Финска водка със славянски дестилат – KORPIKLAANI и АРКОНА

Нов месец… ново забавление. И той започва наистина забавно с гостуването на двете фолк банди KORPIKLAANI и АРКОНА. Къде другаде ако не в добре познатия ни Mixtape 5 по покана на BGTSC. Не знам дали позакъсняхме да се наредим на опашката чакащи, или феновете бяха прекалено много, но когато се добирам до залата АРКОНА вече са преполовили първото си парче „Явь“ от последния им албум. Почти година и половина е изминала от предишното гостуване на руснаците у нас, но тази група винаги носи със себе си невероятния заряд не само на буйната славянска душа, но и на непокорния паганизъм, владеел някога обширните ни земи.

Макар и да не бяха хедлайнери този път, музикантите се раздават със същата енергия и нахъсват публиката до краен предел. Някои от песните не само сме ги чували вече на живо, но и ги знаем наизуст, но те не омръзват. Всички припяваме с Маша текстовете на „Гой роде гой“ и „Лики безсметных богов“, а нашият Пан в лицето на Владимир „Wolf“ Решетников ни води през приказни пътечки, по които някога са танцували богове и нимфи. Маша е захвърлила лисичата кожа и е с изцяло нов стайлинг, не чух и колдруна й този път, но тази група винаги ме зарежда и ми напомня колко огромна е славянската душа. „Стенка на стенку“  и отново е наш ред да отговорим на призива на Маша за премерване на силите, застанали едни срещу други. За „десерт“ ни бяха оставили „Ярило“. Вярно, този път изпращахме Слънцето, обръщайки се към зимата, но отново му отдадохме своята почит. Маша грижливо прибира хвърления на сцената български флаг и ни изпраща с: „Довиждане, братя! Ще се видим отново.“

Следват веселяците от KORPIKLAANI. Мистичната Финландия, дала на света невероятния епос Kalevala. Интересното в него, е че там няма войнствени персонажи и страховити богове на войната. В него има обич и чисто човешки ценности, а вълшебният певец Вайнемойнен постига своите победи с музика и песни. Вероятно затова и финските фолк банди са толкова весели, забавни и заразяват с щастие. Почти два часа неистова веселба.

Шайката на сцената, нарекла се KORPIKLAANI, е пъстроцветна, самобитна, колоритна. Създаде ми асоциацията за случайна сбирка в пътен хан, а в него оказва се живеят духовете на безгрижието. Весели музиканти, сгряващи напитки и топла компания от съмишленици готови за истински купон. Мозъкът ти казва „не мога вече“, но краката и ръцете продължават да се движат сами под лудешкия ритъм. И музикантите не оставят никого да унива. Jonne Järvelä  постоянно тича от единия до другия край на сцената и види ли поумърлушена групичка застава пред нея, усмихва се подкупващо и я подстрекава, докато не се разтанцува.

Инструменталът „Vaarinpolkka“ е изпълнен дуетно от Tuomas Rounakari и поканения на сцената гост-цигулар Tero Hyvalvoma. Не харесвам репортажните жаргони, но на „Metsamies“  в унисон с другите и аз опитах да си откача главата. Още повече, че албумът, от който е тази песен, има и сантиментална стойност за мен. От времената, когато живеех в Севера и слушах тази музика в естествената й среда. И… какво биха били финландци без…, разбира се, „Vodka“. Тъкмо вече се чудех дали пък няма да сме на „сух режим“ тази вечер и на въпроса ми беше отговорено почти телепатично. И отново разлюляна тълпа, отново пеещи хора и развяващи се коси.

Jonne Järvelä също отнесе български флаг със себе си и дано му напомня за една щастлива вечер с всеотдайни фенове, които се раздадоха не по-малко от колегите му на сцената.

Извън официалния сет лист KORPIKLAANI решиха да изцедят и последните останали в нас сили с още три песни, и така концертът им почти закръгли двата часа. „Pellonpekko“ отново върна на сцената двугласа на цигулките. „Happy Little Boozer“ беше дружно изпята от публика и фенове, и трябваше да се примирим, че „Juodaan viinаa“ е вече наистина последната…

Kippis! Наздраве! И… Пока, до встречи!

Set list Korpiklaani:                                            Set list Аркона: