Интервю с КЛАДА
Група КЛАДА привлече вниманието ми още при първото си появяване на сцена през миналата година. Тъй като предстои да ги видим отново тази неделя – 22 януари в клуб Live&Loud, където ще делят една сцена с норвежците SUPERLYNX ги потърсих, за да разбулят част от мистерията около себе си. Вижте какво споделиха.
Satania: Здравейте! Въпреки, че вече имате няколко концертни изяви и не сте съвсем непознати на феновете, представете се. Кои са КЛАДА?
Жоро: Здравей, нека се представим, ние сме Стоян, Филип, прекрасната Снежина, Александър и аз.
Satania: Защо КЛАДА?
Стойо: Трябваше ни свежо и различно име. Когато започвахме бандата бяхме само двама и не си представяхме, че ще се получи нещо истинско. Въпреки това името все повече започва да ни пасва.
Жоро: Името наистина стана пословично и аз също смятам, че ни пасва все повече с времето. Да видим колко сърца ще успеем да запалим с него.
Алекс: Български блек метъл трябва да се свири под българско блек метъл име. На английски се срещат всякакви имена, целящи да предадат особените настроения на тази музика, но понеже всички използват този език, имената на бандите стават все по-обезличени; от друга страна Клада е дума, навяваща на нашето съзнание необходимите асоциации, без да изпада в тези проблеми, буен ритуален огън, разпален за конкретна цел – извършване на обреди, за топлина през зимата, за общуване с духове.
Satania: Вие сте млада група, не само като съществуване на групата. Кой от кога се занимава с музика? С какво се занимавате извън музиката?
Стойо: Не мисля че има как да се бяхме събрали по-различни хора. Имаме татуист, филолог, програмист, микробиолог и икономист.
Жоро: От близо 9 години (от толкова и се опитвам и да свиря на барабани) се мъчех да намеря правилните хора за тази музика. Моментът най-накрая дойде изневиделица.
Снежи: За последните няколко години свирих в различни групи и мисля, че с Клада най – добре си допаднахме като хора, мотивация и стил музика.
Алекс: С поръчкови убийства. Шегувам се. Не се шегувам. Звънкайте.
Satania: Защо блек метъл? Повечето млади музиканти избират „по-вървежни“ (грубо казано) стилове (особено пък групи, в които има женско присъствие), които им позволяват да се явяват на конкурси, кастинги, да стигнат до по-голяма аудитория…
Стойо: Защо пък блек метълът да не може да бъде вървежен? Просто трябва да се избяга от стереотипа и точно това мисля, че правим. Ако една банда свири различно от останалите е вероятно да бъде забелязана и оценена, независимо от стила.
Жоро: Защото чрез блек метъл мога най-точно да споделя как виждам и усещам света.
Алекс: Жоро го каза. Свириш това, което идва от теб, не можеш да избягаш от него.
Satania: Доколкото успях да събера информация имате един албум „Ой, Козльо!“. Издаван ли е на физически носител?
Стойо:Това е наистина интересна история. Когато започнахме бандата не планирахме да свирим на живо, а и не вярвахме, че ще стигнем до тук. Бяхме само двама и искахме да се забавляваме без да си поставяме граници и от това се роди, както името на бандата така и името на този албум. Впрочем, не съм убеден, че може да се нарече албум, предвид, че това са 4 песни издадени в Youtube. По-скоро това е нашата малка тайна 🙂
Satania: Какво ново имате записано и кога да очакваме от вас нов албум или някакъв мърч? Вече набирате скорост сред ъндърграунда и предполагам доста хора биха искали да си купят ваш диск или фланелка, например (и аз съм измежду тях 🙂 )
Стойо: Поласкани сме от интереса, преди концерта ще покажем две нови парчета, а може би е и време вече да се насочим към цял албум.
Жоро: Абсолютно, на концерта на 22-ри ще зарадваме публиката с 2 нови песни, все още нечути на бял свят.
Снежи: Скоро и чорапи към мърча.
Satania: Вземайки предвид това, което правите като музика и текстове логично излиза въпросът – колко сериозно гледате на групата и музиката си и колко сериозна музика за вас е блек метълът?
Стойо: Както казах, стараем се да избягаме от стереотипа и да се забавляваме на своите участия. Това разбира се не означава, че не гледаме сериозно на своята музика, напротив. Но все пак дори и в най-тежката музика трябва да има щипка rock n’ roll за да се получи
Жоро: Стилът, който сме избрали да свирим, по дефиниция би бил тотално извън контекст и даже комичен ако бъде взет на сериозно. Не живеем в страна, където религиозната институция потиска особено културата или мненията на хората, съответно това послание не би имало място. Взимаме до толкова на сериозно музиката си, до колкото се забавляваме с пълно сърце изпълнявайки я и споделяйки лични емоции, настроения, преживявания чрез нея.
Снежи: Започнахме да свирим заедно главно за забавление, но много бързо ни влезе под кожата и групата определено се превърна в приоритет.
Алекс: За мен блек метълът е сериозна музика, предаваща тежки, особени настроения, с които не всеки може да се припознае. Смисълът й далеч не се ограничава само до бунт срещу религията; това днес наистина не е особено актуално (в последно време наблюдавам обърнати кръстове като част от естетиката на доста популярни сред младежта стилове, нямащи нищо общо с метъл – трап например). Блек метълът може да предава суровина, отчуждение и меланхолия – настроенията и усещанията на търсещия. Тези му качества го правят оригинален. За мен блек метълът е духовен пънк.
Satania: Наистина при вас има една интересна смес от добра, музикантски преценена и изпипана музика и абсолютно майтапчийски текстове. Това ли лежи в основната концепция на групата?
Стойо: Определено не. Това е наследство от самото начало на групата, от което според мен бавно, но стремително се отдалечаваме. Интересът към бандата наистина беше непредвиден и сега вече влагаме много повече усилие във всичко – композиции, записи, изпълнения и разбира се текстове.
Въпреки всичко тези майтапчийски песни са част от нас и ще ги свирим още дълго време.
Алекс: Хуморът е най-добрият поглед над всичко; надявам се винаги да запазим щипка хумор в творчеството си, защото без хумор всичко се превръща в претенциозност. От друга страна, прекалено много хумор превръща занятието в гавра, така че и там трябва да се внимава.
Satania: Кои са личните и общите ви (като група) вдъхновения?
Жоро: Твърде много вдъхновяващи музиканти, изпълнители и проекти има по света, за да дам все пак няколко ключови за мен имена, ще спомена неминуемо: Burzum, Darkthrone, Taake, Mgla, Alcest… и далеч не на последно място нашите талантливи сънародници Dimholt!
Снежи: Бих добавила от мен още Light Bearer, Amenra, Upyr, Rotting Christ, Leper и много много други.
Алекс: лични – Godspeed you! Black emperor, Wolves in the Throne Room, Satyricon, различни нойз-рок групи и Darkthrone, общи – Burzum 😀
Satania: Имате ли някакъв поглед върху родната блек метъл сцена? Какво мислите ѝ липсва? Трудно ли се прави такава музика в България?
Жоро: Към този момент да говорим за нашенска блек метъл сцена в пълния смисъл е силно твърдение. Без съмнение, има все още страхотни блек банди (броящи се на пръстите на едната ръка), с които бихме искали да правим концерти в бъдеще, но цялостно жанра стои потънал в дълбокия ъндърграунд. Не са твърде много феновете на стила, още по-малко хора се опитват да търсят емоцията, атмосферата и магията, която струи от там. Сцената не може да процъфтява без наличието и качеството (вкуса) на двата ключови елемента: бандите и феновете.
Алекс: Такава музика може да се прави където и да е. Мисля, че никога не ни е било цел да бъдем оборотна банда с много фенове. Правиш я, ако искаш, хората идват да я слушат, ако я чувстват. Това е.
Satania: Първото ви излизане на сцена беше миналата година с Moribund Oblivion (поправете ме ако греша), какво остави у вас това шоу като преживяване, като опит ако искате? Доволни ли бяхте от себе си като за първо представяне?
Алекс: Да.
Филип: Меко казано, пръснахме всички. Кладата лумна в пламъци и остана само пепел. Шканешш също остана много доволна.
Satania: На 22 януари ще подгреете две чужди групи – македонците Ambroz и норвежците Superlynx. Готови ли сте за новото предизвикателство? Някакви изненади подготвяте ли?
Стойо: Планираме да реаранжираме и изсвирим за пръв път песента, с която започна бандата преди 4 години, stay tuned 🙂
Satania: Тук е мястото за вашето послание, самореклама, умна мисъл 🙂 Защо хората трябва да дойдат на 22-ри и да ви гледат?
Жоро: Предлагаме нещо не толкова често срещано, създадено с душа и любов.
Стойо: Клада е една интересна снежинка върху ъндърграунд сцената.
Предлагаме нещо, което смея да твърдя не е правено досега, може би никъде.
Алекс: Ако слушате блек метъл, вижте дали нямаме нещо за вас.
Това, че си неинтересен, скучен или тотална пародия не те прави „ъндърграунд“. В смисъл, козльо-мозльо…?! 1-о издание в youtube?! Но, пък новата виртуална „блек“ метъл публика не е с особени изисквания, така че кот-такоз. То в момента затова има само 3-4 родни блек метъл групи, които занаят за какво става.