ben_ward__orange_goblin_by_nihility00-d952grnВ средата на годината по покана на „Wrong Fest” „Маймунарника” в София стана арена на градско издание на утвърдения вече „Грешен фестивал 2017”. Там на една сцена се качиха DEVILLE, VRANI VOLOSA, SMALLMAN и едни от лидерите на стоунър метъла ORANGE GOBLIN. Тогава на 1 юли в подножието на паметника на „българо-съветската дружба????” двуметровият лидер на британците Ben Ward изтърпя няколко въпроса за „От другата страна”.

Интервюто с Ben Ward (ORANGE GOBLIN) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 10.07.2017 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Добре дошъл в България! Имаше ли възможност да разгледаш нещо откакто си тук?

Ben Ward – За първи път идваме тук, от летището ни взеха и директно ни закараха в хотела, след това дойдохме тук за саундчек и сега имам възможност да разгледам парка и този забележителен комунистически паметник. Много се радвам, че сме тук. Отне ни 22 години докато го направим. Били сме в Гърция, Хърватия, Румъния и други страни наблизо, но най-после стигнахме и до България.

От другата страна – Имахте ли някаква идея какво представлява България?

Ben Ward – Не очаквах да е толкова горещо. Иначе нямах никакви очаквания. От години имам контакти с Руслан и той много искаше да свирим в София. Очаквам да стане страхотно шоу, тъй като имаме много фенове тук. Мои приятели са били в България за футболни мачове и са си изкарвали страхотно – хубави хора, хубава храна, хубава бира…

От другата страна – Преди няколко седмици беше обявен от списание „Metal Hammer” за „Защитник на вярата”!. Каква е тази вяра, която браниш?

Ben Ward – Предполагам, че са имали предвид духа на метъл музиката като цяло. Малко преди Коледа дъщерната компания на „Metal Hammer”, „TeamRock” обяви фалит, всичките ѝ активи бяха разпродадени и никой не очакваше, че „Metal Hammer” ще продължи да съществува. Но това е медия с голяма популярност. Метъл групите като цяло са ъндърграунд, освен ако не се казваш METALLICA. Печатните медии са много важни за съществуването на ъндърграунд групите. Фактът, че „Metal Hammer” можеше да изчезне, беше много неприятен, затова аз и годеницата ми решихме, да съберем средства в тяхна подкрепа. Трябваха ни около 20 000 паунда, но за 4-5 дни събрахме близо 80 000. Този жест от страна на метъл общността беше невероятен. Това върна вярата в списания като „Metal Hammer” и „Classic Rock Magazine”. Най-хубавото е, че хората, работещи там, си запазиха работата и все още правят това, което обичат – да представят не само известни, но и много ъндърграунд банди. Наградата беше като връх на всичко, което се случи през годината в метъл сцената, но тези пари не бяха събрани заради някаква награда, а заради самите нас!

От другата страна – Имах разговор с Alan от PRIMORDIAL, който каза, че хартиените издания са минало заради новите дигитални версии…

Ben Ward – Това е мнение, което много хора споделят. Смятат, че вече всичко е качено онлайн. Да, но сайтове като „TeamRock” не са безплатни. Трябва да се абонираш, за да имаш достъп до пълното съдържание. Хората все още искат да държат печатно издание в ръцете си, за да го четат в тоалетната например… Ха-ха-ха… Не винаги можеш да достигнеш всичко през телефона си. В момента във Великобритания има повече списания откогато и да било посветени на рок/метъл музиката. Този формат има бъдеще.

От другата страна – Кои са враговете на метъл културата?

Ben Ward – Не ми пука кои са. Повечето хора и без това са безмозъчни овце, на които медиите казват как и какво да мислят. Метъл феновете умеят да използват главите си по предназначение. Не се влияят от масмедиите и поп еднодневките. Най големите групи в момента са IRON MAIDEN и METALLICA, които свирят от над 30 години. Всеки е чувал и знае „Paranoid“ и „Iron Man“ на BLACK SABBATH, докато поп хитчетата се появяват и изчезват. Метъл феновете са най-верни в любовта си към своята музика!

От другата страна – Това е нещо, което хората незапознати с тази музика, не могат да разберат…

Ben Ward – Да, именно. Хората гледат на метъл феновете като на аутсайдери, обличащи се само в черно, с дълги коси и татуировки. Само че те не са аутсайдери, по-голямата част от метъл феновете са всъщност много приятни хора. Има силна връзка между метъл феновете – отиваш в супермаркета, виждаш човек с тениска на SLAYER и му кимваш в знак на уважение.

От другата страна – Спомена татуировки – каква е историята на твоите?

Ben Ward – Ами ето ги някои от любимите ми банди – SAINT VITUS, BLUE ÖYSTER CULT, MISFITS, MOTORHEAD, JUDAS PRIEST. Това е любимият ми футболен отбор Ливърпул, а това е моят син. Тази беше направена в 3 часа сутринта в Сиатъл, където свирихме с ORANGE GOBLIN. Правена е в кухнята на наш познат. Всяка татуировка има някаква история в себе си.

От другата страна – Мнението ти за Ливърпул днес с Клоп като мениджър?

Ben Ward – Мисля, че се движим в правилната посока. Клоп обеща титла след четири сезона и още първия ни вкара в Топ 4, и отново в Шампионската лига, което е важно за нас. Той не се страхува да казва, каквото мисли, не търпи глупости и бавно, но сигурно ни превръща в един много силен отбор. Жалко е, че пуснахме Суарес да отиде в Барселона – щеше да е чудесно, да видим как играе под ръководството на Клоп. Оптимист съм за следващия сезон.

От другата страна – Но защо 27 години нямате титла?

Ben Ward – Защото в началото на 90-те години футболът се промени драстично със „Скай ТВ” и Премиер лигата. Вместо отборите да развиват собствените си школи, започнаха да правят сметки кой има повече пари. Този с парите купува най-добрите играчи и така отбори като Челси и Манчестър Сити постигнаха успехи в Англия. Това скапа играта. Аз израснах през 70-те и 80-те години, когато Ливърпул доминираха в Англия и превземаха Европа. Тогава футболът беше мъжка игра, а сега е пълно с балерини, които се въргалят на терена и при най-малкото докосване. Това не е играта, която обичах като дете.

От другата страна – Истина ли е, че си кръстил бандата ORANGE GOBLIN, защото любимите ти групи имат цвят в имената си?

Ben Ward – Исках да имаме име като на някоя от 70-тарски банди – BLACK SABBATH, PINK FLOYD, DEEP PURPLE, BLUE CHEER… Освен това харесвам много и Толкин. Затова избрах това име, феновете ни също го харесват. Има много по-лоши имена на групи от нашето.

От другата страна – Какви са плюсовете и минусите бандата ти да се казва ORANGE GOBLIN?

Ben Ward – Някои хора не ни вземат на сериозно, не схващат идеята каква точно е музиката ни.

От другата страна – Когато чух името ви за първи път, помислих, че е комбинация от бирата „Хобгоблин” и албума на SODOM „Agent Orange“…

Ben Ward – Ако исках да кръстя групата на албум на SODOM, то нямаше да е „Agent Orange“. „Obsessed by Cruelty“ ми е любимият!

От другата страна – Кога ще излезе нов албум на ORANGE GOBLIN?

Ben Ward – Започнахме да пишем музиката миналата сряда, ще я запишем до края на годината и се надявам да издадем нов албум до другия май. Решихме кое ще е студиото и кой ще е продуцента, сега остава да видим какви пари ще ни отпусне лейбълът.

От другата страна – Трудно ли е за рок група като ORANGE GOBLIN да звучи свежо?

Ben Ward – Винаги сме се старали да предлагаме по нещо ново във всеки един албум, защото хората ни определят като стоунър рок, но аз никога не съм определял стила на бандата така… Та, ние дори не пушим трева. Винаги сме се старали да включваме различни елементи в музиката ни – никога само BLACK SABBATH-звучене, а и MOTORHEAD, сайкобили, гаражен рок… Chris е стар хардкор фен, отраснал е с BLACK FLAG и MINOR THREAT. Така че имаме и от този хардкор в музиката си. Китаристът ни Joe е блусар, слушал е много Jeff Beck и Jimmy Page, Howling Wolf, Muddy Waters, B. B. King. Аз слушам много екстремен метъл – CELTIC FROST, OBITUARY, ENTOMBED – това също го има в стила ни. Много групи са вкарвани в стереотипи, но ние успяхме да се предпазим от тях и за това имаме фенове от грайнд, дет, пънк, блек стиловете. Има по нещо за всеки.

От другата страна – Спомена само стари класически групи…

Ben Ward – Да, все пак съм стар. Няма чак толкова много нова музика, която да ме впечатлява. Вдъхновява ме екстремният метъл. Новата вълна блек метъл банди е много интересна. Новият албум на ANTICHRIST например е изключителен.

От другата страна – Кое е най голямото недоразумение, което се носи за ORANGE GOBLIN?

Ben Ward – Че пушим трева. Ползваме други продукти, не толкова за да летим нависоко, колкото за да сме спокойни.

От другата страна – Какво би си казал, ако срещнеш себе си като 20-годишен?

Ben Ward – Не пий толкова и се отнасяй с повече уважение. Когато бяхме млади, се напивахме зверски и се опитвахме да водим рокенрол начин на живот, но този път не води до никъде. Трябва да имаш уважение към промоутъри, агенти и въобще към всички, които работят за групата. Може би щяхме да сме по-успешни, ако знаехме това, но аз така или иначе съм доволен нещата, които сме постигнали до тук.

От другата страна – Какъв е твоят най-„spinal tap” момент ?

Ben Ward – Веднъж свирихме на един фест в Германия, бях взел едно хапче, бях пил доста и в един момент паднах от сцената върху пулта с микрофоните. Нещо се заби в задника ми, помислих си, че някой ме е наръгал и започнах да крещя на другите, да спрат, да свирят. Имам много пиянски истории. Много неща се случват в турбусите, когато си с банди като GRAND MAGUS или CATHEDRAL.

От другата страна – Има ли истории, които не би споменал, ако един ден напишеш книга за преживяванията си?

Ben Ward – Най-добрите не си ги спомням ясно, защото обикновено са били след няколко питиета. Много съм забравил, но ако помисля сериозно, ще събера материал за не много лоша книга.

От другата страна – Кой е твоят най рокенрол момент?

Ben Ward – Не знам. Горд съм с всичко постигнато. Виждал съм се с Ozzy, Lemmy, James Hetfield – хора, които са ми били идоли. Някои от тях даже и ни харесват, и за мен това е същността на рокенрола – да правиш нещо, което харесваш, нещо, в което вярваш и да получиш признание за това.

От другата страна – Имаш ли плакати на групи в стаята си?

Ben Ward – Вече не, но работех за мениджмънта на Dave Gilmour и имах някои от златните му плочи.