Втора част на зимната дет метъл приказка – Dark Sun and Winter Cold

Какво по-подходящо име за малък дет метъл фестивал в центъра на София от Dark Sun and Winter Cold Vol. 2, което също така толкова перфектно да си пасне с метеорологичните условия на избраната за събитието вечер. Студът навън би могъл да накара всеки един да забърза крачка към някое по-топло и уютно местенце, или по-вероятно към вкъщи, но в навечерието на второто издание на Dark Sun and Winter Cold, си имахме нещо друго, което да ни накара да бързаме към Live & Loud. Часът е малко преди 19:30, вратите все още не са официално отворени, но въпреки това пред клуба има събрана тълпа от хора, очакващи да бъдат допуснати вътре. 

Обстановката започва да се променя към 19:52 – в залата звучи “Resurrection Macabre” от PESTILENCE, някак придаваща още по-тъмна и предизвикателна картина на обстановката в клуба, а през това време виждаме как, съвсем малко по-рано, празното пространство между сепаретата и масите пред сцената вече се пълни. Впечатление правят веднага и многобройните фенове с бели тениски с красиво изписани черни букви MALTWORM. Вече въоръжени с типичните кенчета бира в ръка – феновете очакват първата банда да излезе на сцената.

Те не останаха разочаровани, защото по безупречен график в 20:00 часа на сцената излязоха едни от миналогодишните участници в Dark Sun and Winter Cold, родните MALTWORM. Звученето на бандата е доста изразително, а увереността им на сцената определено не издава, че са формирани едва през 2018 година. Чрез алкохолна тематика, капитан Немо и един-двама тъжни Гнома, MALTWORM съвсем успешно донесоха доброто настроение със себе си на сцената и го предадоха на всички останали. Наред с наздравиците с публиката, започна и тяхната тематична „Всичко на масата“. MALTWORM се погрижиха да отправят поздрав към всяка една друга банда, с която предстои да споделят сцената – така чрез мелодичен дет метъл минахме и през кратък час по биология (но от тези по-забавните – с бира в ръка), послушахме историята за бактерията и също тяхно четвърто парче – „Yersinia Pestis”. По-късно пък и малко, както се изразиха музикантите, „шведски джаз“ под формата на кавър на DISMEMBER, “Of Fire”. Вечерта за музикантите завърши с благодарности, силни аплодисменти и от страна на публиката, която по думите на нашите родни алкохолни дет метъли – за първи път бива толкова многобройна. 

Отново като по часовник, към 20:50 на сцената излизат вторите по ред родни дет метъли – SCAPEGOAT. Не бих си позволила да пропусна отбелязването на това с каква дълбочина и сила на звука групата започна своето изпълнение. Мощността на музиката им накара набързо пушачите отвън да гасят цигарите и да се върнат обратно пред сцената. Парчето, с което бандата бележи началото на своето изпълнение е “Beyond the Dream” – творба, която несъмнено бе изпипана до детайл по време на сътворението си през далечната 1996-та година. Сценичното поведение на музикантите също направи изключително силно впечатление с изразени професионализъм и умения. Феновете на бандата успяха да се насладят и на нови парчета от последния албум като – „Serpents in Paradise” и “Embrace from Beyond”. Мистично, тъмно звучене, придружено с мощност, пренасящо ни в света на автори като Лъвкрафт, така бих обобщила изживяването със SCAPEGOAT.

Трети по ред на сцената,ни зарадваха EUFOBIA, със своя специфичен стил, комбиниращ както мелодичен дет, така и траш. Момчетата препускаха през сетлиста си, а с всяка следваща песен силната енергия в залата се усещаше все повече. Още при първите тонове на “Facing the Firing Squad” публиката избухна с викове и аплодисменти. Бандата не даде нито миг шанс на феновете да си почиват, като надъхващо ги предизвика да сформират типичния за погото и атрактивен за много от присъстващите кръг. Шумът последвал въпроса „Харесвате ли траш?“ отправен към публиката и предшестващ парчето „Messiah“ сякаш започна да пука клуба по шевовете, а феновете от своя страна бяха в своя разгар. “Madness” закри изпълнението на EUFOBIA с бурни аплодисменти и за пореден път множество благодарности, отправени към организаторите на събитието. 

За феновете на мелодичен дет с женски вокали четвърти на сцената се появиха и момичетата от NEMESIS, които почти всички банди по-рано не пропуснаха да споменат или пък поздравят. Влиянието на NEMESIS от ARCH ENEMY е силно осезаемо, но същевременно можем да усетим и техния собствен стил, който са успели да изградят през времето. Изключително енергични и подвижни на сцената, NEMESIS успяха да поддържат огъня и страстта на тълпата. Момичетата разпалиха феновете чрез любими парчета като “Uprising” и “Divine Retribution”, а представянето им подобаващо и може би малко нетипично приключи с “The War is On”, което от своя страна остави правилното усещане в залата, че искаме още.

Приближи краят на нашия мини фестивал Dark Sun and Winter Cold Vol. 2 и с него HYPERBOREA излязоха на сцената, малко по-рано от предвиденото по план. Човек би си казал, че след 4 банди феновете биха били уморени и не толкова активни. Е, очакването ми не се оправда, тъй като публиката два пъти вика за “още” в края на изпълнението на момчетата, а пък самите те се справиха брилянтно добре и наблегнаха на песни от новия си албум Umbra, който бе издаден през ноември 2019-та и можеше да бъде намерен при мърчъндайза на бандата в Live&Loud. Успяхме да чуем на живо изпълнението на цели 5 парчета от него, сред които и, съдейки по реакциите на публиката, фаворитите – “From Within” и “Supermacists”. HYPERBOREA успяха да зарадват и по-старите си фенове с приятната изненада “Fanatic Devotion” към финала на фестивала. 

Не ни остава друго освен да очакваме Dark Sun and Winter Cold Vol. 3 догодина и да благодарим безкрайно много за изпълнената с мелодичен дет вечер, точността и подбраната комбинация от банди! 

Снимки от събитието може да видите на:
Maltworm
Scapegoat
Eufobia
Nemesis
Hyperborea