Днес Doogie White навършва 51 години.

Едва ли някой знае как би се развила кариерата му, ако през 1994 г. беше избран вместо Blaze Bayley да замести Bruce Dickinson в Iron Maiden. Би се справил много добре, съдейки по трибюта на Hallowed Be Thy Name.

Съдбата обаче е решила да сложи пръста си другаде и още същата година Doogie White е поканен от Ritchie Blackmore при второто събиране на Rainbow и остава в историята като техния последен вокал. През следващата година излиза и последният албум на групата – Stranger in Us All, на голяма част от който двамата са съавтори.

Първоначално албумът е критикуван и недооценен, въпреки че съдържа едни от най-добрите и емблематични песни на Rainbow (Ariel, Black Masquerade, Wolf To The Moon, Hunting Humans, Still I’m Sad, Cold Hearted Woman, Too Late For Tears). По-късно получава своето признание.

Звученето на Rainbow се усеща във всички следващи участия на Doogie White, по-значимите от които са 5 албума (2000 – 2007) с Cornerstone, Attack!! (2002) с Yngwie Malmsteen, в световното турне на Jon Lord и в последният албум на аржентинците Rata Blanca (The Forgotten Kingdom / 2009).

Да е жив и здрав и да ни радва още дълго с гласа си!