ÆDelric е новият солов проект на Алекс или още познат като „der Kaiser”, бивш съ-основател и водеща китара в групата “Renomane”. Нестандартно, различно и уникално сътворение, което се заражда в готик-индустриалните дебри на Балканите. Повече за новият проект, както и малко спомени от старите ленти, ще научите от разговора ми с него.

AE_Cold Mornings

Здравей! Като за начало, представи себе си, кой си ти извън групите и проектите, как те допълват теб през останалото време?

А: Здравей! Казвам се Александър, но ми казват Алекс. През различните проекти съм имал различни псевдоними, защото смятам,че това е малка част от мистерията и същевременно запазва личната среда настрана. Не съм особено приказлив извън музиката и бандите, но като цяло съм този който винаги успява да събере хората, дори в най-трудни моменти. Всеки един от проектите ми, изразява моята личност по различен начин било с музика, филми или 3D модели.

Кога започна всичко? Първата група, тръпката, сцената, разкажи ни повече за “Renomane”?

А: Всичко започна още когато бях на 5 и видях на живо две емблематични банди на записи по телевизията, а именно Led Zeppelin от концерта им на Madison Square Garden и Rammstein по ТВ-то. След дълго мрънкане да се уча на китара и да притежавам поне една, нещата се случиха и когато завърших музикалната школа (настрана от обикновеното училище), започнах с участия по различни банди, ту като гост ту заместващ китарист, докато след дълго лутане не се спрях на точно определен жанр, който ми допадна, а именно Neue Deutsche Härte покрай Rammstein, както и желанието да имам масивният им звук. Една от най-първите ми собствени банди бе още в началото на гимназията X-Raycore, с които щяхме да участваме на тогавашното 3 издание на „Голямо Междучасие”, така случайно се запознах с друг участник, който ме грабна с подобна идея за мрачна и различна музика, който сам се бореше да създава всичко, както и аз обичам да правя. Renomane е моята бивша банда, която е изцяло авторски проект и наследник на трибют-проекта ми посветен на Rammstein – RamFeuer. Бяхме приели немският модел за демократичност, но едно е да приказваш, а съвсем друго да събереш всички хора и да се съобразяваш с мнението на всеки, докато постигнеш консенсус.

Какво те привлече в този стил и начин на изразяване? Каква част е успехът за теб, важна или по-скоро необходима, за достигането до по-голям диапазон от хора?

А: Запленяващата магичност и звучност. От една страна обичам да е по-мелодично едно парче, но от друга предпочитам да е максимално опростено, но в същото време да е зарибяващо и доста силно. Не си падам да форсирам по грифа, хубавите неща са прости и всъщност по-сложни за свирене или поне така показва опитът ми до сега с немската прецизност. Обичам когато един творец е провокативен в известен смисъл и предизвиква хората да се замислят върху посланията, които отпраща до тях. Успехът разбира се е много важно нещо, но и не особено лесно да се определи. Разбира се, че всяка банда или изпълнител искат да имат успех, не само на местно, но и световно ниво. За мен лично успехът е и когато видя, че съм докоснал поне 1 човек с това което създавам и целият този труд, време и енергия не са напразни. Достигането до повече хора в днешно време не е само от уста на уста, но и чрез силата на медията.

Какво в работата ти те държи мотивиран и вдъхновен?

А: Мотивацията в работата ми по музикалните проекти се дължи на различни събития от живота, случки или спомени от дълбините в душата ми, но преди всичко желанието да оставя след себе си дори малка следа за човечеството. Удовлетворението да създавам непрекъснато нови и различни неща, не само в музиката. Вдъхновението идва благодарение и на неколцина важни за мен хора, като например моята прекрасна приятелка.

Какво се случва когато ножа опре до кокала, а именно трудностите започнат да стават все по-големи и нещата загрубяват?

А: Всеки един състав, преминава през своите периоди на трудности и тогава в действителност разбираме, колко всъщност всеки от нас е отдаден на идеята. В подобни моменти, не веднъж сме били на ръба да се откажем от всичко, но въпреки това успяваме да намерим сили, благодарение на приятелство и разбира се идолите си. Колкото и да е трудно, осъзнаваме колко много сме дали от себе си и колко много сме направили, поради което не можем да се откажем, защото това означава да хвърлим страшно много труд на вятъра.

Разкажи ни за твоят нов проект, сформиране, основна идея и тематика?

А: Ædelric се зароди първоначално, като тестово поле където пробвах различни комбинации и идеи във връзка с албума на Renomane, но след разпадането й реших, че Ædelric е мястото да изразявам напълно себе си, такъв какъвто съм. Имах нужда от глътка свеж въздух и място където не съм длъжен да се съобразявам с всеки, защото последната дума остава моя, но същевременно другата част на ядрото не остава в сянка или с други думи аз управлявам сам лодката, но заедно гребем. Така след края на Renomane, поканих клавириста – Васил Гешев, сам по себе си страхотен виртуоз и той на драго сърце прие. Групата е различна с това, че на моменти ставаме доста провокативни и това не ни пречи, но чрез мрачните мотиви сме огледало за човечеството.  Една от целите ни е да провокираме хората да мислят, като се откъснат от „умните” устройства и ползват повече мозъка си.

По какъв начин ще „презентирате” своето творчество пред своите фенове и приятели?

А: Обмисляме идеята за промоционално турне, като в него представим дебютният си демо албум и след около 1-2 години го пуснем официално. Като за начало смятаме още тази есен да пуснем дебютното ни EP, може би след него второ или пък сингъл с видео, ако остане време и да видим каква ще е реакцията на хората. Ако стигнем до участия на живо, вероятно ще са за началото на предстоящата 2017 година. А за по-нататъшни планове още е рано да се говори. Ædelric е отворен за колаборация с гост изпълнители, но все още е рано да гледаме в бъдещето, защото в момента сме притиснати откъм време, но въпреки всичко се задаваме на хоризонта.
Точно заради това времево ограничение за момента сме студиен проект, но сцената също има своите предимства. Определено се задава нещо, което трябва добре да обмислим. Имаме и песни, които бих се радвал бъдат изпълнени пред публика.

Как те описва музиката ти до момента? Какво би казал по този въпрос?

А: Чрез музиката в Ædelric изразяваме себе си като творци, нашите гледни точки за определени сфери на човешкият живот, различна емоция и друг прочит на света. Всеки показва лъскавата страна на монетата, но ние показваме отражението на обществото което ни заобикаля, живеем в ера на виртуални зомбита, а човешкото у нас е почти изчезнало.

Кои са основните хора, с които работиш и дават най-голям принос към музиката, която правиш? Разкажи за останалите от състава?

А: Аз и Васко за момента, но разбира се голям принос имат и хората около този проект от личното обкръжение. Тяхната подкрепа за нас е от голямо значение и ние сме благодарни за това. Васко още по времето на предишните ми два проекта, беше доста известен с участията си в групата Unbreakable, по това време трибют на Sabaton.

Защо е толкова трудно у нас да се намерят „точните” хора за конкретен стил музика?

А: Може би защото метъл културата като цяло в България все още не е съвсем развита. Определено има някаква идея за местна сцена и доста кадърни млади групи/изпълнители, но все още сме много далече от пълният си потенциал. Има доста и разновидни метъл банди, но когато е за индъстриал или готик сцена, се изчерпваме повече по местните клубове с някой друг DJ сет, а бандите са малко.
Доста е трудно да намериш правилният човек за твоят проект или идея, който да е напълно отдаден на работата и реално ще поеме отговорност, въпреки трудностите. Преди всичко смятам, че е крайно време да започнем взаимно да се уважаваме и да си помагаме, да се подкрепяме вместо да се мразим едни други, само заради музиката която правим или сценичната визия/поведение. Няма значение дали една Рок банда ще забие заедно с Траш или пък Кор група, всички сме от едно място и за да постигнем успех, трябва заедно да работим за това, а не да се оправдаваме, че няма струващи банди или липсват места за изява. Малко по малко ще постигнем целите и разбира се подкрепата на феновете за една банда е също от огромно значение. Това, което виждам все по-често от страна на фенове към дадена група е повече от похвално и не говоря за ревностно защитаване на дадената банда/музика, а когато виждам тези хора как отиват до техните любими изпълнители и отделят от времето си да им кажат дори само едно „благодаря”, това означава ужасно много. Не е важно дали ще свириш пред 3 или 3000 души, важното е винаги да даваш максимума от себе си, да ги забавляваш и дори да се изложиш, да замажеш добре нещата и накрая всички да са доволни от споделеното преживяване.

Коя е най-смелата ти мечта в професионален план?

А: Да стигнем сцената на Wacken.

И моят финален въпрос! Ако музиката е най-доброто средство да изразиш себе си пред света, какво би искал да бъде твоето послание?

А: Музиката е светлина, тя е универсалният език за всички и тя е въздуха, който имаме нужда да дишаме. Музиката може да лекува, но и да руши. Тя е уникалното изкуство, което обединява хората по света от различни култури и традиции в едно цяло. Музиката е знание, което ни дава сила да разбираме по-добре света, който ни заобикаля.