Интервю с Иво Манчев (SCAPEGOAT)

MH18: Какво се случи с вас?

Иво Манчев: Практически Scapegoat се разпадна през 1995 г. след издаването на Starred. През цялото време от създаването на групата до този момент съставът непрекъснато се променяше и това беше голяма пречка за нормалното функциониране, но тези промени винаги са съпътствали Scapegoat. Съставите записвали двата албума на Scapegoat (Path Of The Search от 1993 г. и Starred от 1995 г.) бяха доста различни, както и съставът изнасял концерти – за добро или зло това бе „проклятието” на групата, но тези непрекъснати промени не бяха основната причина за разпадането. Такава бе най-вече постепенно засилващото се отегчение от посоката в която се развиваше дет метълът в това време както в България, така и в световен мащаб, навлизането все повече на по-модерно звучащ дет метъл, на т.нар. техно дет метъл и изобщо цялата тази мода в екстремната музика, която я отдалечаваше от корените й, от първоначалното й звучене. Въпреки практическото разпадане на Scapegoat имахме няколко концертни участия, включително и на популярния през тези години бургаски дет фест през 1995 и 1996 г. Дет фестът в Бургас беше продължение на първия дет фестивал в България, който ние организирахме през 1994 г. в Дупница. През 1995 и 1996 г. го организирахме заедно с нашите приятели от Necromancer в Бургас тъй като решихме, че поради местоположението на града там ще се събере повече публика, както и стана. През следващите години фестивалът бе организиран от Уизърд и ОЧЗ. От състава записал Starred, на този фестивал участвахме аз, Митъо и Джулия, а останалите участници бяха гост музиканти. След участието на бургаския дет фест през 1996 г. групата приключи всякаква дейност…

Иво Манчев

MH18: Накъде отидоха всички в края на 90-те?

Иво Манчев: От участвалите в записите на Starred музиканти Цветомир Мирков (бас китара) замина в САЩ още през 1995 г., по-късно Джулия Хаджиатанасова (клавири) също замина в чужбина, Митъо Димитров (вокали) влезе в казарма, а Весо Карамански (китара) преустанови музикалната си дейност.

MH18: Как дойде идеята за събирането?

Иво Манчев: Всъщност може да се каже, че събиранията бяха 2, в известна степен дори 3 тъй като второто може да се разглежда като две различни, макар и много близки във времето. Първото бе през 2000 г. когато Георги Христов имаше готови нови песни и ме покани да репетираме и евентуално да запишем тези песни. В началото дори не сме мислили под какво име да репетираме/записваме, но когато събрахме хора с които да работим се оказа, че 90 % от тях са свирили в Scapegoat, а и песните бяха близки като звучене до това на Scapegoat и затова решихме да продължим под това име. През 2001 записахме албум, в който участвахме аз (барабани), Митъо Димитров (вокали, участвал и в двата предишни албума), Георги И. Христов (китара, свирил ритъм китара в Path Of The Search), Георги Христов (бас китара, свирил цигулка в Starred) и Деян (китара, единственият в този състав, който преди това не е записвал със Scapegoat). Както и в първите ни два албума, отново работихме с Васил Нешев, но тъй като Сити Студио в което записвахме тези албуми вече не съществуваше бяхме принудени да работим в друго студио. Резултатите от записите обаче не ни удовлетвориха, най-вече по отношение на получения звук, който значително се разминаваше с нашето желание… по тази причина и не сме издавали този албум. След неуспешните записи голяма част от хората от новия-стар състав на Scapegoat се обезвериха, в известна степен дори загубиха интерес и групата отново се разпадна…

Иво Димитров

Второто събиране на Scapegoat бе през 2008 г. когато Цветомир Мирков се върна в България за пръв път след заминаването си за САЩ през далечната 1995 г. Когато се видяхме му дадох записания, но неиздаван албум  от 2001 г. и след като го преслуша той предложи да презапишем албума в САЩ заедно с братята Deen и Way Barrier, с които се бе запознал и бе работил покрай музикалната си дейност там. Братята се оказаха големи фенове на първите два албума и изявиха желание да опитаме да запишем заедно нов материал. Въпреки някои трудности, най-вече от визов характер, през септември 2009 г. аз и Георги Христов (китара) заминахме за САЩ за да презапишем песните от неиздадения албум от 2001 г. заедно с Цветомир Мирков (бас китара), Deen Barrier (вокал) и Way Barrier (китара). Времето на престоя ни в САЩ обаче се оказа недостатъчно за окончателното реализиране на албума. Въпреки че братята бяха добре запознати с песните, все пак трябваше да отделим време както за репетиции, така и за записи, но основният проблем и в този случай бе крайният резултат тъй като полученият звук не бе това, което желаехме. Времето не ни достигна за да изчистим звука и да го направим подходящ за стила на Scapegoat така както ние го възприемаме, а поради натоварения ни график трудно бихме намерили възможност отново да отидем в САЩ и да довършим започнатата работа. Надяваме се един ден да успеем да направим това и този албум все пак да бъде издаден защото по него е хвърлен много труд, материалът е наистина „изстрадан”, но за да може това да стане ще трябва да се намери и отдели още време – времето не достигна за записване на всички партии, звукът като цяло и най-вече китарният звук не бяха това, което очаквахме… това може да се чуе ясно в песента The Global Plague, която можете да намерите на нашата myspace страница. Звукът се отдалечи твърде много от оригиналния звук на Scapegoat и по тази причина го приехме по-скоро като експеримент отколкото като бъдеща насока за звученето на групата.

Георги Христов

MH18: Къде живеят американците и какво мислят те за България?

Иво Манчев: И двамата живеят в Джаксън, Мисисипи. Deen Barrier е съсобственик на студио TRS (в което записвахме) и е вокалист на блек метъл групата Lammoth. Именно от там идват и блек метъл влиянията в звука на записаните в САЩ песни. Брат му Way Barrier е китарист и основен композитор в Destroy Destroy Destroy, група която има договор с Black Market Activities, компания под шапката на Metal Blade Records. Според самите тях престоят им в България бе много интересен, най-голямо впечатление им направиха прекрасната природа на страната ни и разбира се алкохолът. Останаха с много добри впечатления и от реакцията на публиката на концерта, който изнесохме с тях на 26 юни 2010 г. в клуб The Box, София. Бяхме решили да ги поканим в България за да изсвирим заедно новите песни тъй като мислехме, че те ще представляват интерес за хората, а двамата братя са най-добре запознати с тези песни. Първоначално мислехме да го направим на т.нар. Grand Reunion Fest 2010, наследника на бургаския дет фест, но там нещата се провалиха… По тази причина се възползвахме от поканата на Hatebomb да свирим заедно с тях, Necromancer и Serpentine Creation в София. Концертът ни бе в две части, като в първата изсвирихме тези „нови” и непознати за публиката песни заедно с Цветомир Мирков, Deen и Way Barrier. Именно това са песните от 2000 г., които записахме през 2001 г. в България и през 2009 г. в САЩ. Бих казал, че хората приеха добре тези песни, а както вече отбелязах, двамата американци бяха приятно впечатлени от реакцията на публиката.

Цветомир „Томи” Мирков

MH18: Защо тази доста голяма промяна в стила?

Иво Манчев: Практически стилът на Scapegoat не е претърпял големи промени в сравнение с първата половина на 90-те години на миналия век. Стилът на групата винаги е бил и си остава дет метъл, но както вече казах, звукът на записаните в САЩ песни значително се разминаваше с нашите очаквания и желания. Може би от там идва и впечатлението, че ние търсим промяна в стила на групата. Когато обаче чуете тези песни на живо ще се убедите, че те не са в някакъв коренно различен и нов стил, а са естествено продължение на първоначалния стил на Scapegoat. Не може да се очаква през 2011 г. Scapegoat да звучат по абсолютно същия начин по който са звучали 15 – 18 години по-рано по простата причина, че вече живеем в съвсем друг свят, в друго хилядолетие, музиката се развива, ние също се развиваме като хора, но не очаквайте и коренна промяна. Групата няма да избяга от корените си, от това което я направи това, което е. В началото и средата на 90-те години музиката и стилът на Scapegoat бяха запазена марка в българския ъндърграунд и би било жалко сега групата да се влее в морето еднообразни и скучни нови групи, които буквално напълниха екстремната сцена. Това няма да се случи.

MH18: Новият състав?

Иво Манчев: От много време насам фенове на групата непрекъснато търсеха контакт с нас и настояваха отново да видят Scapegoat на живо, да чуят на живо песните от първите два албума, които познават добре. Това бе и основната причина да вземем решение отново да изнасяме концерти след повече от 10 години отсъствие от сцената – любовта на хората към Scapegoat и желанието им отново да видят групата на живо. По тази причина искахме да имаме възможност отново да се върнем на сцената за постоянно, а това би могло да стане само с музиканти живеещи постоянно в България. Това практически би могло да се разглежда и като третото събиране на Scapegoat. Както казах, концертът който изнесохме през месец юни 2010 г. бе в две части. Втората част представляваше кратка подборка на най-добрите записвани в миналото песни на групата. Тази втора част бе представена в състав Иво Манчев (барабани), Георги Христов (китара), Цветомир „Томи” Мирков (бас китара), Васил Нешев (китара, ех-Ера, ех-Славяни, ех-Милена и др.) и Иво Димитров (вокали, ех-Yog-Sothoth, ex-Damnation). Последните двама са и новите членове на групата, но не са нови лица в живота на Scapegoat през годините. Васил Нешев бе продуцент на Path Of The Search и Starred, а също така участва като соло китарист в записите и на двата албума. С Иво Димитров пък ни свързва приятелство още от началото на Scapegoat, като аз съм свирил с него още преди почти 20 години. Последният нов член на групата е Николай Николов (бас китара, ex-Powerdrive), който заема мястото на живеещия в САЩ Цветомир Мирков и с който също ни свързва 20 годишно приятелство и съвместна работа. Това е и настоящият състав на Scapegoat в който ще изнасяме концерти през 2011 г.: Георги Христов (китара), Васил Нешев (китара), Николай Николов (бас китара), Иво Манчев (барабани) и Иво Димитров (вокали). Надяваме се през тази година да имаме възможност за колкото се може повече концертни изяви.

Васил Нешев

MH18: Тук ли сте базирани?

Иво Манчев: Групата е разделена в два града – аз и Георги живеем и работим в Дупница, а Васил, Николай и Иво Димитров са в София. Това води до някои малки спънки от логистичен характер, но като цяло не е пречка за дейността ни.

MH18: Къде и как репетирате?

Иво Манчев: Репетираме в София, в една репетиционна която предлага добри условия. За съжаление поради това, че живеем в 2 различни града не можем да го правим толкова често колкото ни се иска, но се справяме. Резултата можете да видите ако посетите някой наш концерт – тогава ще можете да прецените за себе си.

MH18: Ще се разпространяват двата ви албума на по-съвременна медия и ако да, откъде може да се сдобие човек с тях?

Иво Димитров: За съжаление в настоящия момент изтърканите касетки на Уизърд са единственият носител… не че могат да се намерят лесно – само втора ръка…
Имаме най-доброто желание двата албума да бъдат издадени на нормален съвременен носител (компакт диск) и сме готови да направим това сами, но срещаме трудности от легален характер… Ние бихме искали това да се осъществи не по-малко от вас, но поне за момента няма как да го направим.  Надяваме се да успеем да изчистим този проблем и да издадем отново двата албума, с малки подобрения в звука доколкото това е възможно.