Paul Speckmann MASTERСкоро MASTER ще издадат „Vindictive Miscreant“. От индийски лейбъл. Защото според Paul Speckmann там се справят много по-добре. Всъщност MASTER са от онези банди, които поставят началото на онзи стил, по който се прекланят милиони. Точно така – става въпрос за дет метъла. Ако трябва да сме още по-пунктуални MASTER се раждат година преди DEATH. Обаче птиченцето на късмета не каца на тяхното рамо… Paul Speckmann обаче не съжалява за нищо, защото е постигнал онова, за което се е борил. И съвсем скоро – на 4 август MASTER ще бъдат част от „Sea Of Black 2018” в Бургас.

Интервюто с Paul Speckmann (MASTER, DEATH STRIKE, CADAVERIC POISON) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 23.07.2018 година.

От другата страна – Привет, Paul, интересува ли те световното по футбол в Русия?

Paul Speckmann – Ни най-малко.

От другата страна – Защото не играят САЩ и Чехия?

Paul Speckmann – Не, просто повече си падам по вдигане на тежести и други подобни спортове.

От другата страна – Какво ще свирите в Бургас?

Paul Speckmann – Песни от всички албуми. От първите два, от които обикновено изпълняваме песни, третия до последния. Разбира се и от последните заради новия състав на групата. Ще има и песни на DEATH STRIKE. Добър сет лист сме подготвили. Не знам колко време ще имаме, но се надявам поне на час и половина. Ще видим

От другата страна – Има ли албуми,които харесваш повече от други?

Paul Speckmann – Това е малко странен въпрос, който ми задават много пъти. Защото когато създаваш музика, ти влагаш сърце и душа във всеки запис. Всеки мой албум отразява моите чувства и какво се е случвало около мен тогава. Обичам всеки мой диск, но принципно винаги се надявам най-добър да е последния ми албум. Може би всеки ти казва същото. Всеки се надява, че последният му албум е най-добрия. Той може и да не е, но всеки се надява, че е така.

От другата страна – Феновете обаче имат любими албуми, както и музикалната критика…

Paul Speckmann – В това е проблемът. Понякога се получават недоразумения. Критиката често харесва албуми, за които на мен не ми пука, както и мрази албуми, които аз много харесвам. И това е труден въпрос, наистина.

От другата страна – Как намираш баланса между вкусовете на феновете, критиката и своя собствен?

Paul Speckmann – Пиша песните преди всичко за себе си. Това е на първо място. Ако аз съм доволен от едно парче, значи то е добро. Понякога критиката и феновете харесват един албум повече от друг, но за мен е важно всеки път да си свърша работата по най-добрия начин.

От другата страна – Но когато приключиш един албум, той вече не е твой, а на публиката?

Paul Speckmann – Нямам проблем с това.

От другата страна – Последният ти албум с MASTER е от 2016 година, но имаш много странични проекти с музиканти като Rogga Johansson…

Paul Speckmann – Преди време Rogga искаше да участвам в албум с много различни вокалисти. Обади ми се, за да ми предложи участие и да ми каже, че е написал песен с мисълта за MASTER в главата си и искаше да я чуя. Да преценя дали бих искал да я запиша. Предложи ми да напиша текста към парчето. Написах го, изпях го и след известно време Rogga се свърза с мен с предложение да работим заедно по цял албум. Поиска да подхванем нов проект. И така вече имаме четири албума. Разликата с MASTER, е че той пише цялата музика за този проект. В началото участвах с няколко текста. Във втория също, но след това подготвям всички лирики и пея в песните. Музиката е изцяло от Rogga. Аз нямам участие там. При MASTER аз се занимавам с най-малко 90 процента от всичко. Както ще бъде и в следващия албум на групата, който се казва „Vindictive Miscreant“. В него аз съм авторът на всичко. През последните години в изданията на MASTER аз съм създал между 90 и 100 процента музиката и текстовете. Това е разликата с останалите проекти, в които участвам. От няколко години се подвизавам и в CADAVERIC POISON. При тях други музиканти пишат музиката и искат аз да създам текстовете и да пея, това е всичко. Бих отбелязал, че албумите се получават много добре.

От другата страна – Как се чувстваш, когато пееш върху чужда музика?

Paul Speckmann – Все едно ми е. Няма голяма разлика. Някой ми изпраща песен, аз я чувам веднъж или два и в повечето от случаите пиша текста за 10 минути. Получава се много бързо. В проектите, в които участвам, май се получава по-лесно от собствената ми група. За моите собствени песни ми отнема малко повече време. Особено при текстовете, защото съм много претенциозен в това отношение. При другите проекти те се получават много по-естествено и бързо. Няма смисъл обаче да се оплаквам, защото нещата работят, както и да ги погледнеш.

От другата страна – Значи оформяш една своя песен около мелодиите, които създаваш?

Paul Speckmann – Точно така. Добър опит. И при другите проекти, и за MASTER оформям текстовете около музиката. Но за останалите се занимавам само с текстовете.

От другата страна – MASTER са създадени през 1983 година. Защо когато се говори за родоначалници на дет метъла се посочват DEATH, а не MASTER?

Paul Speckmann – Това е вярно, но разликата е, че Chuck Schuldiner издаде албум преди мен, това е факт. Както е било положението с THE BEATLES и THE ROLLING STONES. Трябваше да подпишем договор по-рано, което не стана. Аз не подписах договор до 1989 година, а от 1983 дотогава се бяха променили много неща. Това е причината за грешката. С MASTER имахме един много ужасен договор с „Combat Records”, който ни създаде големи проблеми. DEATH също бяха към тях, но нас ни прецакаха. Може би ако това не се беше случило, щях да бъда по-успешен. Опитвам се обаче да не мисля за тези неща. Но в крайна сметка съм щастлив, че просто съм жив.

От другата страна – Как ти помогнаха тези седем години от създаването на групата до издаването на дебютния албум?

Paul Speckmann – Тези години бяха голяма борба. Непрекъсната и здрава работа, за да издадем дебют. подписахме един договор през 1985 и трябваше да се откачим от него, за да подпишем с „Nuclear Blast” през 1989 и да издадем „Master”. През това време вървяхме напред. Борихме се. Имаше много смени в състава, опитвахме се да организираме нещата. Обаче никога не се предадохме. Все още пиша музика, записвам и правя турнета всяка година. Тази година имам 20 концерта в Бразилия и 12 в Европа без летните фестивали. Няма от какво да се оплаквам. Системата работи добре.

От другата страна – Кой е най-болезненият урок,който си научил?

Paul Speckmann – Това е добър въпрос. Най-голямата ми грешка беше да допусна оригиналният ни барабанист, да контролира групата. Аз платих за записите на оригиналните демота на MASTER, което доведе и до лошия договор с „Combat”. Което доведе до разпадането на оригиналния състав. Събрахме се само веднъж, колкото да презапишем целия материал заради дебютния албум към „Nuclear Blast”, който излезе през 1990. Два дни след записите се разделихме окончателно. После поех контрола над групата. Ако тогава имах повече контрол в MASTER, днес нещата със сигурност щяха да са по-различни. Това е най-болезненият урок, който съм научил.

От другата страна – През годините имате доста смени в състава…

Paul Speckmann –  Не и през последните 14 години. Може би в ранните години е така, но не и сега.

От другата страна – И все пак защо музикантите напускат MASTER? Какво беше положението при Paul Masvidal от CYNIC например?

Paul Speckmann – Paul никога не е бил част от MASTER. Просто беше нает музикант за 100 долара и билет от един град във Флорида до друг. За да ми помогне с китарите, защото нашият китарист се запиля някъде. Той дойде в студиото, за да запише китарите за 24 часа и повече не го видях. Той свири в „On the Seventh Day God Created… Master”. Но никога не е бил в бандата и никога не е репетирал с нас. Беше с групата само за ден. Мисля, че успя да запише всичко за няколко часа всъщност.

От другата страна – Записал е всички китари за по малко от ден?

Paul Speckmann – Да, записа много бързо всички сола и рифове. Сигурно е интересно, но за него това е един от най-калпавите албуми, в които е участвал някога. Но пък аз харесвам свиренето му в албума. Тогава ни свърши много добра работа и то почти безплатно. Направи го като услуга за Scott Burns. Независимо от това, важното беше, че накрая вече имахме готов запис. Това беше идеята.

От другата страна – Каква е тайната на стабилния състав?

Paul Speckmann – Трудно е като в брака. Трудно е да се задържат хората и да се работи с други хора. Всеки има свое мнение и идеи. Ако в една група цари демокрация и всеки има равен глас, нещата никога няма да сработят и съставът ще се раздели. Трябва да има някой, който да контролира процеса иначе нищо няма да се получи. За това и ние продължаваме заедно вече 14 години. Защото аз дърпам конците, уреждам концертите, отговарям за парите, плащам заплати и т.н. При демокрацията нещата зациклят. Може хората да не са съгласни с мен, но съм се убедил, че този начин не работи в MASTER. Това съм го установил още в миналото от бандите, в които съм бил преди MASTER. Ако всеки поема отговорност, нищо не работи Трябва един да е шеф и това съм аз. Като Schmier, Lemmy и още няколко пича. Аз съм шефа в моята банда. Знам от опит, че винаги трябва да има една централна фигура.

От другата страна – Спомена Lemmy. Кой според теб ще замести старите групи, когато спрат да свирят?

Paul Speckmann – Той е един от моите герои. Но нямам идея. Не знам. MOTORHEAD бяха едни от най-добрите. По мое време сцената беше по-добра, имаше оригинални групи, а днес за съжаление много банди са обикновено копие на старите. Всеки иска да звучи като METALLICA, SLAYER, VENOM, MOTORHEAD. Липсва идентичността.

От другата страна – Младите групи звучат все по-еднакво…

Paul Speckmann – Въпросът е труден. Наистина не знам кой би могъл да замени MOTORHEAD. Не знам какво ще донесе бъдещето. Вярвам, че метъл музиката няма да спре да съществува. Все още вярвам в стила. Идея обаче си нямам коя от младите банди, ще избухне. Много от новите и успешни групи всъщност нямат свое лице. И това по някакъв начин носи страх за бъдещето. Много банди копират звука и имиджа на старите и имат успех с това. Не го разбирам. Защо трябва да се копира някого, а не се концентрират усилията върху собствената идентичност? Никога не съм го разбирал.

От другата страна – Може би, защото всичко в музиката е вече открито…

Paul Speckmann – Да, предполагам че е така, но трябва да имаш свое лице. Знам че ни наричат MOTORHEAD на дет метъла, но моите парчета не звучат като MOTORHEAD. MASTER имат идентичност.

От другата страна – Имаш ли неизпълнени желания?

Paul Speckmann – Не, направил съм всичко, което съм искал. Колко ъндърграунд музиканти познаваш, защото аз съм точно такъв, които да живеят само от музиката си? Аз се издържам само от моята музика, нямам друга работа, а това далеч не всеки може да го каже. Мечтите ми се сбъднаха. Не ми се налага да ставам всяка сутрин, за да отида на работа. Спазвам някакъв график, но за репетиции и се упражнявам. Не работя всеки ден от 9 до 17 часа. Мога да правя каквото си искам. За това и казвам, че не всеки в ъндърграунда може да постигне това ниво. За голяма част от тях музиката е хоби. Знам го със сигурност.

От другата страна – Как успяваш да се справяш във времената на масово смъкване от Интернет?

Paul Speckmann – Хората още купуват дискове, тениски, албуми, винили, шапки… Продавам по нещо почти всеки ден по целия свят. Да не кажа във всеки един момент. И така през последните 10 години. Преди тези десет години беше по-добре, но и днес не е толкова зле.

От другата страна – Звучиш позитивно. Последно, когато говорих с Markus от CREMATORY, той се оплакваше, че никой не купува албумите им…

Paul Speckmann – Давам ти веднага пример. През тази седмица продадох 25 мои диска. Това е истината и то на двама души. Страхотно постижение е. И не говоря за един албум, аза 25 различни диска. Постоянно го правя. Това става почти всеки ден. Някои купуват по един или два албума, но за мен нещата работят. Аз получавам дисковете си без пари от издателите заради начина, по който съм подписал договорите. Така че ги продавам на чиста печалба. Продавам много при участия на фестивали. Преди разбира се беше по добре, но трябва да се бориш, аз обичам да пътувам и да свиря. Иначе алтернативата е да се откажа и да си стоя вкъщи.

От другата страна – Последният албум на MASTER „An Epiphany of Hate“ беше издаден от индийския лейбъл „Transcending Obscurity Records”?

Paul Speckmann – Да, новият ни албум също ще бъде издаден от тях след няколко седмици.

От другата страна – Защо те издава лейбъл от Индия?

Paul Speckmann – Защото договорът, който изпратиха, беше чудесен за мен. Те вършат по-добра работа от много големи германски лейбъли, които не ми предлагат много пари. Това ме провокира да потърся друг вариант. Независимо че е ъндърграунд лейбъл, „Transcending Obscurity Records” вършат страхотна работа. Справят се много по-добре от повечето немски звукозаписни компании. Феновете купуват техните издания. Писаха ми преди няколко години. Свързаха се с мен чрез Rogga Johansson, пратиха ми оферта и аз приех. Нямаше как да откажа. Скоро ще издадат и новия албум на MASTER „Vindictive Miscreant“. Подписах с тях в края на май. Знаех, че ще поизчакам, защото на дневен ред имаха други проекти. Но с лейбълите е така. Трябва да се чака. Иначе новият албум ще е тотален олдскуул. Има песни по 3 и половина минути, има и епични, които са, по 7-8 минути. От доста време не съм си позволявал толкова продължителни композиции. В тях има доста интересни пасажи, има добри вокали, има добри рифове. И в същото време дискът е много праволинеен. Има увличащи фрази, текстове, вокални линии. Не съм го планирал предварително. Така се получи. Харесва се и на хората, които го чуха. Феновете ще бъдат приятно изненадани. Трябва да се опитваш винаги, да даваш най-доброто, трябва да вярваш в музиката си. Албум като „Faith Is in Season“ например получи ужасни ревюта, но в Южна Америка много хора го харесват. „On the Seventh Day God Created… Master “ също е много популярен сред феновете, въпреки слабите ревюта.

От другата страна – Няколко по-различни въпроса накрая – кое е по лошо – да се провалиш или изобщо да не опиташ?

Paul Speckmann – Да не опиташ. Животът е борба и ако не се пребориш за своето, значи не си живял. Добър въпрос всъщност.

От другата страна – Каква е разликата между това да си жив и да живееш?

Paul Speckmann – Жив съм, когато свиря независимо пред колко хора. Другото е да се будиш, да ходиш до тоалетна, да си миеш зъбите, да се храниш… Да съществуваш. Жив ме правят концертите. Също добър въпрос.

От другата страна – Какво предпочиташ: да те харесват или да те уважават?

Paul Speckmann – Уважението е по-важно. Уважават ме много известни музиканти, вдъхновил съм много хора. Понякога се изненадвам колко са много. На колко много хора съм повлиял. А те са много по-известни от мен. Уважението е важно!