Интервю с Mike Browning (NOCTURNUS A.D.)

Един реюнинън на група от началото на 90-те ни накара да се свържем с нейния основател Mike Browning. Ето какво ни разказа той за sci-fi дет метъла и ъндърграунда:
-Здравей! Кажи ни за сегашното състояние на групата. Може ли да се смята за наследник на Nocturnus или е съвсем различна група?

-По малко и от двете е, казано честно. Наследник е в аспекта, че продължава историята от The Key, а е съвсем нова, защото единственият оригинален член съм аз, а аз създадох Nocturnus, тъй че има елементи и от двете. В момента приключи участието ни в Maryland Death Fest, а след 2 седмици отиваме в Европа за Hellfest и Dokk’em Fest и още едно шоу в Antwerp, Белгия. След това ще се съсредоточим върху писане на нов Nocturnus AD материал.

-Ще ни представиш ли членовете на бандата? Има музиканти, които са свирили в зората на дет метъла – като Даниел Тъкър от Obituary.

-Да, ами нека тогава започнем с Даниел Тъкър – басистът ни и най-новият член на бандата, въпреки че е тук от 2 години. Също така е свирил в първата тава на Obituary – Slowly we rot. Китаристите ни са Damian Heftel, който е свирил в Brutality и Contorted и Belial Koblak, който от своя страна е бил в Incarnation и Lethal Prayer. Клавиристът ни се нарича Nocturnal и по народност е от Боливия.
-С каква цел бандата се събра през 2013-та? За да свири стар материал или и да твори нов?

-Ще правим и двете. Когато свирех с Nocturnus по турнета ги правихме извън щатите, за да няма проблем със запазените марки, но по-надалеч нямаше как да стигнем и така, през октомври 2013-та реших да измисля ново име, с което да мога да свиря стари неща и същевременно да творя нови – така се роди Nocturnus AD.
-Наскоро свирихте в Maryland Deathfest, което е голямо мероприятие в света на екстремната музика. Как ви прие публиката? Имате ли други планирани концерти?

-Изкарахме си страхотно там, тълпата беше невероятна, безпрецедентно най-добрата пред която съм свирил досега! Дори ни споменаха в списание Spin, като едно от топ 15-те най-добри неща на феста. Това е страхотно! След 2 седмици ще сме в Европа за двата феста (Hellfest и Dokk’em Fest), през ноември ще свирим на Nuclear War Now Fest в Берлин, а в момента работим по въпроса за няколко дати в щатите.
-Nocturnus е наричана иновативна дет метъл банда в много аспекти. Виждате ли се като иноватори в жанра за използването на клавири и електронни ефекти? Виждате ли отражение на музикалните си идеи и техните развития в материала на бандите дошли след вас?
– Когато пуснахме демото си The Science of Horror през 1988-ма не съм си и мислил, че правим нещо иновативно, защото съм израстнал през 70-те и доста от хеви рок и метъл бандите тогава имаха клавири, тъй че за мен това беше нещо, което ползвам за интрота и атмосфера, а в последствие се превърна в постоянен инструмент в състава ни. Може и да сме иноватори, но не мисля за това така. Много иновативни банди имат пътека от последователи, не вярвам, че някой е копирал точно нас. Не бях чувал същото звучене, докато не създадох Nocturnus AD.
-От кого си вдъхновен музикално и идеологично в ранните си години? Кои банди според теб са основателите на модерният дет метъл?
-Всъщност са доста, но тогава, музикално, мога да кажа, че винаги съм харесвал Tommy Aldridge като барабанист, с течение на годините хора като Дейв Ломбардо и стигнем до днес с хора като Derek Roddy. Идеологично всичко започна с Anton LaVey и The Necronomicon и се доразви с Crowley и Kenneth Grant. Може би неща като Morbid Angel, Death, Venom, Slayer и други такива, защото от там нататък всичко става прогресивно по-тежко.
-Ти си един от малкото пеещи барабанисти в екстремната музика – заедно с Chris Reifert от Autopsy. Лесно ли е за правене – да пееш и да свириш на барабаните същевременно? Каква е причината барабанистът да е и вокалист. Както знаем, често срещана практика е вокалистът да е близо до публиката, като фронтмен на бандата. Мислиш ли, че това прави бандата по-непопулярна?

-Никога не е лесно, но това просто е нещо, което правя докато свиря. Когато почна да свиря – влизам като в транс, каквото става – става. Все едно нямам контрол над себе си – малко като влак пълен с демони! Не мисля, че е до това да има някой отпред, а че има връзка с тълпата, и въпреки че съм зад сета си мисля, че моята връзка с публиката е достатъчно добра чрез енергията, която отприщвам когато свиря. Това което правя е всъщност най-старата форма на магия – пея, докато удрям по „тъпаните“ – и хората го чувстват повече, от колкото го виждат.
Всъщност започнах да правя и двете през 86-та с Morbid Angel, защото не можехме да намерим подходящ вокалист, който да пресъздаде идеите ни на живо, и в момента в който почнах да пея и свиря сякаш тази древна магия  ме напътстваше и ми помагаше да правя двете неща.
-Защо Nocturnus остават на ъндърграунд сцената, въпреки че имат уникален стил, качествена музика и иновативни виждания?
-Може би защото променихме бандата между The Key и Thresholds. Справяхме се страхотно, албумът се продаваше добре и двете турнета Grindcrusher с Napalm Death и Godflesh и турнето с Bolt Thrower вървяха като по мед и масло. В един момент обаче, като изневиделица, всички някакси бяха настроени срещу мен – искайки отделен вокалист и да сменим цялостния стил на бандата – бях против това. Но всички други искаха промяната – бяха четири гласа срещу моят един. Дори лейбълът ни Earache искаше да имаме фронтмен – намерихме си, направихме Thresholds, който продаде по-малко от 1/3 от копията продадени с The Kеy. Не разбирам само защо, когато нищо по бандата не беше „счупено“, те се опитаха да я „оправят“? Но ако това не беше станало и аз бях продължил да свиря, пея и творя, продължавайки историята от The Key, нещата определено щяха да са различни!

-Каква е концецията зад ранните албуми на Nocturnus? Защо сте избрали точно тази атмосфера за музиката ви? Може ли стилът ви да се определи като дет метъл от космоса?
-Въпреки, че The Key има концепция зад себе си, същинската част от нея са в последните 4 песни – Andromeda Strain, Droid Sector, Destroying The Manger и Empire of The Sands. Другите 6 песни бяха за различни аспекти от зли и окултни неща – като Lake of Fire, Standing In Blood и BC/AD и дори и история в Neolithic. Когато ми хрумна да създам машина на времето и да се върна да унищожа Исус беше много богохулно и същевременно sci-fi и така успях да създам мрежа между двете неща и само по себе си то изгради история. За стилът – не знам, може би няколко отделни песни да, но цялостният стил не може да се определи!
-Независимо колко тривиално звучи – навремето Nocturnus имаха доста фенове в България, дори аз ви слушам от 92-ра насам. Сигурен съм, че има фенове и днес, бихте ли желали да кажете нещо на феновете си тук?
-Да, искам само да кажа, че мисля, че е страхотно самата музика да събира хора от всички точки на земята заедно, независимо от различните езици, етики и обичаи. Музиката е нещото, което ни събира и искрено се надявам някой ден да свиря в България. Невероятно е да отидеш на ново място и да срещнеш хора, които оценяват това, което правиш!
А дотогава винаги можете да следите какво правим на интернет страницата ни и във фейсбук.