59908517_766596513734793_1605016024246124544_oИмам чувството, че да издадеш албум в последните няколко години, то трябва или да свириш метълкор, или да си група с утвърдено име, или да правиш пауър метъл. Вторият дългосвирещ албум на финландците GLADENFOLD попада в последната категория. При това не сред най-добрите ѝ примери.

Не ме разбирайте погрешно, в „When Gods Descend“ има и много свежи елементи, но останалото е типичното предъвкване на стандартни пауър метъл похвати – балади, спринтиране по грифа, високи вокали и толкова. Дори след няколко слушания трудно мога да си спомня някоя песен.

Както казах, има и страхотни места в албума. Това са мелодет рифовете и екстремните вокали, както и песента „Shadows and Dust“. Доброто впечатление от тях обаче се дави в останалото (и вокално, и инструментално).

Откриващата „The Descend of Gods“ е симпатична на фона на останалите. На моменти дотяга с протяжност, но редуването на бързо и бавно темпо компенсира. По името ще познаете, че следващото поред парче  „Brothers“ е върхът на клишетата. Изпъкващи клавири, висок писък в интрото, хор… И тук свежата глътка въздух идва от екстремните вокали. „Immortals“ е невзрачното полу-баладично братче на „Brothers“. В „Sanctuary Denied“ чувам нещо хубаво, но още не мога да определя какво. Да кажем, че е от добрите попадения на GLADENFOLD. „Forsaken“ е повече скучна отколкото нещо друго, а клавирното соло в нея граничи с досадното.

„Ghost of our past“ е от песните в този албум, които ми изискваха много сили, за да я преглътна. Лирииична, плааавна баладка с цигулки, акустични китари и лек фолклорен мотив, както си му е редът. БАМ! „Unreligion“ е скрито съкровище. Казвам скрито, защото на първите три слушания на албума, звучеше като поредното „все тая“ парче. Тук не мога да се оплача дори от чистите вокали (макар че хорът ми е леко в повече). Спокойно измести фаворита ми на второ място. „Shadows and dust“ е въпросният фаворит и е нещото, което ме накара да си кажа „Ще взема да го чуя този албум пък.“.

„Succubus kiss“ е окей, идвайки след две силни парчета. Някак накланя везните на целия албум в посока „по-добра втора част“. И тъй като „When Gods decide“ в същността си е пауър метъл албум, не може да мине само с една балада – закриващата „Last Goodbyes“ не си струва слушането.

Като цяло нелош албум, ако го слушате по път за работа. Аз лично не бих си го пуснала в други ситуации, с изключение на 2-3 отделни парчета. Въпреки това е важно да призная няколко неща на момчетата от GLADENFOLD:

  • гласа на Esko Itälä е може би най-въздействащото нещо в този албум – от гроул до чисти, от високи писъци до ниски и емоционални – няма слабо място;
  • продуцирането на албума е на изключително високо ниво;
  • всички не-пауър метъл заемки – прог, фолклор, симфоничен дет;

И толкова.

Сетлист:
1. The Descent of Gods
2. Brothers
3. Immortalis
4. Sanctuary Denied
5. The Forsaken
6. Ghosts of Our Past
7. Unreligion
8. Shadows and Dust
9. Succubus Kiss
10. Last Goodbyes

Оценка : 4/10 (въздържам се да сваля още една точка за ретро обложката)
За фенове на: която и да е пауър метъл банда и може би нещо по-прог ориентирано