impade - cover

Метъл сцената в България е бедна. Не говорим за ъндърграунд банди, а за групи, които завземат телевизиите, гледат ни от плакатите по улицата или се появяват по радиото… С тази липса на медийни изяви незапознатият средностатистически гражданин на нашата родина, остава с впечатление, че у нас няма особен интерес към твърдата музика. Ако се вгледаме по-внимателно обаче, ще забележим, че групите ги има, но за жалост се „крият“.

 Една такава група е и IMPADE. Софийските момчета издадоха първия си албум “Hope Denied” преди около 4 години. Тогава не впечатлиха особено, като от концептуалния им запис се отличаваха само две-три песни. Оттогава насам рангът им не се е повишил особено и все още твърде малко хора разпознават името им. Но сякаш днес това ще се промени, защото днес официално излезе новият им албум “Compendium De Terra“, който си го бива, и то много…

 “Compendium De Terra“ е това, от което българската сцена имаше нужда. Стилово той полимеризира по много добър начин авангард, хеви и прогресив метъла, както и използва заемки от актуалния сред младите банди метълкор. Хващащи рифове, перфектен звук и страхотен ритъм. Като добавим и силните вокали, дело на Тони Тръкър, албумът е едно много стойностно и цялостно произведение, което по много показатели бие някои от тазгодишните чуждестранни метъл издания.

 Песните в новият запис на IMPADE са доста интересни за „разнищване“.  Всичко започва с на пръв поглед обикновените “Flesh and Lucidity” и “Created and Arranged”, които обаче се оказват невероятно запомнящи се. Следва “All Alone”, която е малко по-безлична, но също притежава интересен риф.

 „The Book of Thoth” и “Years Above the Wisdom” са най-въздействащите и силни парчета. И двете притежават много силен инструментал и добър хармонично вплетен текст. Второто пък е и най-дългото в албума, но за тези 10 минути получавате двойна доза първокачествена прогресив метъл идилия.

 Продължаваме с “Freedom I” и “Freedom II”, които са напълно различни една от друга. Двете изразяват двете емоционални проявления на свободата по много добър начин. Първата част има вкус на класически (или пък не чак толкова) rock’n roll, а втората е толкова експериментална (но никак лоша), че би ви накарала да повдигнете вежда.

 Единствената песен от албума, която сякаш не се вписва, е “Victim”. Тя беше издадена като сингъл преди около три години и се явява нещо като преход между стария стил на бандата и новите произведения.

 IMPADE не са лоши. Направо са страхотни. Тази млада българска банда дава пример със записа си на голяма част от българските изпълнители за това как трябва да се прави музика. “Compendium De Terra“ е голяма крачка за тях и е едно много приятно развитие в стила им.

Оценка: 8.5/10