Интервю с Chris Boltendahl (GRAVE DIGGER)

През 2020 GRAVE DIGGER ще отбележат 40-годишнината си. От 1980 година до днес в дискографията им има 19 албума. Ако броим и този на DIGGER „Stronger than Ever” са 20, но Chris Boltendahl е категоричен, че 20 ще излезе през следващата година. До тогава има още време, за това и актуалният „The Living Dead” продължава да стои на преден план.

Интервюто с Chris Boltendahl (GRAVE DIGGER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 7.10.2019 година.

От другата страна – Привет, мистър Boltendahl, догодина отбелязвате 40-годишнината на GRAVE DIGGER. Някога вярвал ли си, че групата ще я има толкова време – от 1980 до днес?

Chris Boltendahl – Не съм си го представял. Когато бях на 18, измисляйки GRAVE DIGGER и основавайки групата, знаех, че на 30 ще съм мъртъв. Заради алкохол и всички глупости, които съм изпушил. Станах на 30 и тръбях навсякъде, че на 35 вече няма да съм между живите. Като Jim Morrison от THE DOORS. Стигнах и до 35, станах и на 38, и спрях да пия, и да пуша. Продължих да правя албум след албум, после още един и сега съм на 57, и все още съм жив, човече.

От другата страна – И GRAVE DIGGER са все още тук…

Chris Boltendahl – Което е най-важното, защото възможността да създаваш музика е най-големия дар, който един музикант и артист може да притежава. И ако имаш възможността да живееш от музиката, е невероятно постижение. Днес това е много трудно и е страхотно, ако си го постигнал.

От другата страна – А как щеше да изглежда бандата, ако бяхте създадени в САЩ?

Chris Boltendahl – Мислил съм си за това. Когато издадохме първия ни албум, САЩ бяха много далече от нас. Обаче през последните години много хора от Америка настояват да направим концерти там. Те ни обичат, а ние никога не сме свирил при тях и за това настояват за турне в САЩ. Или ако сме стъпвали отвъд Атлантика, сме го правили за един концерт в Ню Йорк. Хубавото е, че получихме предложение от BLIND GUARDIAN за две турнета там. Беше невероятно. Свирихме на много места в Щатите. Никога не сме си представяли, че един ден ще можем да направим подобно нещо.

От другата страна – Как се чувстваше в САЩ?

Chris Boltendahl – Различно е. Ако не си толкова известна банда като BLIND GUARDIAN, не е толкова лесно да привлечеш публика и трябва доста да се постараеш. За нас турнето с тях беше страхотно преживяване, защото в края на концертите, бяхме успели да задържим вниманието на всички в залите, в които свирихме. Всеки пляскаше и крещеше „GRAVE DIGGER”. Смятам, че това е голям успех за бандата.

От другата страна – Странен сингъл избрахте, за да заострите вниманието към последния Ви албум „The Living Dead”?

Chris Boltendahl – Май си свършихме работата много добре, защото много хора обсъждат последния ни диск. Направихме клип към песента „Zombie Dance”. И оплакванията за тези наши действия заваляха. Не сме били тру, видеото не струва. В края на карищата става дума за забавление, а и ние сме част от хеви метъл сцената близо 40 години и можем да си позволим да направим нещо подобно. Също така можем да си позволим да издадем и метъл реге. Все пак става дума за купон. Обичаме специалните неща, но никога не сме се вслушвали в хората, които мрънкат или ни хейтят навсякъде, в сайта ни или в коментарите под видеоклиповете ни.

От другата страна – Смятам, че RUSSKAJA e оригинална банда и работата Ви с тях е смела постъпка…

Chris Boltendahl – Нали се сещаш за AEROSMITH? Те свириха с RUN DMC. Онова беше нещо специално – появата на рапа в рока. Комбинирането на два различни музикални стила се получи страхотно. Харесвам песента им и харесвам начина, по който я създадоха. Така че защо не RUSSKAJA и GRAVE DIGGER да не направят метъл полка, която е танцувална? На концерти песента „Zombie Dance” се получава много добре.

От другата страна – Същото стана и с ANTHRAX и PUBLIC ENEMY…

Chris Boltendahl – Точно така. Подобни колаборации правят нашата музика интересна , защото прекрачваме границите, поглеждаме отвъд, постъпвайки по нов начин, предлагайки нещо ново. Смятам, че ако един артист е креативен, трябва да се отдава на подобни експерименти. Когато започнахме да създаваме „Zombie Dance”, казах на Axel, че имам страхотно заглавие за песен и ако може да измисли нещо по-така. Той пък ме попита дали съм напълно сигурен. Отговорих му категорично, че съм сигурен, че искам полка в песента. Той ми намигна и изкоментира, че съм пушил твърде много трева или съм на нещо друго. Потвърдих, че искам метъл полка, той разбра, че съм сериозен и го направихме. Много хора харесаха песента. Е, има едни 10 процента, които я мразят, но ние сме GRAVE DIGGER и правим онова, което искаме.

От другата страна – Защо се преселихте от шотландската история на зомби територията?

Chris Boltendahl – Това не е точно зомби територия. Това е само заглавие на песен. Пък и зомбитата са мъртъвци, които не са прибрани в Ада. Всъщност темата за зомбитата е нещо специално за нас. Все пак във всеки наш албум присъства Жътваря. В края на краищата той е водачът им. Така зомбитата се появиха съвсем естествено в музиката ни. За следващия албум ще продължим да ги експлоатираме, но за този – „The Living Dead” сметнахме, че идеята е добра.

От другата страна – Когато създавахте албума, вдъхновявахте ли се от филми за зомбита?

Chris Boltendahl – Гледал съм подобни филми в миналото. В края на 70-те и средата на 80-те им бях фен. Когато започнах да работя по този албум, си пуснах класиките на Джордж Ромеро като „Живите мъртви”, както и един черно-бял, който е наистина е много як. Съвременните филми на ужасите не ми допадат, защото има много кръв и извращения. Повече си падам по по-загадъчните ленти на ужасите като тези на Джордж Ромеро.

От другата страна – Джордж Ромеро е бащата на съвременното зомби…

Chris Boltendahl – Точно така е. Който и съвременен филм на ужасите да вземеш, в него бруталността е на преден план. Има все повече кръв и извращения, повече жестокости. Това са простотии. Добрият филм на ужасите не се нуждае от такива залитания. Аз предпочитам да си пусна един добър черно-бял филм, отколкото сплатър ленти.

От другата страна – „The Living Dead” е 20 албум на GRAVE DIGGER…

Chris Boltendahl – Всъщност е 19. Не смятам албума на DIGGER „Stronger than Ever”… Така че „The Living Dead” е 19 ни албум. 20 искаме да го издадем навръх 40-годишнината на GRAVE DIGGER.

От другата страна – Има ли албуми, които съжаляваш, че сте издали?

Chris Boltendahl – Не, напълно съм сериозен. Когато с Axel напуснахме студиото след края на работата по „The Living Dead” и влязохме в колата, вече бяхме започнали да мислим за следващия диск.

От другата страна – Наистина?

Chris Boltendahl – Точно така. Ние сме много креативни. Следващият ни албум е вече в главите ни. Дори обложката е вече готова. Имаме готови заглавия за него, но определено дискът ще бъде истинска изненада за всички.

От другата страна – Заглавието на последния Ви албум „The Living Dead” метафора на съвремието ли е?

Chris Boltendahl – Абсолютно. Можеш да го съпоставиш с настоящето. Ако хвърля един поглед на ситуацията в Германия, виждам по улиците едни зомбита, кафяви зомбита, които размахват юмруци във въздуха, както са го правели преди 70 години, ако се сещаш какво имам предвид. Глупаво е, че тук живеят хора, които застават срещу чужденците. За мен всички те са живи мъртъвци. Те не са нучили нищо от историята ни, повтарят същото, от което уж сме се отказали и нараняват чуждите граждани, които живеят в Германия. Така че името е метафора на съвременноста. Навлизаме малко в политиката, но наистина можеш да го отнесеш към днешния ден.

От другата страна – Мислиш ли, че музиката има силата да промени света, гледни точки, начин на мислене?

Chris Boltendahl – Не знам, дали музиката има способността да носи промяна, но вярвам, че има силата да създава добро настроение и да отвлича от ежедневието и проблемите, които то носи. Слагаш си слушалките, пускаш си GRAVE DIGGER и се потапяш в света на метъла. Ако можем да дадем на хората интересно 45-минутно преживяване, е супер.

От другата страна – В едно интервю Tom Angelripper от SODOM казва, че истинските хеви метъл банди са създадени през 80-те, а не днес…

Chris Boltendahl – Съгласен съм с него. С него сме много добри приятели, уважаваме се. И SODOM, и GRAVE DIGGER са от 80-те и са старохтни метъл банди. Днес какво имаш – SABATON, POWERWOLF, BATTLE BEAST или BEAST IN BLACK. Те не звучат по-различно от групите от 80-те. Те са от бандите, на които казваме фенски метъл, метъл за припяване. Младите хора обичат да отидат на концерт и да припяват. Това няма нищо общо с метъла, който създават SCORPIONS, ACCEPT, LED ZEPPELIN, JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN. Новите метъл банди, нямат нищо общо с оригиналите. Не им завиждам за успеха, но не можеш да сравняваш SABATON с GRAVE DIGGER.

От другата страна – Защо всяко поколение смята, че неговата музика е най-добрата?

Chris Boltendahl – Не смятам, че всичката музика е страхотна. Смятам, че музиката на IRON MAIDEN, JUDAS PRIESTи LED ZEPPELIN е страхотна. Както и на DEEP PURPLE и BLACK SABBATH. Никога не бих си позволил да поставя GRAVE DIGGER до тях.

От другата страна – Как съхранявате оригиналността си?

Chris Boltendahl – Обичаме музиката. Израснали сме с наистина големите и известни банди като DIO, BLACK SABBATH, JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN, SAXON и сме съхранили идеите им. Продължаваме да носим духа на онова време. Също така ако си пуснеш коя да е наша песен, ще чуеш GRAVE DIGGER от първата нота. Това ни прави оригинална група.

От другата страна – Но и гласът ти играе важна роля в случая – пееш по един начин, но говориш по друг…

Chris Boltendahl – Мога и по друг начин да говоря… Но не смятам, че гласът ми е достатъчен, за да сме оригинални. Тук бих добавил и звука на китарите, както и структурата на песните.

От другата страна – Какво стана с Stefan Arnold?

Chris Boltendahl – Stefan е страхотен барабанист и в това няма капка съмнение. В един момент обаче той не се чувстваше на мястото си в GRAVE DIGGER. Някак си между нас връзката прекъсна. Не се чувствахме добре заедно. В едно семейство може да има сходна ситуация. Жениш се с идеята, че ще бъдеш през целия си живот с тази жена. И може на четрътия ден, на петата седмица или на 20 година нещата да се скапят. Същото е и когато свириш в група с още няколко души. Хората се променят, тръгват в различни посоки, развиват се самостоятелно и нещата започват да не се получават. Това се получи между нас и Stefan. И този процес не се разви за ден или два, а продължи с години. Нещата започнаха да не проработват доста време преди да се разделим. Това е причината да му заява, че трябва да напусне.

От другата страна – Съжаляваш ли за нещо в миналото на GRAVE DIGGER?

Chris Boltendahl – Не! Категорично не. Не мразя Stefan. Същото се отнася и за Manni Schmidt. С него по всяко време можем да си говорим като приятели. Единственият, който не искам да виждам, е Uwe Lulis, защото той се промени, след като ни напусна. Опита се да ме съди за името GRAVE DIGGER. Това беше скандално поведение от негова страна. За всички останали, които не са вече част от бандата не мога да кажа нищо лошо. Не съжалявам за нищо.

От другата страна – С Uwe Lulis издадохте великата трилогия на GRAVE DIGGER – „Tunes of War”, „Knights of the Cross” и „Excalibur”…

Chris Boltendahl – Точно така. Но когато се разделихме с него заради междуличностни проблеми, той започна да се бори за името, а никога не е бил оригиналния китарист на GRAVE DIGGER. Идея си нямах, защо иска да ни съди. Нямаше никакви права върху името. А го направи, само защото е написал три успешни албума под марката GRAVE DIGGER. Само че, когато основах бандата през 1980, той е бил детската градина.

От другата страна – Любимият ми албум на GRAVE DIGGER е едноименният, защото е мрачен и е вдъхновен от Едгар Алън По, но какво можеш да ми кажеш за HAWAII?

Chris Boltendahl – С HAWAII имахме демо касета. Точно след албума на DIGGER „Stronger than Ever”. Тотално бяхме откачили тогава. Пиехме и пушехме много и така се роди тази луда идея. Повечето от песните в демото на HAWAII намериха място в албума на GRAVE DIGGER „The Reaper”. Бяха хубави времена.

От другата страна – „The Reaper” е едно от най-яките завръщания в метъла. Доста сте си поиграли с песните в него.

Chris Boltendahl – Демо касетата на HAWAII беше с много скапана продукция. За „The Reaper” бяхме в голямо студио и работихме с хора с голям опит, за да запишем истински хеви метъл албум. Това е причината песните да са същите, но да звучат толкова различно и много по-тежко от демото „Bottles and Four Coconuts”.

От другата страна – Връщаме се на „The Living Dead” – каква е основната цел пред него?

Chris Boltendahl – С него отново се опитахме да звучим малко по-различно. Поставен до „Healed by Metal” или „Return of the Reaper”, е напълно различен. Да не говорим за „The Grave Digger” или „Excalibur”. Не искам да записвам едно и също всяка година. Обичам да вървя напред. Дори следващия ни албум звучи отново напълно различно. Винаги трябва да има изненади. Не искам да чувам от хората, че са отегчени от поредния ни албум. Винаги искаме да поднасяме изненади и най-голямата в „The Living Dead” е метъл полката.

От другата страна – Как изглежда бъдещето пред GRAVE DIGGER?

Chris Boltendahl – Грандиозно! През 2020 ще има нов албум от нас. Той ще е изненада за всички. Ще звучи напълно различно, както стана с „The Living Dead”. Мисля, че ни предстоят още десетина години активна кариера, след което можем да е оттеглим.

От другата страна – Предстоящият Ви албум ще бъде записан с всички бивши участници на GRAVE DIGGER?

Chris Boltendahl – Не, определено не! По-вероятно е да направим концерт с някои от бившите ни членове. Но нека да видим. Имам някои идеи. Ще видим какво ще ни поднесе 2020.

От другата страна – Имаш ли си личен Жътвар?

Chris Boltendahl – Определено усещам, че някой постоянно и ден след ден ми виси на врата. Не, шегувам се… Жътарят е измислен персонаж, създаден единствено за GRAVE DIGGER. Той не присъства в личния ми живот.

От другата страна – Каква е разликата между Chris Boltendahl на сцената и в личния живот?

Chris Boltendahl – Скромен съм, не пия, не пуша, играя голф, добър баща и съпруг съм. Когато съм на сцената съм и много добър музикант.