Electric Cake Salad Преди два дни корицата на „Subdiffusion“, новият албум на Electric Cake Salad се разпространи в българското нет пространство за кратко време поради изобразения на нея монумент на Бузлуджа, място с много история и значение за съвременните българи. Възникнаха и много въпроси – кои са Electric Cake Salad , каква е причината да изберат Бузлуджа за корицата, кой е автора на снимката. За отговори се обърнахме направо към тях. Можете да прочетете интервюто ни с Electric Cake Salad по-долу.

Бихте ли се представили пред българската публика в няколко думи? Как бихте описали стилa си?

Можем да опишем стила си като алтернативна електроника – основно електронна музика със силни и тежки китарни рифове!

На 18-ти Април издадохте втория си албум „Subdiffusion“. Каква идеята зад този албум и името му? Какво е „subdiffusion“?

The Urban Dictionary описва „Subdiffusion“ като въздействие на ниво подсъзнание върху друго човешко същество – общо взето, другият човек не разбира, че правиш нещо. Добре пасна на нашите текстове, които се основават на конспирации, странни сили и правителства, които имат тайни за начина, по който управляват своите цивилни, без хората да знаят какво се случва.

Придобихте популярност за кратко време в България с корицата на новия си албум. На корицата е изобразен монумент с огромно значение за комунистическа България преди 1989 г. Ще ни кажете нещо повече за тази ваша идея? Знаете ли историята и смисъла на този паметник? Какво знаете за времето на комунизма в България?

Да, забелязахме. Не знаехме нищо за монумента преди Michel (фотографът на нашия албум) да ни покаже тази невероятна сграда, по времето, когато още и не знаех, че е историческа. Търсехме паметници или места с усещане за разруха, изоставеност и когато ни го показа, веднага разбрахме, че е прав. Написахме си домашното и прочетохме за монумента на Бузлуджа и неговата история – колко пари е струвал, за хората, които са го градили толкова дълго време в началото на 80-те години, преди началото на разрухата му след комунизма. Разбрахме, че е построен в чест на събитията в 1890-те години, когато е създадена Българската социал-демократическа партия. Във Великобритания, историята ни учи за Великобритания и световните войни, но не и за това, което се е случило в типичните европейски страни. Така че тази история е нова за нас, във Великобритания, и напоследък има и много други хора, които се интересуват от нея. Това е тъжна глава в историята, но това е, което е – история.

Авторът на тази снимка е Michel Schmitt (Mornix), който прави снимки на изоставени сгради и места. Как решихте да вземете точно Бузлуджа за корицата си? Знаете ли историята на заснемането на тази снимка?

Както казах, Michel е експерт по фотографиране на изоставени места и той ни даде доста снимки да разгледаме и всички бяха страхотни. Той ни разказа за пътуването си до България и посещението на паметника. Първият път, когато отишъл там, цялата област била покрита с облаци и мъгла, така че той не могъл да направи каквито и да било снимки. Когато се върнал успял да направи снимки, включително тази, която виждате. Веднага поискахме да научим повече чрез обичайните канали в YouTube, включително документален филм за това, защо монументът е там и как е построен.

Били ли сте някога в България или може би познавате българи? Какви са впечатленията ви?

Все още не сме били в България, въпреки че познавам, много хора, които са били на почивка там. Разбира се, сме чували за Стилиян Петров, и тъй като сме фенове на Астън Вила, очевидно знаем и Димитър Бербатов.

Смятате ли, че Великобритания има такъв тип паметник, който ви напомня на мрачните моменти от историята? Ако трябваше да изберете монумент от Великобритания, кой би бил той и каква е неговата история?

Страхотен въпрос. В Обединеното кралство има истинско изобилие на такива! Помислете за участието в робството, завземането на колонии – Лондон Тауър и т.н. – това е сграда с богата история на злоупотреби, убийства и затвор, но туристите го обичат, особено восъчните модели на уредите за мъчения. Великобритания унищожава своята архитектурна история, за съжаление, за да даде път на модерни сгради. Далеч по-лоша е историята на сградата на Парламента, повече жестокости са извършени и наредени от там, отколкото всяка друга сграда, и въпреки това все още си стои и туристите я посещават и снимат.

Каква е историята зад името на групата? Как се свързва санскрита с изписването му?Electric Cake Salad 2

Името на бандата обяснява микса от музика, която изпълняваме – смесица от много различни елементи за формиране на уникалната музика, която свирим. Писането на санскрит е от Rob нашия басист, който обича всичко индийско, и го включва, където пасва .

Текстове ви са най-вече свързани с личните чувства и опит, но в новия албум имате и някои социално-ориентирани текстове. Каква е връзката между индивида и обществото в новия си албум?

Лирически, аз се възползвам от последните ми преживявания – не лично, а чрез работата ми, работя с хора с увреждания, психични проблеми и как животът може да изглежда през техните очи – в не твърде далечно минало, тези хора са били отбягвани и крити от обществото, сега хората им помагат да имат право на глас, право да оженят, да има сексуални отношения.
Повечето от тези песни и текстове са вече на няколко години, като ги допълнителнихме с по-нов материал за албума, исках допълнително да включва песни за филми, които харесвам – „Baby Firefly“ (за „Къщата на 1000-та Трупа“ на Rob Zombie и „Отхвърлени от Дявола“) както и „1408“, която е базирана на романа на Стивън Кинг и филма по него „Over The Wall“, който разказва за излизането извън ограниченията, борбата за свобода и постигането й – неща по-близки до нашите ежедневни новини и проблеми днес.

Вашият 2014 сингъл „Baby Firefly“ е номиниран за най-добра песен през 2014. Какви са очакванията ви за „Subdiffusion“? Каква е реакцията на феновете и критиците два дни след излизането му?

Да, тя беше номинирана за най-добра песен от TBFM Радио, които обикновено излъчват много по-тежък, хард-рок и метъл, но техните фенове ни обичат и непрекъснато питат за нашите песни и искат да ни слушат в ефир. Впоследствие, това я направи и най-слушаната песен през 2015 г. Дължим на тези момчета много и това доведе до нашия рекорден договор с Flicknife Records в Лондон.

Вие сте описали огромно количество влияния във вашата биография, някои от тях са много по-тежки, от музиката, която правите. Как се стигна до точно този микс от стилове?

Много вярно. Нашата история е метъл и хард рок. Особено аз и Rob (бас) сме големи фенове на траш, дет метъл и хардкор от 1980 г. – Voivod, Kreator, Anthrax, Slayer, DRI и т.н. Докато Mick (китара) е повече в AC/DC и System of a Down фен. Ние все още се обичаме да свирим тази музика. Въпреки това, ние също много обичаме dance, trance и rave музиката, както и модерна dubstep, ska, electronic, reggae и psychedelia. Не сме се стремили звученето ни да бъде такъв микс като този, но с тези влияния се получи естествено.

Ако ще трябва да се назоват трите най-важни влияния за всички времена за вашето развитие като музиканти и група, кои са те?

Определено Hawkwind. Rob винаги е бил голям фен на Hawkwind  и някои от нашите psychedelia елементи идват оттам. Имахме късмета да свирим с Hawkwind няколко пъти и по тази причина успяхме да формираме истинска връзка феновете им.
На второ място, Metallica. Винаги съм бил голям фен на Metallica и някои елементи от моя стил на свирене вероятно идват оттам, както и структурата на някои от песните ни.
На последно място, трябва да бъде The Prodigy. The Prodigy са наистина единствената група, които може да изкара електронен риф със силата на истински китарен метъл риф. Страхотно им се получава.

Свирили сте доста време преди да се установи Electric Cake Salad като постоянен стил и звук, от 2005 г. насам. Защо не се случи това по-рано?

Да, доста бавно се развиваха нещата. Започнахме само двама в началото с дръм машина и синтезатори, просто като хоби, а не сме имали намерения да правим нещо повече, отколкото да излезем от къщи. Тогава дойде Rob, което ни даде допълнителен тласък и започнахме да правим по-качествени, по-добри като звучене песни. След това заедно презаписахме някои сравнително праисторически записи и успяхме да стигнем до радио ефира и нещата тръгнаха от там.

Имали сте дълъг период, преди да успеете. Какво поддържа вярата ви жива, какво ви кара да вярвате, че ще успее в трудни ви моменти?

Мисля, че причината е, че обичаме толкова много да свирим музика. Ние репетираме в същото студио където репетират Napalm Death, наред с още много други. Ако искаме малко тласък просто доближаваме ухо до тяхната врата и слушаме това, което те правят, тяхната енергия. Също така сме свирили на живо с Crazy World of Arthur Brown. Той е над 70 години и все още луд на сцената с толкова много енергия и ентусиазъм. Тя се прехвърля към нас и като си помисля – аз искам да направя точно това, искам да бъда все още жив, когато съм на неговата възраст.

Бихте ли ни казали кои сте извън Electric Cake Salad?

Аз съм Steve и работя като мениджър в подкрепа на хората с увреждания. Mick, нашият китарист е градинар и Rob е шофьор за доставки. Три нормални момчета, които станаха големи приятели чрез общата им любов към музиката.

Обратно към „Subdiffusion“ – къде нашите фенове могат да чуят албума? Какви са плановете ви за турне? Бихте ли дошли в България? Бихте ли посетили Бузлуджа?

Албумът е на разположение навсякъде, качен е в Amazon и на сайта на Flicknife Records В момента определяме дати във Великобритания, ще участваме също и на много фестивали. В момента, единствените ни европейски дати са в Италия през юли на Spirit of Woodstock Festival. Разбира се, ще ни е много приятно да свирим в България, ако бъдем поканени. Нашият приятел, Blaze (Bayley) е често в България (обикновено в София) и я обича, така че ще бъде удоволствие!
Посещение на Бузлуджа ще бъде в нашия списък, въпреки че чувам не е лесно да се стигне до това място, но би си струвало и очевидно ще му отдам уважението, което заслужава.

 

For EN see page 2