Интервю с Chris Boltendahl (GRAVE DIGGER)
В края на май тази година GRAVE DIGGER ще издадат 20 студиен албум. За група с 40 годишна история не е никак зле, нали? С него групата ще отбележи тези 40 години. И ще направи много специални концерти, включително и в България, защото ще участва на втория на „Wolf Fest – Вълчата пътека” край Челопеч в дните 10 и 11 юли.
Интервюто с Chris Boltendahl (GRAVE DIGGER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 16.03.2020 година.
От другата страна – Привет, Chris, GRAVE DIGGER съществуват от 1980 година, вълнуваш ли се все още, когато издавате нов албум?
Chris Boltendahl – Да, всеки път е едно и също. Защото албумът е наше творение. Издаването на диск като артист, е най-добрият начин да изразиш себе си пред публиката. Работата по новия ни албум „Fields of Blood” продължи близо година. Нямаме търпение да го покажем на феновете и да разберем тяхната реакция.
От другата страна – Новият албум на GRAVE DIGGER ще бъде издаден през май тази година. В едно предишно интервю ми беше казал, че с всеки диска търсите нещо ново. Какво е то сега?
Chris Boltendahl – Сега ли? Сега търсим нещо старо. Ключът е, че открихме вдъхновение в миналото. Повече не мога да разкрия, освен да ти препоръчам да чуеш новия ни сингъл „All for the Kingdom”. Към момента останалото не е точно тайна, защото разкрихме и песните в албума и обложката, и неговото заглавие. Смятам, че доста хора ще са впечатлени от съдържанието му.
От другата страна – По нови или по стари идеи сте работили?
Chris Boltendahl – Нови идеи, разработени със стари теми.
От другата страна – С този албум ще отбележите 40-годишнината на бандата, нали?
Chris Boltendahl – Да, също така ще направим много концерти през лятото. С тях ще отпразнуваме 40-годишнината на групата. Много сме горди, защото няма кой знае колко банди, които да се похвалят, че са на 40 години.
От другата страна – Когато основаваше групата през 1980, как ти изглеждаше бъдещето?
Chris Boltendahl – Никога не съм предполагал, че след 40 години ще продължавам да създавам музика. Мислех, че до 30 няма да ме има. Когато започвах да свиря музика, бях на 18. Алкохолът и тревата бяха навсякъде. Пиехме много, пушехме много хашиш. Въобще не предполагах, че ще прескоча трийсетте. Когато навърши 30, предполагах, че няма да доживея 40. Тогава спрях да пия и да пуша. И ето ме на 58 и GRAVE DIGGER са още живи.
От другата страна – Знам, че си футболен треньор…
Chris Boltendahl – Точно така, имам отбор от млади момчета, на възраст между 13 и 14 години. Аз съм треньор на този отбор. Доста се забавлявам. Събирам ги четири пъти в седмицата – три за тренировки и за мач през уикенда. Изкарваме си страхотно.
От другата страна – Как комбинираш музиката, турнетата, личния живот, футбола?
Chris Boltendahl – Имам добри помощници в отбора. Когато съм на турне, те провеждат тренировките, водят момчетата на мачовете през почивните дни. Обикновено отсъствам за по три-четири седмици. Така че всичко е наред.
От другата страна – Тези момчета наясно ли са, че си вокалист на една от най-старите немски метъл банди?
Chris Boltendahl – Повечето са наясно. Работя с тях вече пет години. Наясно са, че ходя по турнета. Гледат видеа от концертите. Наясно са с какво се занимавам. Понякога за тях е малко подозрително, че имат треньор, който в същото време създава хеви метъл музика. От друга страна някои се интересуват от този стил. Дори са присъствали на мои концерти.
От другата страна – Какво представлява според теб един добър хеви рок албум?
Chris Boltendahl – Най-отличителните черти на един добър албум са добрите китарни рифове и добрите припеви. Всеки хеви метъл албум се нуждае от здрави рифове. Те са есенцията на едно добро издание в този стил.
От другата страна – Какво те очарова най-много в хеви метъл сцената днес?
Chris Boltendahl – Попитай ме какво ме очарова, когато започвах!
От другата страна – Какво те очарова, когато започваше?
Chris Boltendahl – Когато бях на 18, исках да съм рок звезда. Започнахме с GRAVE DIGGER, защото винаги сме искали да свирим на големи фестивали и да правим продължителни турнета. Да се забавляваме по време на обиколките, да имаме групита. Всякакви такива неща. Работихме много здраво. Определено повечето неща, които съм искал, съм ги постигнал. Днес обаче съм много по-благодарен, че мога да печеля парите си с моята музика, че мога с тях да изхранвам семейството си и да си плащам сметките. Това е дар. Когато видя хора, които отиват на работа в 9 и си тръгват в 17, си казвам, че съм благословен. Аз съм хеви метъл музикант и мога малко или много да правя каквото си искам, мога да създавам добър метъл и да го предоставям на хората.
От другата страна – Ключът да сте успешни в музикалния бизнес за толкова дълго време?
Chris Boltendahl – Най-важното е да вярваш в себе си. Да вярваш в онова, което правиш, да не се предаваш, да не вярваш на прекалено много хора, особено на мениджърите. През последните 20 години аз се занимавам с тази работа. Сам менажирам групата. Единствения външен човек, с когото работя, е букинг агент от Берлин, който планира датите за концертите ни. С останалото се занимавам сам. Това е най-добрият начин днес да правиш бизнес. Това, което мога да кажа на младежите, които тепърва навлизат в музиката, е да вярват в себе си, да вярват в онова, което правят, да не копират прекалено много други банди и да бъдат себе си.
От другата страна – С какви илюзии се раздели през годините?
Chris Boltendahl – Че няма как да имаш доверие на всеки. През годините направих много грешки, като се доверявах на различни хора. Днес вярвам напълно единствено на семейството си и на себе си. Е, не точно. Много е трудно да се задържиш в бизнес като нашия. Когато започнеш да работиш с хора, които не познаваш, няма как да знаеш какво става в главите им, можеш да ги гледаш само в очите. Понякога попадаш на някои наистина много приятни личности, с които можеш да работиш. От друга страна аз съм се сблъсквал и със страшно много предадели. В началото, когато започвах, гледах на цялата метъл сцена като на едно семейство. С годините осъзнах, че всъщност всеки е сам за себе си. Тогава мечтата и илюзията, че това метъл семейство е истинско, се изпари.
От другата страна – След толкова години, вярваш ли на инстинкта си, че каквото и да създадеш, ще се впише в рамките на GRAVE DIGGER?
Chris Boltendahl – Да, със сигурност. Не всеки път съм 100 процента прав, когато създаваме някоя песен. В повечето случаи обаче се доверявам на инстинктите си кое е добре за GRAVE DIGGER и кое – не. Смятам, че голяма част от успеха на групата се дължи именно на това, че вярвам на инстинктите си. Проверявал съм ги толкова много години, че днес вече съм много наясно кое е добре за бандата и кое не е.
От другата страна – Има ли нещо общо между предишните ти идеи и днешната реалност?
Chris Boltendahl – Всичко онова, което съм направил в миналото с GRAVE DIGGER, ме е превърнало в човека, който съм сега. Днес се чувствам голям късметлия и съм много щастлив с живота ми и с онова, което съм постигнал с групата. Разбира се, като всеки съм имал своите върхове и падения в музикалния бизнес. Създал съм добри албуми и песни и не чак толкова добри композиции. Понякога и това се случва. Но всичко всеки път е GRAVE DIGGER и вярвам в онова, което правя.
От другата страна – Как разбираш кои песни са достатъчно добри и кои – не са?
Chris Boltendahl – В края на краищата хората, които слушат музиката, решават. Те определят какво ще харесат и какво не. Те трябва да си купят албума, билети за концерта, тениски на бандата. Така че накрая стои тяхното мнение кое е добро и кое не става. Аз съм само артист. Комерсиалният успех на една група, зависи от нейните фенове.
От другата страна – Занимаваш се музика от 40 години. Коя е най-голямата промяна за теб от онова време и по какво се различават 80-те от 2020?
Chris Boltendahl – Мога да го кажа само с една дума – Интернет. Когато основахме GRAVE DIGGER, музиката малко или много се издаваше на плочи. Нямаше дискове. Имаше касети и винили. След което плочите изчезнаха, изчезнаха и касетите, и се появиха дисковете. Днес и те лека полека си заминават, за да бъдат заменени от дигиталните платформи за споделяне на музика в Интернет. Имаме концерт в миналото и репортажът в списанията се появява след четири седмици. А днес правим шоу, изпълняваме песен като „Excalibur”, допускаме грешки и рано или късно всичко вече е в глобалната мрежа. Всеки може да види, че ние изпълняваме погрешно песента. В началото, когато започвах с музиката, тя беше култура. Бях фен на JUDAS PRIEST и IRON MAIDEN. Когато се очакваше те да имат нов албум, завардвах музикалните магазини от предишния ден, за да си запазя ред, за да мога да се сдобия с копие от изданията им. А днес? Днес всичко е в Интернет, сваля се безплатно, дисковете не се купуват, музиката се стриймва от различни платформи. Харесваш или не, това е положението. Когато ние си купувахме албуми в миналото, сядахме и започвахме да ги слушаме от началото до края. Ако не ни харесваха с първото прослушване, си ги пускаме отново и отново, докато в един момент осъзнавахме, че онова, което са изкарали любимците ни, ни харесва. Днес всичко е много скоростно. Културата остана на заден план за сметка на бързия бизнес.
От другата страна – Това означава ли, че днес трябва да сте много по-непогрешими с музиката и турнетата, отколкото в миналото?
Chris Boltendahl – Така е. Днес трябва да свирим повече на живо, за да печелим пари, за да живеем. Сриймовете не носят пари. Продажбите на дискове се сриват постоянно. Но пък отново наблюдаваме възраждане на плочите. Обаче днес е много трудно да оцеляваш като музикант. Не трябва да допускаме никакви грешки, когато сме пред публика, защото всичко веднага лъсва с помощта на Интернет в социалните медии. Много е трудно да сме постоянно непогрешими във всичко.
От другата страна – Тогава музиката няма същото значение за хората днес, каквото е било преди 30 години или?
Chris Boltendahl – Точно така. Днес всичко е като бързата храна. Ако нещо не се хареса на някого, той не си купува диск. Всичко вече може да бъде прослушано преди да бъде издадено. Всяка една промоция за едно издание, трябва вече да започва много рано. Издаването на един албум днес и много по-сложно, отколкото беше преди.
От другата страна – Какъв е основният мотив да създаваш музика днес?
Chris Boltendahl – Движи ме моята креативност. Обичам да създавам албуми, обичам да свиря хеви метъл, обичам да съм в студиото, както и да правя концерти. Тези неща ме мотивират да продължавам, да се занимавам с този бизнес. Ако един ден видя ,че едва петима фенове си купуват моите дискове, а на концертите ни идват едва по десетина души, ще спра веднага да се занимавам с музика.
От другата страна – Има ли пределна възраст за това?
Chris Boltendahl – Не, не смятам, че има. Колкото по-продължително време съм здрав, колкото по-дълго имам гласа си и се забавлявам от това, което правя, ще продължавам с музиката. Няма значение дали си на 70 или 80. Или на 50…
От другата страна – Как изглеждат бизнес страната на метъла днес?
Chris Boltendahl – Има няколко млади банди от новото поколение, които генерират голям успех. Такива са POWERWOLF и SABATON. В същото време има много млади групи, които никога не постигат успех, защото музикалният бизнес е много труден. Трябва да имаш постоянна работа, ако искаш да оцелееш. Обаче, ако имаш постоянна работа, няма как да инвестираш повече време в творчеството си и създаването на добри песни, както и в пътуването по турнета.
От другата страна – Няколко по-лични въпроса – как откри метъла и рока и кой беше първият албум, който чу като тийнейджър?
Chris Boltendahl – Първият рок албум, който чух някога, беше „Made in Japan” на DEEP PURPLE.
От другата страна – Кой ти го даде?
Chris Boltendahl – Бях в училище. Първият ми контакт с хард рока беше докато бях ученик.
От другата страна – Спомняш ли си първия концерт на GRAVE DIGGER?
Chris Boltendahl – Трудно ми е да се сетя. Мисля, че беше през 1981, някъде в родния ми град. Но може и да не съм толкова точен.
От другата страна – Къде се крият разликите между личния и сценичния образ на Chris Boltendahl?
Chris Boltendahl – При мен е вид комбинация от двете. Имам роля като вокалист на GRAVE DIGGER, но от друга страна, когато съм на сцената, използвам много от личните си виждания и характера. По този начин съм изградил себе си като личност и може би това е причината хората да ме обичат или да ме мразят.
От другата страна – И те те обичат или те мразят повече?
Chris Boltendahl – Смятам, че повече ме обичат.
От другата страна – Какви мисли минават през главата ти, когато погледнеш снимка на GRAVE DIGGER отпреди 40 години?
Chris Boltendahl – Наистина е много забавно и смешно. Тогава съм имал повече коса и изглеждам все едно хванат от гората. Шегувам се. Спомням си онези времена само с добро. Имам син на 14, който също е фен на метъла. Понякога с него говорим за онези години. Казвам му да погледне добре снимките, защото е имало времена, в които и аз съм бил на 18 или 20.
От другата страна – Ролята на един артист винаги подлежи на промяна. Какви според теб са целите на артиста днес и как се опитваш да ги постигнеш в работата си?
Chris Boltendahl – Наистина труден въпрос. Основната ми цел са да постигна още 10 години с GRAVE DIGGER. Също така вече имаме идеи за следващ албум, не за този „Fields of Blood”, който трябва да излезе през май. Вече работим по наследника му. Двамата с Axel „Ironfinger“ Ritt сме пълни с идеи. Креативността ни ни кара още в началото на следващата година незабавно да започнем да планираме следващия ни албум, който ще излезе през 2022. Това е моята цел. Винаги се съсредоточавам върху бъдещето, никога не се заглеждам по миналото. Аз съм човек, който върви право напред.
Велик човек.Уникален фронтмен на уникална банда.Щастлив съм,че съм ги гледал на живо.А относно новият им албум мисля,че ще е убиец.