GROSS MISCONDUCT – Equinox (2018)

“Equinox” е третата студийна творба на GROSS MISCONDUCT. Актуалният албум на канадската банда е амалгама от класическо и модерно, успешно съчетаваща разнообразни елементи и влияния. Прогресивен дет, траш, кратко залитане към дуум и солидна доза мелодичност се преплитат в динамичния траклист на “Equinox”. Звученето напомня на GOJIRA, на места можете да откриете DEATH, а в някои от прогресив елементите и нотки на MASTODON. Разбира се, групата запазва собствения си саунд и предлага на слушателя един интересен прочит на тежката музика, пречупена през призмата на мелодичността, но запазваща своята ударност.

Първата песен е едноименната “Equinox”, която започва с акустичен пасаж, за да премине после в ритмичен трак с технични китари и достатъчно динамично звучене, за да задържи интереса и даже да изненада слушателя един-два пъти. Следващият трак, “A Place Of Bones”, е една идея по-тежък. Тук за първи път ми направи впечатление доста добрата артикулация на вокала, която определено помага за по-пълното разбиране на песните. Умело вплетени груув елементи и уместно използвани протяжни викове, които допълват емоционално-звуковата картина на песента. “Exhaustive, Integral” настъпва ударно с изпипано стакато, интересни контрасти в ритъма и мелодията в някои пасажи и технични вокали. “After the Vultures” е бързо парче с по-класически саунд, където мръсния звук достига своя зенит в албума. Следващата песен е личният ми фаворит, “Ocean Inferno”. Изключително мелодична, атмосферична и красива песен. Добре изпълнените и насложени тежки вокали се съчетават със стабилен ритъм, динамичен инструментал, редуващ бавно с по-бързо, семпло със сложно и преплитащ прогресивно грууви звучене с лиричен акустичен пасаж. Финалното парче, “Slow Burn”, е подходящ, ударен финал на албума. В него всички елементи, които се откриват в албума, намират своето място в една завършена звукова картина, която е умело изпълнено емоционално-звуково резюме на “Equinox”. Съчетава модерно и класическо, тежко и мелодично, динамика и устойчивост, електрическо и акустично. Добър финал на албума и добро негово описание. Динамичен, добре звучащ и задържащ интереса. Достатъчно, за да го изслушаш до край и да си го пуснеш повторно.

Песните в “Equinox” са абсолютно самостойни и завършени. Спокойно могат да се слушат по отделно и според личните предпочитания, без да се наруши някакъв континуитет или усещане. Въпреки това преживяването и разбирането са по-пълни, когато траклистът се слуша последователно и внимателно, за да вникнеш във всичките му пластове. It’s a slow burn.

Оценка: 9/10