Ох, симфо метъл, ох, кеф. Дори и когато съм на съвсем различна вълна и ми се прииска да си пусна малко Rotting Christ, например, се оказва, че този поджанр е готов да ме приюти в красивите си обятия и да ме понесе на вълните на цигулковите лъкове.
В абсолютно същото положение ме сварва ревюто на гръцката формация Enemy of Reality. И наистина, изяществото на тяхната музика е в контраст с реалността във всяко едно нейно проявление.

Поразяващото интро Medusa се преобразява ударно в My Own Master, ритъмът на която малко напомня ранните After Forever. Гласът на Iliana се откроява досущ като този на Floor – мощен, звучен; глас, с който можеш да покориш върхове. Ха дано!
В Lifeless Eyes ставаме свидетели на това, колко променлива и същевременно колко устойчива в красотата си може да бъде една мелодия. Достатъчен е само опитна ръка, която да я води. Неслучайно Enemy of Reality са включени в листата на тазгодишния Metal Female Voices Festival!
Needle Bites изненадва приятно с включването на малко повече електроника, но какво пък – модерни хора сме! Включванията на очарователната Ailyn от Sireniа са дозирани идеално: от една страна разнообразяват песента, от друга не я натоварват със ‘заряда на чуждото тяло’. Бързината предразполага към приятно загряване на областите от рамената нагоре и от брадичката надолу. Усещам задължителна за изпълнение по участия песен, определено! Все същата закономерност се спазва и в One Last Try. Това е и последният път, в който се опитвам да се убедя ‘Хей, този албум е безупречен!‘. Съчетаването на мелодет китари и оперни вокали не е работа за всеки.
Хайде стига, не всеки ден получаваш високи оценки от този и онзи. А, момент, ако си Enemy of Reality, всъщност ги! По аналогия с известното изказване за черното и бялото – във връзка с успешността и школуваността на гръцката банда мога да кажа, не можеш да наречеш black метъла christian метъл и да очакваш, че ще има съгласни!
Леко миноризиране на настроението с Her Descending Ghost, в която се докосваме то тъмната страна на Steelanios и неговите китарни умения. Следва закачливо тежката и богатата откъм хорови партии The Bargaining, която, както вече разбрахме, разказва трогателната история за любов и липса на доверие на Oрфей и Евридика. В нея се включва Androniki Skoula от успешния страничен проект на Septicflesh-ските Fotis и Christos – Chaostar
Божествените страдания са описани и записани в Grief Divine, отново връщаща ни в златната ера на Decipher на After Forever. Единственото, което отличава Iliana и сие от холандците са ‘съвременните включвания’ на вече споменатите електроники. Същото важи и за Torn Apart, но тя е с една идея по-бавно темпо и завладява някак си постепенно.
С Twist of Time си даваме почивка от пищните композиции, за да преоткрием света на класическото уравнение хор + тежки инструменти = запомняща се песен.
Най-трогателна без съмнение е финалната Step into the Light. В нея се включва талантливата Maxi Nil и нейният драматичен отпечатък помага на цялостното звучене на песента.

Препрочитайки това ревю си давам сметка, че прекомерната употреба на удивителната (препинателния знак !) сама по себе си говори за впечатлението, което Rejected Gods е оставило у мен.

8/10