, а и доста хора го харесват. Също така днес дискът е вече исторически. За това и няма смисъл и не можем да го сравняваме с днешните албуми. Много съм щастлив с „Black in Mind”.

От другата страна – През 90-те грънджът беше най-популярният стил, а метълът беше изтикан в ъгъла. Как в такива времена метъл банда като RAGE издаде най-добрия си албум?

Peavy Wagner – Нещата стояха така – грънджът беше популярен, беше във фокуса на медиите и беше мейнстрийм, особено в САЩ. Обаче метълът тук в Европа и Япония имаше силни позиции. Сигурно ако разгърнеш списанията от онези времена, няма да се съгласиш с думите ми, но феновете си ги имаше, метъл бандите също. По това време изживяхме страхотни моменти. В Япония почти стигнахме върха. Там „Black in Mind” беше на крачка от златото. Продажбите бяха огромни. Така че не помня 90-те като ерата, в която липсваше метълът. Разбира се, че той не беше във фокуса на медиите, но живееше пълнокръвно, а и няма как да убиеш толкова силно нещо. Модата е преходна, но метълът не е мода. Винаги има хора, които го слушат и ще го слушат.

От другата страна – Метълът е до живот…

Peavy Wagner – Точно така, метълът е до живот.

От другата страна – Имаш ли любими песни от „Black in Mind”?

Peavy Wagner – Много. Бих казал, че повечето от композициите не са подвластни на времето. Разбира се, някои песни от албума се превърнаха в хитове като едноименната или „Sent by the Devil”. На мен най-много ми харесва „Shadow Out of Time”. В нея и мелодиите, и рифовете са фантастични. Най-дългата композиция „In a Nameless Time” е много сайкъделик. Страхотна пауър метъл песен е „Until I Die”. Харесвам страшно много неща от албума.

От другата страна – Моята любима песен е „Forever”!

Peavy Wagner – Песента е за смъртта. А това означава вечност. Мъртвите не се завръщат.

От другата страна – Когато създавахте албума, смятали ли сте, че 20 години по-късно той ще продължава да се слуша?

Peavy Wagner – Тогава въобще не съм мислил, какво ще се случи след 20 години. Още повече, че тогава не съм си и представял, че RAGE ще съществуват 20 години по-късно. От днешна гледна точка разбирам, че албумът е крайъгълен камък и до края на живота ми ще продължава да е един от най-важните албуми в кариерата ми. Също така много групи, които са оцелели, колкото нас имат дискове, който могат да посочат като крайъгълен камък в кариерата си. За пример мога да дам HELLOWEEN, които винаги ще бъдат фокусирани върху двете части на „Keeper of the Seven Keys”.

От другата страна – За мен „Trapped!”, „The Missing Link” и „Black in Mind” винаги ще си останат „Светата троица” на RAGE. Понякога чувстваш ли се бесен, когато всичко след това на групата е сравнявано с тези три албума?

Peavy Wagner – Съгласен съм с теб, че това са трите най-важни албума за RAGE. Също така към тях може би трябва да добавиш и „Lingua Mortis”, и „XIII”, защото те са също важни в оркестрален аспект. Това са най-значимите дискове за бандата. Създадохме ги през 90-те, когато стилът ни беше точно определен и много хора участваха в създаването им. Сега като се замисля, по-късните албуми излизат от тези рамки. „Unity” и „Soundchaser” може би се доближават до материала от 90-те. Но като стил се различават от него. Така че съм съгласен, когато хората сравняват новите ни издания с албумите ни от 90-те. И също така разбирам феновете, които твърдят, че харесват повече стария RAGE. Сега мога да го осъзная, защото съм се върнал назад, разговарял съм с много хора и наистина съм се вслушал в думите им за старите ни албуми. Трябва да ти призная, че до началото на тази година нямах нито фейсбук профил, нито скайп. Стоях далече от интернет. Буквално бях извън света. Идея си нямах какво мислят феновете за моята работа. Откакто си направих профили в социалните мрежи, очите ми се отвориха. Сега осъзнавам по-добре как феновете гледат на RAGE и на творчеството на бандата, какво харесват наистина и какво не харесват чак толкова много. Днес наистина разбирам тези неща, разбирам защо те харесват повече албуми като „Black in Mind” и „The Missing Link”, отколкото новите. Защото в последните определено липсва нещо от миналото.

От другата страна – Тогава смяташ ли, че за хората музиката няма същото значение, каквото е имала преди 20, 30, 40 години?

Peavy Wagner – Трудно е да ти отговоря на този въпрос. Това зависи от хората. Но бих казал, че за младите, които растат с интернет, музиката няма такава стойност, каквато е имала преди 30 години. Спомням си, когато аз бях дете и имаше само плочи – когато си купиш една, все едно притежаваш съкровище. Да държиш винила в ръцете си, беше безценно, не само за мен като фен. Днес имаш емпетройки, айпод с милиони песни, всичко е дигитализирано, в ръцете си нямаш нищо, а така музиката губи стойността си. И това е една от отрицателните страни на електронния свят. Стойността на музиката пада все повече.

От другата страна – Това обаче не Ви спира да създавате…

Peavy Wagner – Какво мога да сторя? Разбира се, че съжалявам, че времената се промениха по този негативен начин, говоря за ниската стойност на музиката днес, но от друга страна това, което хората продължават да харесват и да подкрепят са концертите. Те стават все по-интересни за тях. Виж само колко много фестивали се организират навсякъде, всеки продължава да обикаля света и това работи. Обяснявам си го с факта, че хората искат да съпреживеят на живо музиката. Тази част от бизнеса се развива много добре, в сравнение преди 20 години. Бих искал да добавя, че метъл сцената е малко по-различна от останалата музика. Феновете са много по-отдадени на групите, които харесват. Когато някой наистина е почитател на някоя метъл банда, това автоматично вдига стойността на музиката в сравнение с поп изпълнителите. Никой вече не си купува поп албуми, обаче изданията в метъла продължават да се котират твърде добре. Виж Германия, тук повечето метъл банди имат доста високи позиции в класациите, защото феновете наистина искат да притежават албумите на физически носител.

От другата страна – А смяташ ли, че музикалните жанрове днес все още имат някакво значение?

Peavy Wagner – Всичко е въпрос на вкус. От много време има групи, които прескачат от стил в стил, вземи т.нар. кросоувър. И това не е популярно от днес А има и банди, които са традиционалисти, стриктно спазват границите на стила и не сместват нещата. Днес всичко може да мине.

От другата страна – Тогава за една песен е по-важно да е добра, отколкото от кой жанр е, така ли?

Peavy Wagner – Абсолютно. Аз съм също и композитор и мога само това да кажа – добрата песен е добра във всякакъв формат. Ако си създал добра песен, можеш да я изпълняваш в какъвто и стил си харесаш. Всичкото това смесване на стилове и споровете около тях, водят до това, че много банди, които го правят, не създават добри композиции.

От другата страна – В такъв случай как трябва да звучи албумът на 21 век?

Peavy Wagner – Отговорът е невъзможен. Какво да ти кажа. Зависи от личния вкус. Днес има и много стилове, и много предпочитания, и всичко зависи от това, какво харесваш. Вземи например т.нар. ритуални банди, които се опитват да звучат като групите от 70-те и 60-те, искат да го играят хипита като BLUES PILLS – тяхното какво е? Ако искам да слушам Janis Joplin, си пускам Janis Joplin, а не някакви си BLUES PILLS. Обаче хлапетата не знаят, коя е Janis Joplin. Те виждат тези BLUES PILLS и чуват нещо, което никога на са чували. Харесват ги и се стига до парадокса, че определят музиката на състава като нова. Но ако им покажеш оригинала, веднага ще разберат, че BLUES PILLS са копие, че са ограбили миналото. Така че звукът на албума на 21 век зависи от личния вкус и предпочитания. Възможностите днес са много по-добри. Всеки може да създаде това, което му харесва, като тежък и мощен звук, например, който не беше достъпен преди 30, 40 години.

От другата страна – Един личен въпрос, ако изходим от името на бандата, към какво е насочен днес гневът ти?

Peavy Wagner – С годините ставам се по-спокоен. Като по-млад често беснеех. Не бях в състояние да контролирам агресията си. Днес обаче съм по-способен да я туширам в зародиш. Обаче, за да съм честен, когато карам кола и пред мен има идиоти, които спят или блуждаят докато шофират, откачам. Мразя ги. Побеснявам. Свиря им с клаксона. Това е единствената ситуация, в която не мога все още да контролирам агресията си.

От другата страна – И на края, ако имаш шанса да срещнеш 20-годишния Peavy, какъв съвет би му дал?

Peavy Wagner – Пич, карай го по-спокойно и не пий твърде много