А вие какво си пускате, когато не ви се слуша нищо конкретно? Когато искате да си починете? Правилният отговор не е „ръце“, моля ви. Правилният отговор ще да бъде IF THESE TREES COULD TALK.
Поне за мен.

През 2014, в разгара на кандидатстудентските трепети, пожелах да се докосна поне за миг до блаженото спокойствие и да нищоправя за известно време. Това щастие продължи точно 47 минути, колкото трае и „Red Forest„, тогава актуалният албум на щатските пост-рок герои.

Две години по-късно, вече в капан на университета, отново се връщам към лелеяното безделие и бягам от времето и пространството с „The Bones of a Dying World„. Нищо не се е променило.

IF THESE TREES COULD TALK са останали бандата, която слушаш, докато броиш звездите в небето, или докато събираш листа в есенната гора.  Горчиво-сладките пулсации на музиката им бият в едно със сърцето. Леки, ефирни, преливащи една в друга, песните в „The Bones of a Dying World“ завършват идеално петдесет и седем минутния албум, сякаш е просто една грандиозна композиция, а не съвкупност от девет различни такива.

Като цяло ми беше доста трудно да събера в резюме мнението си за този албум. Но няма какво толкова ново да се обяснява, нито пък IF THESE TREES COULD TALK имат какво да доказват.
Явно има доста гениални идеи на върха на обувките им.

 

8/10