Фински шаманизъм и AMORPHIS или не съвсем

Казват първите впечатления от нещо са най-ярки, най-силни. Не мога обаче да отнеса това правило към състоялият се на 18.03.2014г. в клуб Mixtape 5 концерт на фините Amorphis и съпорт. А събитието беше по повод осемгодишнината на Радио ТАНГРА МЕГА РОК.

Точно в 20:00 часа на сцената се чуха първи акорди от дуум бандата от Фарьорски острови Hamferð.  Чест и почитания на Amorphis за избора на съпорт банда. Hamferð са новизгравяща банда с един албум зад гърба си от 2013г. Предполагам и не много известна по нашите ширини, но определено направи впечатление на събралите се вече около 500 фена в клуба. Бандата представи стегната и много професионална свирня, като разбира се сет листа беше основно от единствения им дългосвирещ албум Evst, едноименното парче с което откриха и сета си. Последвалите ги Deyðir varðar, Vráin, Við teimum kvirru gráu, Sinnisloysi затвърдиха мнението ми , че пред бандата има голямо бъдеще, но разбира се има много път още да извърви докато достигне славата на сънародниците си от TYR. Единственото което мога да кажа лично за мен като минус е чистият вокал на Jón Hansen. Хубавото е, че Hamferð представиха един не много популярен стил в България и съм сигурна, че спечелиха не малко фенове тук. Разбира се напоследък се наблюдава и популяризирането на дуум-а у нас.

Да, от всичките им гостувания у нас за първи път отивам да гледам Amorphis. Не знам дали да се чувствам разочарована или да се обвиня, че винаги имам прекалено големи очаквания. Особено към големи имена в музиката. Като се вземе предвид и факта, че съм фен и ги следя буквално от първия им албум. Обикновено група с такъв стаж зад гърба си достига някакъв собствен си апогей и след това запазва нивото си, или с годините се развива откъм музикални идеи и професионализъм. При Amorphis сякаш има някаква ретроградност. Започнаха силно, с много идеи. Продължиха вдъхновени от шаманизма на дедите си, мистиката на финската природа и красотата на Kalevala, за да стигнат до… е тук няма да коментирам, защото субективизма може да дойде в повече. Всеки чувства музиката и посланието в нея сам за себе си.
Според скромното ми „сондиране на общественото мнение“ май съм единствената, която не се е насладила на концерта подобаващо. Затова пък ще прочетете един по-различен репортаж и гледна точка.

След фарьорските им колеги, които по-скоро ни охладиха и ни потопиха в такъв мрак и зле режисирана меланхолия, че вероятно и на джакпот от тотото не бихме се зарадвали, на сцената излизат Amorphis. Клубът е пълен до границите на капацитета си и няма как да е иначе, защото шоуто бе разпродадено преди седмици. Факт, за който групата специално благодари на феновете си.

Все пак някои неща се превърнаха в тяхна запазена марка, като имиджа на Tomi Joutsen и „дежурните“ песни за бис. Изненади почти няма. Откриват със заглаваната песен от Circle – „Shades of Gray“ и ни повеждат по „тесните горски пътечки“ в търсене на митичната Sampo. И какво би била Kalevala без звука на магичното Kantele. Потопихме се за миг в историята на създаването му чрез едноименната композиция. След нея се върнахме назад в творчеството на Amorphis с Into Hiding. Песен от един наистина емблематичен албум за групата и вероятно на доста фенове им се иска те да бяха запазили точно това си звучене и стилистика. Но, да оставя размислите „ако и как“. Сетът продължава с песни предимно от последния албум Circle и така неусетно стигаме до края му. Биса е повече от очакван, още повече, че „Black Winter Day“ вече е като визитна картичка за бандата, а за „House of Sleep“ хората, които са присъствали на повече от един концерт на Amorphis се майтапят, че без тая песен концерт няма да има.

Е, да всичко беше почти перфектно, и все пак липсваше онази особена, почти магична връзка музиканти-публика. Не усетих някак енергията, която обикновено ни предават изпълнителите от сцената и, с която ни зареждат, и ни правят част от мислите и душевността си. И все пак, като огромен почитател на финската култура, като цяло, се радвам, че имах възможността да се докосна до явлението Amorphis.

ГАЛЕРИЯ
Amorphis
Amorphis
74 снимки
Hamferd
Hamferd
30 снимки

  1. #1 написан от леле-мале (преди 6 години)

    Сериозно ли само това успяхте да измислите толко време след концерта? По-неадекватен концертен репортаж не съм чел. Явно авторът е бил единственият присъствал на друго място, но не и в Mixtape.
    Бих искал да попитам Metallica, AC/DC и кой ли още не няма ли дежурни бисове? Нима Helloween не свирят I want out на всеки свой концерт?
    Ами това е напълно естествено и точно заради ТОВА хората ходят да ги гледат.

    „Хубавото е, че Hamferð представиха един не много популярен стил в България и съм сигурна, че спечелиха не малко фенове тук. Разбира се напоследък се наблюдава и популяризирането на дуум-а у нас.“- това пък въобще няма да го коментирам.

    PS: И песента се казва My Kantele

    Слабо. Много слабо.

  2. #2 написан от 1 (преди 6 години)

    Изключително глупав репортаж. Не е ясно защо авторката смята, че някой иска да прочете коментара на единствения човек, който не се е насладил на концерта (по нейните собствени думи). След като става ясно, че от години не харесва творчеството на групата, за какво изобщо е отишла на концерта им и пише хейтърски репортажи? По-добре просто да си намери група, която харесва. А що се отнася до „липсата на връзка между музиканти и публика“, трябва да си тотално лишен от всякаква сетивност, за да не усетиш енергията. Нека попита останалите хора в пълната до горе зала.

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото