Интервю с Mick Box (URIAH HEEP)

Няма значение колко пъти URIAH HEEP ще посетят страната ни. По-важното в случая е, че колкото и пъти да го направят, концертите винаги се превръщат в събитие. Повече от десет години групата не беше стъпвала в София. На 5 декември обаче ситуацията ще бъде променена. Това беше и поводът да си поговорим с Mick Box – китарист и основател на една от най-обичаните групи у нас.

Интервюто с Mick Box е излъчено в „От Другата Страна” по Радио Варна на 2.12.2013 година, както и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на БНР на 1.12.2013 година.

От другата страна – Какво да очакват феновете от вас?
Mick Box – Подготвили сме, както обикновено шоуто на URIAH HEEP. Пренасяме стадионния концерт в клуб. Ще изпълним всичко, което можем и сме предвидили. Ще чуете всички класически песни на бандата – „July Morning“, „Easy Livin'“, „Lady in Black“, „Gypsy“. Разбира се, композиции от последните два студийни албума на групата. Добра комбинация от всичко.

От другата страна – Спомняш ли си последния ви концерт у нас във Велико Търново?
Mick Box – Не мога да потвърдя 100 процента. Всеки път, когато свирим в България си изкарваме страхотно. Хората са прекрасни. Винаги се наслаждаваме на тяхната компания.

От другата страна – Причината според теб?
Mick Box – Феновете във вашата страна много обичат групата, може би защото през годините нашите песни са докоснали сърцата и душите им. Имаме много добри композиции, които са издържали проверката на времето и по един или друг начин са се превърнали в част от живота им. Това е основната причина според мен.

От другата страна – Предполагам си чувал за празника „Джулай Морнинг” – кога URIAH HEEP ще станат част от него?
Mick Box – За съжаление по това време винаги работим в другата част на света. Знам, че бившият ни вокалист John Lawton се изявява на него. Добра оферта е да прескочим натам.

От другата страна – Какво предпочитате – да свирите на голяма сцена или в клуб?
Mick Box – Понякога малките концерти ни връщат към началото на групата. Хубаво е да имаме възможност да виждаме от близо блясъка в очите на хората. Понякога това са най-добрите концерти, заради близостта и възможността за комуникация с публиката.

От другата страна – Коя песен никога не бихте махнали от сета си?
Mick Box – Това е „July Morning“. Композиция, която представя групата. В нея има романтична мелодия, хамънд орган, китарни рифове, страхотни ниски и високи вокали и добър текст. Песента символизира всичко онова, което е URIAH HEEP.

От другата страна – Чета в Уикипедия, че URIAH HEEP сте четирима, а за баса наемате сесиен музикант?
Mick Box – Това не е вярно. Петима сме. Буквално беше бедствие за нас, когато басистът ни Trevor Bolder си отиде в началото на тази година. Той беше в болница с надеждата, че ще се възстанови и искаше от нас да продължим да работим. Тогава се свързахме с Dave Rimmer, който е сегашният ни басист и е част от групата. Trevor беше благодарен, че Dave го е заместил. За съжаление Trevor не се чувстваше много добре и си замина. Така че Dave е вече с нас. Изглежда, че феновете го харесват.

От другата страна – Последният албум на URIAH HEEP излезе преди две години – „Into the Wild”. Работите ли вече по нов?
Mick Box – Да. Планираме през януари 2014 да започнем записите. Надява се, че това ще се случи, защото имаме доста концерти по това време. Ще направим две турнета, а ни трябва спокойствие. Ако нещата се развият добре, следващата година ще издадем нов албум.

От другата страна – Можеш ли да разкриеш подробности за него?
Mick Box – Няма да променяме нищо. Нито ще присъединяваме елементи от други жанрове. Израснали сме с нашия стил. Винаги сме се опитвали да съхраним звука на URIAH HEEP, просто той ще бъде опакован в нови песни.

От другата страна – Между 1998 и 2008 нямате нито един издаден албум, а за последните шест имате три и подготвяте четвърти.
Mick Box – Обяснението е много просто – проблемът беше, че албумите започнаха да се появяват безплатно в интернет. Звукозаписните компании не знаеха как да реагират. Много от тях се обединиха, други свиха бизнеса си. Индустрията се промени драстично. Хората спряха да посещават магазините за продажба на дискове и си купуваха музика от интернет. Останаха едва няколко лейбъла и студия, където можеше да се записва. Така и ние трудно успявахме да открием мястото си в бъркотията. През това време решихме да наблегнем на концертите, лайв записите и ДВД-тата. Докато в един момент не открихме дома си. Така от 2008 досега имаме три албума и подготвяме четвърти.

От другата страна – С Bernie Shaw имате най-много албуми, той е най-дългогодишния ви вокалист. Защо все още сетът ви е пълен с песни от преди неговата ера?
Mick Box – Защото те са историята на групата. Хората идват да чуят точно тези песни и те се приемат много добре. За нас е много важно да ги свирим на живо, защото ако ги познаваш, значи познаваш историята ни, а ние се гордеем с нея.

От другата страна – Мислиш ли, че днес URIAH HEEP са много по-големи, отколкото в началото?
Mick Box – Когато започваш – нещата са нови и впечатляващи. Опитваш се да се развиваш. Днес разбира се, че сме на по-високо ниво и имаме огромна подкрепа в 54 страни по света. Това е развитие като всяко нещо.

От другата страна – Според теб какъв ще е следващия голям стил в музиката?
Mick Box – Трудно мога да отговоря на този въпрос, защото ние не следваме никакви модни течения в музиката. Но съм сигурен, че нещо стои зад ъгъла и чака да му дойде времето. Ако проследиш историята, музиката е претърпяла много пормени –рокът се е трансформирал в хеви метъл и дет. Имаме ню уейв и пънк също. Ню романтик. Смятам, че съвсем скоро ще се появи нов жанр.

От другата страна – Ако те върна на дискографията на групата – „Into the Wild” беше много добре приет.
Mick Box – Смятам че „Into the Wild” беше много добър и сме щастливи, че се хареса както на феновете, така и на пресата. Той е свързан дълбоко с нашата история, но в него има много съвремени неща. Когато излезе, равнодушни нямаше. Беше записан от всички едновременно в студиото. Свирихме като група. Като един. Без да правим няколко седмици джемове, след това да запишем баса и останалите инструменти един по един. Работихме като банда и това ни дойде от вътре. За това и абумът се получи добър и с добри песни. Надявам се, че ще повторим формулата и със следващия.

От другата страна – Винаги съм искал да те питам за песента „Between Two Worlds”.
Mick Box – Тази песен я създадохме заедно с клавириста ни Phil Lanzon. Много е силна. Написахме я за David Byron, първия ни вокаlист, който отдавна вече не е между живите. В песента описвахме, че ще се опитаме да го срещнем между световете – духовния и материалния. Идеята е, че когато някои напусне живота ни, искаме да го видим за последен път, за да сме сигурни, че с него всичко е наред. Песента е много енергична и рокаджийска. На живо звучи страхотно и за това присъства в сетовете ни. Със сигурност ще я чуят и българските ни фенове.

От другата страна – Мислиш ли, че нещастията в живота, могат да бъдат вдъхновение за голямо изкуство?
Mick Box – Разбира се. Пиша песни, вдъхновени от човека и неговите чувства. Смъртта винаги е докосвала душата, затова и присъства като тема в музиката.